Бургаски депутат предлага извънредното положение да стане бедствено
Така актовете на министъра на здравеопазването ще имат правна тежест, смята Тодор Байчев
13 май не е сакрална дата. Това обяви зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Александър Ненков по време на дебата в Народното събрание върху промените в Закона за здравето.
Те бяха обсъдени на първо четене от депутатите на извънредно пленарно заседание.
Законопроектът бе предложен от Министерския съвет и според официалните му мотиви цели „да уреди мерките на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение“.
Пленарният дебат не бе особено емоционален, за разлика от друг път. Вероятно това бе причина Ненков да го определи като конструктивен, за което благодари на колегите си от опозицията.
Той обаче обяви несъгласие с някои от тезите. Една от тях бе на председателя на БСП Корнелия Нинова, че правителството нямало план за действие.
Според Ненков ако някой в света имал такъв план, управляващите у нас щели да го „прекопират“ и да го приложат.
Депутатът подчерта, че неизвестните около новия коронавирус са много.
„Искам да отбележа, че на 13 май, с изтичането на действието на закона за извънредното положение, нищо не се променя. Това не е дата, сакрална, в която – край, няма повече епидемиологична обстановка; всички са здрави и щастливи, хората се връщат на работа, започваме да живеем нормално. Много ми се искаше да бъде така, но реално и вие съзнавате, всеки един от нас съзнава, че това не може да бъде възможно“, добави Александър Ненков.
Според него новият законопроект е втори етап от извънредната ситуация.
Бургаският депутат от БСП Тодор Байчев обяви, че новите мерки, след падане на извънредното положение на 13 май, трябва да се привържат юридически към ситуация на бедствено положение, за да няма съмнение в тяхната правна стойност.
Следвало да се помисли на второ четене и за промени, свързани с хората в карантина, тъй като много от техните права били увредени.
„Ако епидемиологичната зараза беше упомената в закона за извънредното положение, то сега за тази епидемиологична зараза липсва дефиниране - тя трябва да бъде привързана към бедствено положение и що е то бедствено положение, за да може актовете на министъра на здравеопазването да имат своята правна тежест, а не да бъдат нищожни и да бъдат успешно атакувани пред административните съдилища“, каза Байчев, който е професионален юрист.
Депутати от „Обединени патриоти“, ДПС и „Воля“ се изказаха в подкрепа на законопроекта на правителството въпреки някои техни резерви. От БСП потвърдиха позицията си да бъдат „въздържал се“, но те останаха единствените опоненти. Така промените в Закона за здравето минаха безпрепятствено на първо четене.
Второто гласуване се очаква да е във вторник другата седмица, за когато е насрочено ново извънредно заседание на парламента.
От четвъртък – 14 май, Народното събрание отново ще поднови редовните си заседания. По какви правила обаче, предвид епидемичната ситуация, тепърва ще се обсъжда, стана ясно от думите на председателя на парламента Цвета Караянчева.
Болка по време на секс - какво може да означава?
Скандал в Украйна: Новият временен главен прокурор е женен за руска гражданка
Български фирми може да влязат в програмата за новия боен самолет L-39 Skyfox
Живи да ги ожалиш: 2923 българи са получавали над 100 000 лв. месечно през 2025 г.
И папа Лъв XIV се включи в хора: Виждаме нарастваща зависимост от ИИ
България и Монако вече са извън "сивия списък" за пране на пари
Екзотични носорогови птици са новите обитатели на Зоопарк Бургас
Демографски парадокс: България ще е сред най-младите в ЕС през 2100 г., но ще загуби 1,8 млн. души
24-годишен бургазлия се обеси на билборд зад „Кроношпан”
Телевизионен хеликоптер се разби в Лос Анджелис, трима загинаха
Сингапур плаща на хората да четат: Обяви война на безкрайното скролване
Откриха тяло на мъж в хасковско село, разследват убийство

Обн. - ДВ, бр. 93 от 20.11.1951 г.;
Член единствен. Отменяват се като противоречащи на Димитровската конституция и на установеното след 9 септември 1944 г. социалистическо законодателство в България и се считат за недействителни всички издадени до 9 септември 1944 г. закони и законодателни актове. Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на правосъдието.