Държавата трябва да стимулира малките стопанства, а не крупните земеделски производители

Възстановяването на селското стопанство няма как да се случи без намесата на държавата, смята инж. Виктор Майсторов

Ключови думи: Виктор Майсторов, земеделие, селско стопанство, интензивно земеделие, криза, държава, визии

Предприемачът инж. Виктор Майсторов, който има опит в държавната и общинската администрации, наскоро предложи своя визия за програма за възстановяване на интензивното земеделие. Тя получи сериозен отзвук и е вече на вниманието на депутатите от икономическата комисия в парламента. Как обаче инж. Майсторов си представя по-точно реализацията на идеите си? „Флагман“ го потърси с уточняващи въпроси.

- Г-н Майсторов, какво Ви накара да напишете тази визия за излизане от кризата чрез земеделие? Колко време Ви отне това?

- Това е идея, върху която мисля отдавна. Иначе текстът, който съм представил, ми отне между половин и един час. То бе написано на prima vista, но не е нещо, което съм измислил сега, разбира се. От много време разсъждавам на тема селско стопанство в България и виждам много грешки, които се допуснаха през последните 30 години в това направление. Много пъти съм си мислил как може да бъде коригирано това и как може да бъде възстановено селското стопанство. При състоянието, до което е докарано то, възстановяването няма как да стане без намесата на държавата. Това е основната идея.

- Актуална тема сега е как европейски държави искат „зелени коридори“ за сезонни работници. Това доведе до реакция на Асоциацията на земеделските производители в България, която алармира, че това е опасно. Освен че щяло да доведе до липса на работна ръка у нас, имало опасност да бъде привнесен и коронавирус. Вие какво мислите по тази тема?

- За коронавируса е ясно, че най-важно е ограничението на движението на хората и контактите между тях. Това се вижда от мерките, които предприемат повечето правителства. Т.е. при всички положения, ако едно такова движение бъде позволено в рамките на цяла Европа, това няма да е положително за ограничаването на разпространението на вируса. От гледна точка на работната ръка, друга моя идея е, че чрез активирането на такива производства, свързани със селското стопанство и преработвателната промишленост, ще може да бъдат ангажирани тези хора в България. И ако държавата се намеси, за да се осигури един доход на заетите в този процес лица, който е сравним с този, който те получават като сезонни работници в Англия, Испания, Италия, със сигурност те ще останат доброволно тук.

- Да не би да искате възстановяване на ТКЗС-тата? Държавата трябва да създаде свои предприятия ли? Как си представяте намесата й?

- Държавата трябва да се намеси задължително. Не е необходимо да преминаваме всичките фази и първоначалните форми на капитализъм, за да се стигнем до тази форма, която работи не навсякъде по света, но в Европа със сигурност. Иначе, не – ТКЗС-тата нито имам идея да се възстановяват, нито е възможно да се върнем към тази форма на организация. Но в случая държавата може и трябва да се намеси във фазата на преработка на селскостопанската продукция. Тя би могла да интервенира директно, като изгражда преработвателни предприятия, но би могла да намери форма да стимулира предприемачи, които да изградят такива предприятия. Разбира се, говоря за контролирано разполагане на тези предприятия – т.е. това да не става хаотично и като някаква форма само на усвояване на средства... Държавата може да се намеси във фазата на преработка и в контакта между преработвателите и производителите на селскостопанска продукция. Би могла да се намеси и при цената, която ще получат производителите на първичната селскостопанска продукция. Държавата трябва да подпомогне стартирането на този процес. След периода, в който това ще бъде отрегулирано и ще влезе в пазарни отношения - според мен в рамките на 5-7 години, държавата бавно и постепенно ще се отдръпне. Единствено ще остане с регулаторните си механизми и със стимулиране на определени производства, които имат нужда все още от това. Аз не знам къде по света селското стопанство се развива нормално и успешно без помощта на държавата.

- Т.е. според Вас в момента има незаета ниша в преработвателния сектор на селскостопанска продукция?

- Има такава ниша, има и такава възможност – чрез тези преработвателни предприятия държавата да стимулира земеделските производители. Тук говорим не за обединяване и за формиране на някакви големи структури, каквито бяха ТКЗС-тата и АПК-тата по-късно, нито пък такива, каквито са сега големите земеделски производители, които отглеждат основно зърнени култури, изискващи много машинна обработка и малко човешки труд. Идеята по-скоро е да се усвоят онези малки площи, които не са рентабилни за такъв тип машинна обработка; да се стимулират индивидуалните, семейните стопанства от порядъка на няколко декара до няколкостотин декара – не повече, които всъщност могат да произвеждат с много повече човешки труд продукцията си, да получават съответната цена, която да ги удовлетвори и да захранват преработвателната промишленост. Това пък ще осигури възможност тази продукция, която ще бъде свръх преките потребности на момента (дали ще са домати, които са много краткотрайни, или ябълки, които могат да траят по-дълго) и която не може да издържи в естествения си вид дълго време, да бъде преработена в базови продукти, които по-нататък могат да влязат в най-различни други производства - на сокове, на сладки и т.н. В края на краищата това са продукти, които ще останат и които могат да бъдат един резерв за осигуряване прехраната на хората в по-трудни времена. Но по-важното е, че това ще даде възможност да се върнат хора на село. Не да живеят, но да работят там. При съвременните начини на придвижване и инфраструктурата, която се създава, това е напълно възможно. В рамките на разстояние от 10-15 км не е проблем да пътуват, да си отглеждат и поддържат земята и пак да си живеят в градски условия.

