Стомашни неразположения по време на изолация- кога са проблем и кога не
Гастроентерологът д-р Александър Маринов преглежда в УМБАЛ „Дева Мария“ на 25 май
Месеците на изолация и липса на движение неминуемо доведоха до прекаляване с храната при много от хората. Всичко това дава отражение върху стомаха и в дните след отпадане на част от мерките, кабинетите на гастроентеролозите се напълниха. За радост на бургазлии, софийският гастроентероентеролог от „Аджибадем сити клиник“, който преглежда в университетска болница „Дева Мария“ д-р Александър Маринов отново ще гостува на 25 май и няма да се налага пациентите да пътуват до столицата.
Стресът неминуемо се отразява на стомашно-чревния тракт. Не е тайна, че червата имат собствена нервна система, която е свързана с централната нервна система. Безпокойството, тревожността и депресията влияят негативно на чревното здраве. В стресова ситуация често човек реагира със спазми в стомаха, със спазми в червата, с повишена перисталтика, която може да доведе до разстройство или със спастичен колит, който може да доведе до запек. Подуване на корема, тежест в корема, гадене са общите симптоми, които показват, че нещо не е наред. Ролята на лекаря е да прецени на кои симптоми да обърне внимание, затова всеки, който е чувства неразположение в гастроинтестиналния тракт, трябва да направи консултация със специалист. Дали симптомите са безобидни и резултат на грешка в храненето или зад тях се крие сериозно заболяване- не може да бъде преценено вкъщи. Заедно със стресът от извънредното положение, периодът също влияе. Известен факт е, че пролетно и есенно време се обострят гастритите и язвите. Хората с хронични заболявания трябва да внимават при употребата на зеленчуци, богати на целулоза, пикантни храни и подправки- те биха могли да обострят едно такова заболяване.
„Има гастроентеролози, които препоръчват пълното изключване на някои храни, но аз съм привърженик на баланса и предпочитам да съветвам пациентите просто да ги намалят. По-добре е от различни храни по малко да се консумира, отколкото пациентът да яде еднообразно.“ обяснява гастроентерологът д-р Александър Маринов в интервю пред БНТ.
Хроничните възпалителни заболявания на дебелото черво засягат пациенти в млада възраст- между 25 и 30 години, което влошава тяхното качество на живот. Тези пациенти се нуждаят от стриктен мониторинг и адекватно лечение, защото тези заболявания в по-напрееднал стадий могат да доведат до рак на дебелото черво. Златният стандарт за диагностика на заболяванията на дебелото черво е колоноскопията- безопасен метод, който трае около 20 минути и се провежда с упойка. Няма болка, не се усеща нищо, след изследването пациентът е в абсолютна кондиция.
„Извънредното положение докара до сериозен отлив на профилактичните прегледи, което е много крачки назад в здравеопазването. Има ли болест, то тя трябва да се диагностицира навреме. Най-доброто нещо, което могат да направят хората с продължителни симптоми, хората в рискови групи- над 45 години, с фамилна обремененост, с хронични заболявания- е да се консултират с гастроентеролог.“ обясни д-р Маринов.
