Реаниматор моли за помощ, за да не се налага да решава кой от заразените с COVID-19 да живее

Мерките срещу пандемията от коронавирус ни пазят от това, да не се налага да избираме на кого да помогнем и кой да оставим да умре, каза Филип Абединов

Ключови думи: реаниматор, коронавирус

Адът слезе на Земята и колегите в Бергамо и в Барселона са принудени да избират кой да живее и кой да оставят да умре. Затова моля българите за помощ – нека не ни оставят ние да правим този избор! Този апел отправи от ефира на бТВ анестезилогът-реаниматор Филип Абединов от в болница „Света Екатерина“.

Лекарят, който е и главен асистент към Катедрата по анестезилогия и интензивно лечение на Медицински университет в София, говори в предаването „Лице в лице“ за трудния избор, пред който хората с бели престилки са изправени и за лечението на коронавирус. 

„В Бергамо и в Барселона е ада. Наложи се да им да се промени етичния кодекс и да имат право да вземат решение на кой да дадат респиратори и на кой – не. Решението е изключително тежко. Човек трудно живее с това да решава на някой съдбата“, добави той.

Няма лекар, който ще остане спокоен, ако има хора, които не може да обслужи, сподели реаниматорът. 

При нас болните стигат, когато не могат да дишат самостоятелно, добави той и разказа, че за първи път респиратор е използван през 1952 г. в Дания, когато е имало много тежка епидемия от детски паралич. 

„Много хора са засегнати. Една част от страданието е когато хората се парализират бавно в краката и болестта отива към дихателните мускули и не могат да дишат. Налага се да бъдат подпомогнати с изкуствено дишане. Тогавашните средства не са достатъчни. Тогава Бьорн Ласен започва да им слага тръбите. Респираторът са 200 студенти по медицина. Хваща ги по други и всеки диша с дни пациентите и смъртността от 90% става 25%“, обясни Абединов.

„Ние даваме въздух на хората, обогатен с кислород и те успяват да компенсират, но когато настане хаос в белия дроб и въздухът не знае накъде да върви, трябва да го надуем този орган, за да помогнем на организма да диша. Обикновено на 100 приети в интензивно отделение 4 се нуждаят от командно дишане. При новия коронавирус обаче хората масово се нуждаят от респиратори“, добави той.

„Няма как да издържим натиска, ако всички се втурнат при нас. Това е смисъла от карантината. Тя пази нашите отделения, защото не можем да смогнем, ако изведнъж страшно много се разболеят и нахлуят ви интензивните отделения“, заяви реаниматорът. 

„Ако пациентът дойде навреме, няма да се налага да го интубират и след 48 часа да почине. Идват едва, когато вече дробът е силно засегнат, така унищожен от бурята в белия дроб, че дори да поставим тръбата и да му дадем шанс за живот, няма възможност, защото тялото е силно увредено“, обясни той.

С апарата за обдишване тогава единствено облекчаваме страданията му в последните часове, призна лекарят. 

Няма здравна система, която може да издържи, когато настъпи пика, каза той, след като в ефира на бТВ медицинска сестра разказа за ужаса в Ню Йорк.

По скайп от американския мегаполис Катя Димова, която работи в една от най-натоварените болници, сподели, че животт й се е превърнал в ад.

"Работех в училище, но тъй като учебните центрове са затворени, всички колеги са изпратени в лечебните заведения. Много е тежка ситуацията, защото няма свободни легла. Маски, които трябва да се сменят след всеки пациент, я използваме за цяла седмица. Колегите са много изморени. Притесняват се за техните семейства. Пациенти чакат по 50 часа, за да бъдат прегледани", заяви Димова.

"Съпругът ми бе заразен. Ситуацията беше много тежка, защото кашлицата е страшна. Температурата е много висока. 12 дни той бе с 38-39 градуса", разказва тя. 

Според нея заразата е пламнала още през февруари, но лекарите са си мислили, че коронавирусът е обикновен грип.