От чумата до коронавируса – на какво ни учи историята

Ключови думи: Чумата, коронавирус, епидемия

Жулиен Лоазо, професор по средновековна история в университета Екс-Марсилия описва подробно за „Пари Мач“ паралелите между пандемията, която сполетя средновековното общество през 14 век, и тази на коронавируса, който днес парализира по-голямата част от света.

Новият коронавирус се разпространи по света за няколко седмици. През 14 век пандемията от чума пристига във Франция по търговски пътища след няколко месеца. Дали глобализация вече е налице е въпросът, който задава списанието.

Твърде често забравяме, че глобализацията е много стар процес, който преживява фази на ускорение в историята. Ролята на търговските връзки, и по-специално на морските връзки, е била решаваща за разпространението на чумата от 1346 г. Начинът на предаване на чумата от бълхите на черните плъхове благоприятства това. Знаем, че черният плъх е много по-присъстващ през 14 век на европейска територия, отколкото през 6 век по време на чумата на Юстиниан, която опустоши Средиземноморския басейн. Това е уседнал вид, който се движи само защото хората го движат, обяснява проф. Жулиен Лоазо.

Какво е мястото на Китай в света на XIV век?

Арабските лекари през XIV век вярвали, че епидемията е започнала в Китай, който след това е бил свързан с останалия свят. Въпреки това, настоящият научен консенсус, основан на проучване на генеалогията на чумния бацил е, че бацилът е съществувал като ендемичен в популации от диви гризачи и че фокусът му вероятно е регионът на Тибет. Това не е Китай, а близък регион. Това е моментът, в който монголските завоевания свързват този регион с останалия свят. Днес централното място на Китай в световната икономика позволи разпространението на пандемията на коронавирус. И през 14 век, когато Китай отново изигра глобална роля, пандемията от чума се разпространи. Това не означава, че епидемиите идват от Китай, но връзката на Средиземно и Черно море с Китай позволи на болестта да се разпространи.

Как чумата пристига във Франция?

Има два грандиозни примера за разпространението по търговските пътища. Първо, когато чумата преминава от района на Константинопол в Сицилия, тя достига едновременно до Александрия и Марсилия, защото търговците са едни и същи. След това, другият зрелищен пример, е заразяването на Англия, което се извършва от Бордо, докато Аквитания (регион в Югозападна Франция – бел.ред) е част от владенията на английския крал. След това Нормандия е заразена, после Париж, където достигнала малко преди Лондон.

Как историците могат да знаят с такава точност маршрута и последиците от епидемията от 14 век?

Имаме само доказателство, че „черната смърт“ наистина е причинена от бацила Yersinia pestis. Взети са проби от тела в масови гробове в Лондон, където е създадено гробище, за да се погребат починалите от чумата. Бихме могли да потвърдим, че това наистина е Yersinia pestis. Освен това епидемията може да се проследява месец по месец, дори седмица по седмица, защото практиката на писане е много широко разпространена в градските общества през XIV век. Признаваме, че всъщност не знаем какво се случва в провинцията. Но в градовете хроникьорите водят лични журнали, където записват важни събития. Служители, работещи за кралски или общински институции, записват редица елементи, които предполагат, че се случва нещо ненормално. Най-поразителното е очевидно увеличаването на броя на смъртните случаи. Има и доста значителни косвени сигнали. Цената на восъка се увеличава, защото погребалните процесии, където се използват свещи, са по-многобройни. Цената на пергамента рязко нараства, тъй като трябва да се съставят повече дела и особено завещания. В някои професии, които са предмет на официално назначение, ние осъзнаваме, че изведнъж са назначени повече хора от обикновено. През пролетта и лятото на 1348 г. много голям брой нотариуси са назначавани всеки месец, защото е имало нужда от нотариуси, тъй като много са тях са починали. В някои енории свещениците записват броя на смъртните случаи и има ненормални цифри. Броят на браковете достига пик след епидемията: забелязва се, че хората, които са овдовели се женят повторно в началото на 1349 година.

Как средновековното общество се справя с пандемията?

Медицинската теория на времето не е разбрала механизма на разпространение на чумата, който се осъществява от бълхите по плъховете. И въпреки че механизмът не е бил идентифициран, е имало емпирични констатации: заразяването става при разговор с пациент или при докосване на предмет или дрехи, принадлежащи на болен. Тези емпирични открития са част от теорията на „аеристите“, която се основава на идеята, че именно въздухът предава болестта, която е резултат от въздушна инфекция. Тази идея била в основата на познанията на лекарите от онова време, включително в ислямския свят. За да избегнете въздушната инфекция, трябва да избягате от местата с висока концентрация, така че бягайте от града. Трябва да пречистим въздуха чрез опушване: изгаряне на ароматни билки, известни по това време за пречистване на въздуха, но които в действителност само маскират миризмите. Италианските градове вземат строги решения: създават се лазаретите, местата за изолиране. Влизането на болните в града е забранено. Това са защитни мерки, макар и продиктувани от погрешна теория. Опитваме се, както днес, да избегнем събиранията. Във Венеция местата за настаняване са затворени, шествията са забранени. В други италиански градове се предприемат ограничителни мерки за намаляване на посещаемостта на погребенията.

Днес циркулацията на слухове и невярна информация се улеснява чрез цифрови средства за комуникация. Вярванията и суеверията отразяват ли пандемията през XIV век?

