COVID-19 ни носи нов световен ред? България може да спечели от пандемията

Заради кризата, породена от COVID-19, ще видим разместване на пластовете особено по отношение на Китай, каза Даниел Митов. Задава ли се нов световен ред?

Кризата, породена от COVID-19, ни показа, че е абсурдно целият свят да разчита на една световна фабрика, която да произвежда всичко. По време на пандемията се видя, че такава икономическа зависимост е безумна. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ бившият външен министър Даниел Митов.

„Затова националните правителства и икономическите играчи започнаха да се замислят как да изнасят производствените капацитети на различни места. От това може да спечели България, ако си изиграе правилно ходовете“, добави той.

На въпроса дали сме свидетели на нов световен ред и на преразпределение на силите дипломатът отговори с „разбира се“, но добави, че подобни кризи като тази не създават нищо ново. 

„Не ни носят нищо различно от това, което сме видели до момента, но дават ускорение на вече съществуващи тенденции, т.е. една от тях в световен мащаб бе свързана с недоверието между глобалните сили – между САЩ и Китай, щатите и Русия, ЕС и Китай. Кризата ускори това недоверие. Ще видим разместване на пластовете особено по отношение на Китай“, заяви Митов. 

Има държави които лъжат за броя за заразени с COVID-19, добави той и предупреди, че ако отворим граници, има опасност ни залее нова вълна. 

Бившият външен министър сподели, че е приключил с договора си като директор на евразийската програма. Прибрал се по средата на пандемията. „Трябваше да седя 14 дни в карантина със семейството ми. Бяхме сигурни, че не носим никакви вируси“, сподели той.

„Правителството ни реагира адекватно на пандемията. Никой от управляващите по света не бе подготвен и не знаеше пред какъв проблем се изправяме. Най-разумното, което можеше да се направи, е да се въведат мерки на социална изолация, за да се ограничи разпространението на вируса. Икономическите мерки обаче се различават“, заяви Митов. 

„Виждаме как 60/40 се декларира като добри намерения, но като погледнем по-дълбоко, виждаме как обраства с бюрокращина и едва 5% от парите са достигнали до реалния сектор. Намеренията са добри, но практическото приложение на мерките куца“, каза още той.