Черен лебед*, бял лебед*

Протест на германски медици срещу липсата на достатъчно предпазни средства от април 2020 г., Снимка: DE24 News

Ключови думи: пандемия, дисциплина, противоепидемични мерки, бял лебед, черен лебед

Напук на прогнозите за балканско безхаберие и безотговорност, българите демонстрираха дисциплина, самосъзнание и относителен консенсус спрямо предложените от правителството (и от Националния оперативен щаб / НОЩ) мерки по време на епидемията през 2020 г. Както никога, отговорните органи реагираха превантивно и на време. България излиза от епидемията с много нисък брой жертви (четвърти най-добър показател в ЕС). Общият брой на заразените също е нисък. Броят на новозаразените случаи беше контролиран от първия до последния ден.

Силно впечатление направи фактът, че и предлагащите алтернативни мерки (доц. Мангъров, д-р Стойчо Кацаров, проф. Коста Костов) разполагаха с пълен медиен комфорт. Поставен в ситуация да балансира (но и да избира) между двата подхода, тук премиерът се представи на ниво. А отговорността е основно негова (още в средата на април стана ясно, че правомощията на НОЩ са доста ограничени).

Медиците ни: новите герои, от които страната имаше нужда. Те бяха и воини, и труженици, и професионалисти. Истинска гордост на нацията! Българските полицаи доказаха, че са мъжки момчета. На най-предния фронт, заедно с медиците, те издържаха безапелационно. А мнозина от тях бяха ведри, и усмихнати дори! Докато от екрана валяха зловещи примери за лекари с найлони и други подръчни материали, поради липса на елементарни предпазни средства (от САЩ), техни колеги от Германия протестираха (по същата причина) напълно голи. В същото време у нас шивашката (и не само) промишленост бълваше маски и предпазни екипи.

Как ви се струва - възможно ли е това да се отнася за България, сравнена с двете водещи държави в света?! Но добрите новини не свършват до тук. Българите научиха, че страната им е един от най-големите производители на БЦЖ ваксина в света. Че значителна част от планетарния глобус се снабдява с нашите ваксини. И може да ни споменават с добро съвсем скоро, ако се потвърди хипотезата за повишен имунитет вследствие от тази ваксина и за този вирус. България се обърна и към своите учени. Отдавна не беше се говорило за тях и за техните постижения и отговорности. Големи суми ще бъдат инвестирани в настоящи и предстоящи разработки.

 Българската православна църква. Няма да се впускаме в полемика дали отворените храмове по време на големите празници беше правилно или рисково решение. Факт е обаче, че една от най-критикуваните институции у нас беше ясна, принципна и последователна от първия ден на кризата до днес. Неколцина паникьори провидяха Ада, при това точно 7-10 дни след Великден – „посещаваш черквата, заразяваш се и след това ти започваш да заразяваш други“.

Може би има ад, но той не се случи у нас. Точно 7-10 дни след Великден случаите намаляха (в процент от проведените тестове)!

Образование. Не е изключено българското учителство да се окаже другият отличник. Но това ще се прояви през следващите няколко години. На някои места (дистанционната) учебна година се проведе съвсем формално. Това не е фатално, и преди епидемията го имаше. В голямата си част обаче учителството се настрои за извънредно кратко време (да не забравяме, че това съсловие е не толкова младо като средна възраст!). Дочуха се и свръх оптимистични гласове – че този тип преподаване е дори по-ефективен!

Електронни обществени услуги. Тук също имаме постижение. С всички грапавини по комуникацията между граждани и цифровизиращи се учреждения, именно сега беше демонстрирано огромното предимство (и бъдещето) на цифровата ера.

Летният туристически бранш има своите предизвикателства. И своите шансове – отново да спечели българите като клиенти. Европа обсъжда как да пренастрои икономиката си. Включително и да предислоцира изнесените си производства от Китай в региони, които са по-близки, по-сигурни, по- предвидими и контролирани от нея. Региони с прилична инфраструктура и отлична цифрова мрежа, със сравнително евтина и квалифицирана работна ръка.

И с ниски данъци. Сещате ли се за една такава държава? Тези предстоящи промени ще изискват многобройни наемници у нас. Как обаче да ги върнем в България, която те напуснаха преди години? Всъщност някои от тях са тук в момента, и са с неясни перспективи в страните, от които се върнаха. Да ги задържим! Цените на петрола са фантастично ниски. Това е временно и измамно положение. Сега е моментът обаче акцизът на горивата да бъде вдигнат колкото в останалите страни на ЕС. Ще бъдат постигнати две дългосрочни цели: ще се подобри фискът (в критичен момент) и ще бъде принуден всеки пазарен субект да работи по пазарни правила (бързам да кажа, че крайната цена няма да се повиши; четящите знаят защо!).

Епидемията беше дамгосана от знакова трагедия. Убит беше един от най-ярките и безкомпромисни български журналисти. Човек с харизма, бистър поглед и безпощадни въпроси. В трясъка на катастрофата той изкрещя трите въпроса - еманация на прехода:

Какъв „елит“ излъчихме?
Какви „бизнесмени“ допуснахме?
Какви „чудовища“ създадохме?
Ако успеем да отговорим на Милен, бленуваният край на прехода ще дойде.
Готови ли сме за „белия лебед“ след „короната“?

*“Черен лебед“ – метафора, въведена от писателя Насим Талеб за натрупване на трудно забележими (от стандартното човешкото съзнание) предпоставки за промяна. Без да е правило, най-често се отнася за отрицателни, и дори тежко отрицателни глобални явления.

*“Бял лебед“ - такъв израз в българоезични публикации няма. Тук авторът М. Иванов въвежда тази метафора като вариант на горната, но за неочаквано положителна промяна, след натрупване на предпоставки за това.

П.П. Авторът умишлено е избрал този (привидно) апологетичен стил, макар да не е симпатизант на управляващата партия. При покана от редакцията, има готовност да представи и „реципрочно“ мнение - за най-сериозните грешки по време на епидемията.