Търсим изкупителни жертви. Както видяхме в началото на коронавирусната епидемия, хората, идентифицирани като азиатски, бяха заклеймени. През Средновековието това приема много по-жестоки форми. Осъзнаваме, че започваме да обвиняваме всеки за разпространение на болестта, тоест прокажените и евреите. Има изключително силно антиеврейско настроение, масови убийства в Испания или в Елзас. Обвиняват се еврейските общности, че си отмъщават на християните чрез разпространение на болестта и чрез отравяне на кладенците. Тези обвинения не възникват при чумата, но се активират отново, когато тя се появява. По принцип всеки извън общността се счита за опасен. Относно фалшивите новини виждаме в текстовете от времето, че се отрича присъствието на фалшиви лекари. Има бум на шарлатани, които твърдят, че имат лек за болните и практикуват фалшиво лекарство, което не съответства на тогавашните практики, считани за сериозни.

Какви са духовните ефекти на чумата?

Първата реакция на хората е да се съберат и да се помолят заедно, независимо дали е християнска страна или в страна на исляма. Молим се Бог да се намеси, за да спре епидемията. Има и литература, особено в страните на исляма, за подчинение на Бога. Смъртта би била божествен указ, че човек трябва да се подчини. Големите учени пишат трактати в тази посока. Освен това, на християнския Запад „черната чума“ беше момент, който съпътстваше еволюцията на манталитетите. Акцентира се на долористическа духовна тенденция, която вече е налице преди чумата: въпросът е да живеем с вяра, като се свързваме със страданията на Христос. Нанасяйки страдание, ние изкупваме греховете на обществото. Братства миряни се организират около обществени ритуали за покаяние. Налагайки физическото покаяние по обществен начин, ние допринасяме за колективно спасение. Преди това колективното спасение било дело на монасите. Следователно това утвърждаване на мястото на миряните в християнския живот се ускорява, но то вече е действало преди “черната чума”.

“Смъртта взима един по един – крал, епископ, орач”

Виждахме, че пред коронавируса възникват противоречия при изселването на заможните жители на градове към провинцията. През 14 век епидемията подчерта ли неравенствата, които вече съществуват в обществото?

Има паралел между нашето време и това на „черната смърт“. Едно от големите свидетелства от XIV век е „Декамеронът“ на Бокачо, който е сбор от приказки. Основната интрига са младите хора от флорентинската аристокрация, които бягат от епидемията в луксозна вила, далеч от града. В безделието и лукса на изолацията те прекарват времето, като си разказват истории. Това е свързано със случилото се миналата седмица, с напускането на тези, които имат втори дом. Трябва да се отбележи обаче, че това, което поразява хората по времето на епидемията, е идеята, че всички са засегнати, независимо дали човек е могъщ или не. Няма как да избягаш от болестта. Виждаме го в изображенията на танци на лудите - стенописи, които представляват цялото общество, където смъртта идва, за да отнеме един по един – краля и епископа, а не само орача. Но ако надхвърлим тази реакция на съвременниците, можем да видим, че има изключително силни социални неравенства. Смъртността е много бърза, само няколко дни и тъй като е трудно да се изнесат мъртвите в най-бедните квартали, това допълнително влошава общата санитария. Има и друга форма на неравенство, която може да се види през следващите години и десетилетия: чужденците, тези, които не са местни в региона, са по-засегнати от чумата. В Египет можем да го видим много добре: по време на завръщането на чумата виждаме голям брой африкански поклонници, заселени в Кайро. Виждаме го и в политическия елит на Близкия изток, мамелюките, които са “внесени” като роби и които заемат големите държавни постове. Аристокрацията е чужда за страната и е много по-чувствителна към болестта от субектите, дори ако има достъп до най-добрите лечения. Тези чужденци не се възползват от колективния имунитет, разработен от населението.

Какво е демографското въздействие на „черната смърт“?

Има дебат сред историците. Има тенденция за намаляване на броя на смъртните случаи от чума. От десет години наблюдаваме цифрите нагоре. Консенсусът обаче е достатъчно силен, за да каже, че е имало изключително силен демографски шок: като цяло се изчислява, че 50 – 60% от населението на градовете е загинало и 25 до 30% от общото население. Следователно разбираме, че манталитетът се променя. Всичко трябва да се преосмисли. Обработването на земеделските земи е трябва да бъде възстановено, имало места, където земята била трайно изоставена. Имало институции, които са се провалили. В една част от Монголската империя, така наречената Златна орда, има династично прекъсване.

“Смъртността от чума очевидно е несъпоставима с тази на коронавируса”

Ако настоящата пандемия може да има ехо от “черната смърт”, тя разбира се откроява фундаментални точки. Кои са разликите, които ги отличават най-много?

Смъртността очевидно е несравнима. В допълнение чумата от XIV в. има две форми: белодробна форма, която наподобява коронавирус, с изключение на това, че през Средновековието тя е най-често е фатална. Другата форма, бубонната чума, е много видима, защото бубовите се виждат по тялото, но тя не е толкова смъртоносна. Другата много важна фундаментална разлика е начинът на предаване. И накрая, има разлика, която е основна причина за надежда: днес разбираме начина на предаване на вируса.

Има ли “черната смърт” от 14-ти век исторически еквиваленти?

Няма друг пример в историята. Другите пандемии от чума през шести век и края на деветнадесети век не са нанесли толкова големи щети. Но има друг подобен случай: този на Америка, с европейското завладяване в началото на 16 век и внасянето на едра шарка от иберийците, които са били здрави носители на нея и които са поразили цели общества. В този случай американските общества не успяват да се възстановят от двойния удар, нанесен от шока от завладяването и от микробния шок. Те се сриват без лекарство. Това е още по-краен пример от „черната смърт“, защото през 14 век обществата преди и след чумата продължават да мислят в приемственост с предшестващото. Имаше голяма смъртност, но не и непоправим празнота.

Източник БГНЕС