8-те големи емоционални кризи в живота ни и как да ги разпознаем

Ключови думи: емоционални кризи, флагман, емоционални моменти

Понякога се чувстваме сякаш на кръстопът, не сме сигурни какво се случва и защо именно в този момент от живота ни си задаваме определени въпроси.  Кой съм аз? Какво искам от живота? Ще успея ли? И още милиони подобни, пише Една.бг. 

И още нещо, което е дори по-интересно - не само ние се питаме всичко това. Не само ние имаме т. нар. "екзистенциални кризи". 

Всеки нормален човек преживява следните 8 силно емоционални момента в живота си - някои по-леко, други - доста по-силно, но след като си дадем нужните ни отговори, никога не сме същите. 

Всички тези кризисни периоди, с които е пълен нашия живот, плавно преминават от един в друг, като стълба, където не можеш да попаднеш на следващото стъпало, без да си бил на предното и от него плавно и правилно да пристъпиш към следващото. И още повече: не става да прескочиш няколко стъпала: все едно някога ще се наложи да се върнеш и да си довършиш „работата над грешките“.

8-те емоционални кризи, през които преминаваме:

Криза № 1

Първият важен етап в поредицата кризисни периоди в живота на човека е от 3 до 7 години. Тази криза се нарича още „укрепване на корените“. През това време се формира глобалното отношение към света: безопасен ли е той  враждебен. И то израства от това как се чувства малчуганът в семейството, любим ли е, приемат ли го или по едни или други причини е принуден да „оцелява“.

Както разбирате, има се предвид не физическо оцеляване (макар че семействата са различни, в това число и такива, където детето се бори за оцеляване в буквален смисъл), а психологическо: доколко малкият човек се чувства защитен сред близките си, пазен от всякакъв стрес.

Това е много важен период, тъй като от чувството че околния свят е доброжелателен, зависи самооценката, отношението на човека към самия себе си. От тук нормално се развиват любознателността и желанието да бъде по-добър и още много други.

Такова дете пораства с чувството за значимост на собствените му усилия. „Аз ще се старая, а целия свят около мен ще ме подкрепя“. Такива деца стават оптимисти, не се страхуват да бъдат самостоятелни и да вземат решение. Недоверието към света на възрастните (а това означава към света въобще) формира човек вечно съмняващ се, неинициативен, апатичен. Такива хора, пораснали вече, не са способни да приемат не само себе си с всичките си недостатъци и достойнства, но и не познават чувството на доверие към друг човек.

Криза № 2

Следващата криза с най-голяма острота се появява в периода от 10 до 16 години. Това е преход от детството към зрелостта, когато собствените сили се оценяват през призмата на достойнствата на другите хора, постоянно се сравнява: „по-добър ли съм аз или по-лош, отличавам ли се от другите – ако да, с какво по-точно и това за мен добре ли или не?“. И най-важното: „Как изглеждам в очите на другите хора, как ме оценяват, какво означава да си индивидуалност?“. Задачата, която стои през този период на човека е да определи степента на своята независимост, своя психологически статус, границите на своя Аз сред другите.

Позитивното разрешаване на тази криза води до още по-голямо укрепване на самооценката, укрепва увереността в собствените сили – „аз мога всичко сам“. Ако кризата не е разрешена по този начин, то зависимостта от родителите се сменя със зависимост от по-силните и уверени в себе си връстници, от всички, дори от наложените „норми и правила“ на средата, от обстоятелствата. „Защо да се старая, да гоня нещо – така и така нищо няма да се получи! Аз съм по-лош от другите!“

Неувереността в собствените сили, завистта към чуждите успехи, зависимостта от чуждото мнение, от чуждите оценки са всички тези качества, които човек не преодолял втората криза, носи в целия си по-нататъшен живот.

Криза № 3

Третият кризисен период (от 18 до 22 години) е свързан с търсенето на своето място под слънцето. Идва разбирането, че черно-белите красни от предния период не са достатъчни, за да се разбере палитрата на външния свят, който се оказва много по-сложен и нееднозначен, отколкото досега.

На този етап отново може да се появи неудовлетвореност от себе си, страх, че „аз не съм подходящ, няма да мога….“. А става дума за търсене на собствения път в този нелек свят, самоидентификация, както казват психолозите.

Именно през този период се формира „навика“ да се увеличава собствената значимост по пътя на унижението, принизяването на другите – нещо, което доста често срещаме в живота. За удачно преминаване през тази криза свидетелства умението спокойно и с пълна отговорност да се приеме собствената личност такава, каквато е, с всички недостатъци и достойнства, знаейки, че най-важна е собствената индивидуалност.

Криза № 4

Следващата криза (22-27 години), ако се премине благополучно, носи умението без страх да променяме някои неща в собствения си живот, в зависимост от това как се променяме ние самите. Затова трябва да преодолеем в себе си някои „абсолютизми“, заставящи ни да вярваме в това, че всичко направено в живота до този момент е завинаги и нищо ново няма да има.