- Вие казвате ли, че в момента няма достатъчно предприятия, които да се занимават с такава дейност?

- Поне не са в такъв мащаб, какъвто би могло да осигури нашето селско стопанство. Защото има огромни територии, с много добри климатични условия и с традиции, които все още не са напълно изгубени в производството на такива по-интензивни култури като зеленчуци, овошки, лозя. Разбира се, тук трябва много по-задълбочено да се разгледат тези неща. Има много инициативи, за които аз знам от колеги и приятели, които работят в различни посоки локално - от гледна точка на териториалното стимулиране на производствата и от гледна точка на отделни култури, както сега върви една програма за стимулиране на лозарството и винарството. Но всички те трябва да бъдат обединени в една обща държавна стратегия, за да може наистина това да стане един отдушник на проблемите, които имаме. Т.е. да се осигури работа на хората, които вместо да ходят по различни места в Европа, да си останат в България. Страната ни има нужда от такава продукция. Както стана ясно напоследък, около 80% от селскостопанските стоки ги внасяме, при положение че ние можем не 100, ами 1000 процента да си осигурим наше производство. Домати идват от Албания, марули, ако щете, краставици, ябълки, картофи от Египет и т.н.

- Държавата трябва ли да започне да обработва земи, които в момента пустеят, директно със свои предприятия?

- Не, идеята не е държавата да обработва земите, а държавата да осигури преработката на продукцията, да гарантира изкупуването й на предвидима цена, защото вие сега ако тръгнете да отглеждате картофи, например, не е ясно, когато дойде времето да ги продадете, дали ще ги пласирате на някаква нормална цена. Т.е. държавата да гарантира изкупната цена с идеята, че тази продукция на тази цена ще влезе в преработвателното предприятие. За да може в рамките на един едногодишен цикъл човек да си планира стратегията за обработка на земята. И ако това нещо е в по-дългосрочен план – пет до седем години, също урегулирано, доста хора биха се изкушили да влязат в позицията на земеделски производители. Да се стимулират малките ферми, стопанства, които пак казвам са от няколко декара до няколкстотин декара със заети в тях от няколко души (семейство) до няколко десетки човека. И които се занимават с култури, изискващи доста ръчна обработка и са рискови от гледна точка на това, че когато дойде време да бъдат продадени черешите, ябълките, доматите, краставиците или друго, изведнъж се получава една спекула, която е неконтролируема към момента.

- Вие като че ли намекнахте, че предложенията Ви действат в много държави от нормалния свят, така да се изразя.

- Точно в този вид – не. Може да се изследва опитът на държави, които имат такова успешно земеделие. Във всички случаи държавата навсякъде подпомага в зависимост от конкретните условия в дадената страна или дадения район. Държавата трябва да даде една сигурност във времето, за да могат хората да тръгнат в тази посока. Знаем примера с, да речем, чесъна, който тази година много добре се продава, много е скъп и всички почват да сеят чесън, но догодина се оказва, че всички предлагат чесън на пазара и цената рухва. Т.е. ако държавата отрегулира този процес и като цена, и като количества, и като структура на производството, няма да има такива рискови моменти. Дори и да ги изкупи държавата с някаква непазарна цена, това означава, че ще осигури на тези хора и приходи, и ангажираност. Т.е. ще им помогне вместо да им дава директно пари, защото много ще останат в позицията да нямат работа и доходи. Единият вариант е хората да отидат на „касичката“, да си вземат 500-600 лв. помощи, но докога може да издържи държавата така, не е ясно. Другият е да им даде възможност да си ги отработят тези пари, пък дори ако трябва да ги подпомогне с някакъв процент допълнително.

- А рисковете от злоупотреби в нашата ментърджийска държава как ще ги избегнем?

- Ами имаме вече доста сериозни силови структури, които ако искат, могат да изконтролират всичко. Въпросът е дали ще поискат. Но в случая ще бъдат ангажирани доста хора от двете страни на барикадата, условно казано. Т.е. ще се контролират взаимно. Не знам точно как ще стане. Много ми се иска да стане честно и коректно. И затова казвам, че държавата не трябва да стимулира крупни производства, защото там стават големите злоупотреби. Но трудно ще тръгне да спекулира някой, който обработва 10-15 декара земя – той няма кой знае какво да изкара. Т.е. следва да се подпомагат точно тези хора, които не могат да направят спекула и искат да изкарат прехраната си с труда си. При всички положения тази идея иска много подробна разработка за това как практически може да стане. Нищо няма да струва на държавата да отдели едни минимални средства за една работна група от специалисти, които да огледат тази идея от всички страни, да я доразвият, да набележат наистина конкретни параметри и стъпки. Дори и да се разиграе теоретически и да се окаже, че не става, ще бъде направен един опит. Но аз съм убеден, че това може да проработи, ако се организира достатъчно разумно и е огледано от всички страни. Ние сме много малка държава. Сравними сме като бюджет, като произведен продукт с голяма корпорация. Няма смисъл да се раздробяваме на хиляди парчета, които да се конкурират помежду си. Държавата трябва да се намеси, да помисли и да помогне на хората, на тази част от населението, която не може да прави спекула, която не може да получава държавни поръчки. Т.е. и тези хора да имат възможността да разберат, че държавата се грижи за тях.