Малчуганите от ОУ "Пейо Яворов" разказват за онлайн времето, милеят за класните стаи
Учители и родители заедно с децата се изправят задружно пред предизвикателствата в света на образованието
Педагогическият съветник на ОУ „Пейо Яворов“ в Бургас Веселина Джуфова изпрати до Флагман.бг доста интересно писмо. То е пълно с чувства, емоция и благодарност от децата и за тях. Малчуганите от училището вече милеят да седнат на чина и да бъдат отново с другарчетата си в класните стаи.
Ето какво разказва педагогическият съветник Веселина Джуфова:
Пореден ден „на училище“ от „у дома“!.Без звънец, маркер и бяла дъска. Ученици, родители, учители се изправят заедно пред неочаквано предизвикателство. Училищните сгради затвориха врати, но учебните занятия трябва да продължат. Българският учител, отворен за иновациите в съвременното образование, се учи в движение, на бързи обороти. Резултатът към днешна дата - системата работи. Децата са „на училище“, благодарение навсеотдайността и отговорността на учители и родители, на добронамереното им сътрудничество.
Когато сме заедно, можем! Това бе работещият модел в училище „Пейо Яворов“ в Бургас.
Заслугата е обща – от директора г-жа Мара Георгиева, учителите и родителите до всеки ученик. През първите седмици на промяната телефоните на всички даваха заето от рано сутрин до късно вечер, компютрите не се изключваха, е-мрежата не спираха да се изпращат и приемат съобщения, снимки на домашни, запитвания, а указанията за работа в MsTeams- упорито се разменяха помежду ни. Българинът какво ли не прави за децата си. И днес добри думи стигат до всички: с уважение и респект към Директора, с любов и признателност към учителите, с благодарност към родителите, към всички за това, че продължаваме да бъдем заедно в предизвикателството, пред което е изправен светът.
А самообразованието на всеки от учителите не спира, взаимната обмяна на информация – също, никой не се задоволява с постигнатото - винаги може да има нови, още по-добри решения. Продължаваме да опознаваме заедно непознатото, да изследваме неизследваното и да търсим баланса между нужното и важното за образованието и най-вече за физическото и психическото здраве на децата. И ще дойде денят, когато както са казали древните -„и това ще премине“. А дотогава:„Успешен учебен ден, ученици,колеги, родители!“ Заедно сме, всеки пред своя компютър. В карантина, но не в изолация, успели да запазим правото на децата да учат, както и възможността да общуват с връстниците си, с приятелите си, макар и онлайн. А те, нашите деца, се справят дори по-добре от нас възрастните. Можем да „чуем“ техния глас, думите им, искрени, истински,за онова, което вълнува учениците от „Яворов“ , а и от всяко българско училище:
„Когато мисля за училище, се усмихвам“ /Мирон, 1 кл/
„Искам вече да се видя с децата от училище“/Божидар, 1 кл/
„Когато мисля за училище, много ми липсват всички там“/Андриан , 1кл/
„Много си харесвам училището и искам д а се върна в него“ /Божидара, 2кл/
Когато мисля за училище, ми се иска да съм в пети клас и да уча по история!“ /Александър С., 3 кл/
„Преди не исках да ходя на училище, не ми се ставаше рано,… не ми се пишеше толкова много…. Вече искам да се връщам на училище!“ /Ния, 4кл/
„ В момента ми е интересно да учим пред компютрите! Така времето, затворени в къщи, минава неусетно… но когато съм вучилище и се срещаме с много хора, е прекрасно! Надявам се да се върнем скоро в училище…“ /Гергана, 4 кл/
Бих била много щастлива , ако пак ходя на училище! Когато мисля за училище, ми е приятно! /Даниела , 4кл/
„Искам този вирус да се махне, за да може всичко да е както преди /Алиса,,5/
„Иска ми се да покарам колело“/Стоян, /
„ Най-много желая този Коронавирус да изчезне и всички болни да оздравеят! ./Христиана, 6/ ;
„ искам да вида приятелите си и да изляза навън, но знам че сега не може затова ще си остана вкъщи, така мога да спася нечий живот, ок.“
Досещате се, моята емоция, която на моменти може би е звучала пресилена, се роди, след като прочетох тези и други мисли в съобщенията, които ни пращат децата тези дни. Няма как да останем равнодушни, нито ще правим драма от принудителното дистанциране, което преживяват и те днес. Нека намерим време да поговорим спокойно с тях за случващото се. Повечето споделят, че се чувстват добре, други са притеснени, разочаровани, тъжни.
Нека чуят от нас, че това, което изпитват е нормално, нека усетят, че не са сами. Може да им покажем позабравени игри от нашето детство. Да ги насочим към интересни, любими занимания, филми, книги, но времето пред екраните и в социалните мрежи да не бъде неограничено, а повечето „новини“днес са само за възрастни…
Важното е да им кажем, по-скоро покажем: „Бъдете спокойни, деца! Заедно сме! И това ще премине… Всичко хубаво предстои!“ Да им благодарим, че са точно такива- искрени, отговорни по детски, усмихнати, бъбриви и щури,неудържими понякога. Благодарим за това,че мечтаят, учат, играят заедно с нас у дома, че се усмихват, че тъгуват за неслучилия се празник за рождения им ден, но вярват, че скоро ще го отпразнуват заедно - с близки и приятели. Благодаря ви, деца!
Ание, възрастните, оставаме обединени, за да извървимзаедно пътя… , но и всеки сам със себе си, за да премислим случващото се, стремежите, времето след това… А когато отново се съберем в раззеленяващия се вече дворна любимото ни училище „Яворов“, в класните стаи,няма да ни стигне времето да разказваме и съпреживяваме историите си , отново заедно - деца и възрастни!
Реал М посочи вратата на голяма звезда
Българин с победа в митичната "Медисън Скуеър Гардън"
Компании от Украйна и Чехия съвместно ще разработват дронове
Благомир Мастагарков бе на косъм от жестока контузия
Реал М посочи вратата на голяма звезда
18/11/2025, Вторник 21:01
0
Шер глези 40 години по-младото си гадже
Усик освободи една от титлите
Делян Пеевски поиска от държавата по 110 лева за пенсионерите, депутатите му даряват заплатите си
Лесен трик за сушене на чаршафи през зимата
Жена е блъсната на пешеходна пътека в София
Тотално безобразие - шофьор подкара камион с 4,85 промила алкохол на морето

Дори самите те вече искат на училище. Писна им като кученца заключени по цял ден вътре.