Глобалният житейски курс, по който сме се движили до този момент, престава да ни удовлетворява. Появява се непонятно чувство за  безпокойство, неудовлетвореност от това, което е, смътно усещане, че всичко може да бъде по друг начин, че са изпуснати някакви възможности и че вече не може да се промени нищо.

При успешно преминаване през тази криза изчезва страхът от промени, човек разбира, че никакъв житейски курс не може да претендира за „абсолютен“, глобален, даден веднъж и завинаги, че може да се променя и е необходимо да се променя в зависимост от това как се променяме самите ние, без страх от експериментиране и започване всичко от нулата. Само при такъв подход може успешно да се премине следващата криза, която наричат „корекция на житейския план“, „преоценка на обстановката“.

Криза № 5

Тази криза настъпва някъде към 32-37 година, когато вече е натрупан опит във взаимоотношенията с околните, в кариерата, в семейството, когато вече има сериозни житейски резултати.

Резултатите започват да се оценяват не от гледна точка на постиженията като такива, а от гледна точка на личната удовлетвореност. „За какво ми е това? Струваше ли си усилията?“ Много осъзнати грешки ни се струват много болезнени, стараем се да ги избягваме по някакъв начин, опирайки се на минал опит, но и на илюзорните си идеали.

Вместо спокойно да коригира плановете си, човек си казва: „Няма да изменя на идеалите си, ще се придържам веднъж и завинаги към избрания курс, трябва да докажа, че съм прав на всяка цена“. Ако ви стига мъжеството да признаете грешките си и да коригирате живота си и плановете си, то изходът от тази криза ще донесе нов приток от свежи сили, нови перспективи и възможности. Ако е невъзможно да започнете отначало, то периодът по-скоро ще бъде разрушителен отколкото конструктивен.

Криза № 6

Един от най-сложните етапи е периодът 37-45 години. За първи път ясно осъзнаваме, че животът не е безкраен, че е все по-трудно да мъкнем на гърба си „излишен товар“, че е необходимо да се концентрираме върху главното.

Кариерата, семейството, връзките – всичко това не е само едно и също, но е и обрасло с много ненужни, досадни условности и задължения, които трябва да се съблюдават, защото „така трябва“. През този етап протича борба между желанието за израстване, развиване и състоянието на „блато“, застой. Налага се да се вземе решение какво да се мъкне и понататък, какво може да се изхвърли, от какво може да се избави.

Криза № 7

След 45 години започва периодът на втората младост не само при жените, но и при мъжете. По думите на един западен психолог, ние най-накрая преставаме да измерваме възрастта си с броя на годините и започваме да мислим за времето, което ни остава да изживеем.

Ето как психоложката А. Либина описва този кризисен период:

„Мъжете и жените от тази възраст може да се сравнят с подрастващите. От една страна организма им бурно се променя от закономерните физиологически процеси. Заради хормоналните изменения през периода на климакса те, подобно на подрастващите, стават плачливи, обидчиви, лесно се дразнят от глупости. От друга страна, в тях се изостря чувството за самота, те отново са готови да се борят за своето Аз, дори и при най-малката опасност за тяхната независимост. В семейството се борят с децата, които вече са напуснали или се канят да напуснат семейното гнездо, на работа се чувстват много неудобно и неустойчиво в ролята на „пенсии“, които ги „гонят по петите“ по-младите.

Мъжете в тази възраст се сблъскват с отдавна забравените въпроси от младостта: „Кой съм аз?“ и „Накъде отивам?“. Това е валидно и за жените, макар че при тях тази криза протича доста по-сложно.

Много възприемат тази криза като загуба на смисъла на живота, други, обратното, виждат в този неизбежен обрат на събитията възможност за по-нататъшно израстване. Много зависи от това как са преминати предишните кризи.

В този период може да се открият скрити ресурси и неизявени до този момент таланти. Тяхната реализация става възможна благодарение на преимуществата на тази възраст – възможност да се мисли вече не само за семейството, но и за нови направления в работата и дори за начало на нова кариера“.

Криза № 8

След 50 години започва възрастта на „осмислената зрелост“. Започваме да действаме, ръководейки се от собствените си приоритети и интереси повече откогато и да било. Обаче, личната свобода не винаги е подарък от съдбата, много започват остро да усещат собствената си самота, липсата на важни дейности, неща и интереси. От тук и тъга и разочарование от изминалия живот, от неговата безполезност и пустота. Но най-страшното е самотата. Това се случва при негативно развитие на кризата и за това че предишните кризи са преминали „с грешки“.

В позитивния вариант на развитие човек започва да вижда нови перспективи пред себе си, обезценявайки предишните си заслуги, търси нови сфери на приложение на житейския си опит, мъдрост, любов и творчески сили. Тогава понятието „старост“ има само биологически смисъл, без да ограничава житейските интереси, без да носи пасивност и застой.