Нов кошмар: Скакалците идат!

Ключови думи: скакалци, напаст, оон алармира

Светът започна малко по малко да излиза от кошмара на коронавируса, за да влезе в нов – скакалците. Организацията по прехрана и земеделие към ООН оценява, че до 25 милиона източноафриканци ще страдат от недостиг на храна в края на годината заради насекомите.

„Тези…рояци…са ужасяващи“, разказва Албърт Лемасулани (на челната снимка, б.ред.) останал без дъх, докато се записва как си пробива път през множество пустинни скакалци в Северна Кения този април. Насекомите, дълги повече от 5 сантиметра, бръмчат около него в гъсти облаци, а крилата им плющят като десетки тестета карти, които се разместват едновременно. Той се оплаква: „Милиони са. Навсякъде са…ядат…наистина е кошмар“, пише nationalgeographic.bg.

Четиридесетгодишният Лемасулани живее със семейството си в Олдонииро, където пасе кози, хранещи се с храсти и дървета. Преди е чувал за скакалците само от разказите на вече починали хора от общността. Това се променя в началото на тази година, когато най-голямото нашествие от ненаситните скакалци сполетява Източна Африка.

Тези същества с неутолим апетит могат да причинят сериозни щети на селскостопанските култури. Един възрастен пустинен скакалец може да изяжда храна колкото собственото си тегло всеки ден. Рояците стигат до 70 милиарда насекоми – достатъчно да покрият Ню Йорк сити повече от веднъж – и могат да опустошат над 111 милиона килограма реколта за един ден. Дори и по-скромната бройка от 40 милиона пустинни скакалци за един ден могат да изядат храна колкото 35 000 души.

Организацията по прехрана и земеделие към ООН оценява, че до 25 милиона източноафриканци ще страдат от недостиг на храна в края на годината. Около 13 милиона души в Етиопия, Кения, Сомалия, Джибути и Еритрея вече страдат от „тежка несигурност“ по отношение на храната, казва организацията, което ще рече, че може да има дни в които изобщо няма да имат храна.

„Боим се за бъдещето си, защото няма да има с какво да храним животните си“, казва Лемасулани. Фермерите вече се тревожат за реколтата си. „Молим се Господ да разчисти скакалците. Те са толкова ужасни, колкото COVID-19.”

Пустинните скакалци се множат, когато сухи райони се напоят с дъжд. Насекомите търсят да снесат яйцата си във влажна, песъчлива почва в близост до растителност, която да изхрани младите, докато се развият крилете им и могат да продължат нататък.

Обикновено, когато скакалците имат място да се разпрострат те се опиват да се избягват един друг. Но при благоприятни обстоятелства популацията от пустинни скакалци може да се умножава до 20 пъти на всеки три месеца. Натрупването им в резултат на това  множене отключва промяна в поведението. Когато вече не са самои те се превръщат в социални или „стадни“ животни, които образуват големи рояци.

В последните години условията за създаване на потомство и миграция са не само благоприятни, а идеални. През 2018 и 2019 г. има поредица циклони, които учените свързват с необичайно топлите води на Индийския океан. Те пропиват пясъчната пустиня на Арабския полуостров, известна като Руб ал-Хали (буквално Празно каре). Следва бум от скакалци.

До юни 2019 големите рояци вече тръгват през Червено море до Етиопия и Сомалия. Подпомогнати от необичайно силните дъждове, които вилнеят из Източна Африка от октомври до декември, насекомите са се пръснали на юг до Кения, Уганда и Танзания.

За да спрат експлозията от скакалци правителствата често пръскат пестициди – или от въздуха или директно върху почвата. Феранд, от Организацията по прехрана и земеделие към ООН, казва, че набавянето на тези химикали по време на пандемията от Covid-19 е предизвикателство. „Доставките се бавят. Това означава, че управлението на запасите от пестициди днес е много по-различно, тъй като в световен мащаб се движат по-малко самолети“, казва той.

Дори още по-трудно е на места като Кения, които имат малко опит с гигантски нашествия от скакалци, и е предизвикателство да се реши къде да се пръска. В зависимост от ветровете, които до голяма степен определят полетите на скакалците, един рояк може да измине 128 км на ден.

През 1988 г. е документирано, че пустинните скакалци са прекосили територията от Западна Африка до Карибския басейн само за 10 дни.