10 неща, които семействата с малки деца много искат да чуят

Ключови думи: семейства с малко дете, семейства, малки деца, семейство, флагман

За любовта между двама души се пише много, говори се много и много се знае.

Какво обаче става със същата тази любов, когато двамата станат трима? Би трябвало да се увеличи, нали?

Но ако надникнем в дома на някое младо семейство с малко бебе, последното, което ще видим, е любов, пише Една.бг.

Особено когато таткото е бил през целия ден на работа, опитва се вечерта да си почине, а половинката му, до вчера секси мацка, днес е едно изморено и изнервено същество, което мечтае за 5 спокойни минути и някой да й вземе бебето от ръцете.

Големите промени, които се случват в сърцето на семейството, когато се роди дете, не са сред най-обсъжданите теми.

Говорим много за влизането във форма на майката (сякаш е длъжна да тича с бебето на ръце към фитнеса), за кърменето, отбиването, пюретата и кашите, но никой никъде не говори за бащите, за двойката и има ли изобщо място за любов, когато всичко е само задължения и отговорности.

Ето десет неща, които всяко семейство с малки деца иска да чуе, но кой знае защо никой не ги казва:

С времето ще ставате все по-добри в родителството

Дайте си време да се нагодите към новите условия. Бебето е голямо събитие в живота и на майката, и на бащата. Не може да очаквате от другия, че ще реагира според ВАШИТЕ очаквания. Не се изнервяйте, че някой не се е досетил, а разговаряйте спокойно.

Не очаквайте от себе си чудеса

Идеални са само семействата във Фейсбук, запомнете. Нормално е понякога да няма сготвено, понякога да не е изпрано, понякога някой да не е на кеф, да е разхвърляно или парите да не стигнат за нещо важно. Не се сравнявайте с другите, защото никой не е искрен за реалната ситуация вкъщи.

Не сте сбъркали с половинката си, просто сте изморени. Мисълта, че си направил(а) ужасна грешка да имаш деца с този човек може да ви спохожда често през първата година след раждането. Умора, нерви, неизвестност, неопитност – никой от вас не е същия човек като преди. Дайте си време да се преоткриете и ще се влюбите отново един в друг.

Вие сте екип, а не врагове. Не се дебнете, не си дръжте сметка и се грижете един за друг. Не само бебето има нужда от грижи, вие също, и нека е двустранно.

С времето всичко се нарежда. Вижте семействата с по-големи деца, вижте собственото си семейство – всички те имат своя ритъм на живот, щастливи моменти и спокоен живот. И техните деца са били малки, плакали са и им се е струвало, че никога няма да пораснат. Но после всичко става наистина по-хубаво.

Изградете своя собствен начин на живот, който на вас да ви е удобен, не на околните. Всеки смята своя начин за живот за единствен правилен и често се опитва да го наложи на другите. С особена сила това важи за децата. Ако се наспивате само когато то спи при вас, това е вашият начин и край. Ако ще всички други деца да спят самички.

Когато детето тръгне на ясла, всичко става по-лесно. При всичките критики, които детските заведения отнасят, те имат две много сериозни положителни черти – създават на детето навици и дават възможност на родителите да си отдъхнат от родителството. Пращането на ясла не ви прави лошо родители, макар в началото да се чувствате така, докато то плаче вътре, а вие – навън. Детските заведения обаче позволят на децата да се развиват по-самостоятелно, а на родителите – да се върнат към своя си живот.

Пускайте се един друг в „градска“ отпуска. Ако имате баби, отрано ги включете в грижите за бебето, за да може да излизате сами от време на време. Ако нямате баби, всеки от вас нека излиза сам веднъж седмично. Ходенето на работа не се брои за излизане, колкото и на майката да й се струва така. Отделяйте време за себе си, иначе просто не става.

Ако се карате много, наспете се. Започнете ли да се дразните от това как другия диша, ходи или яде, значи сте супер изморени. Направете всичко възможно да се наспите добре, да си поемете дъх и да се върнете с нови сили. Ще видите, че човекът отстреща всъщност е симпатичен.

Не бързайте да се развеждате. В първите две години от живота на детето броят на разводите е най-висок. Умората и задълженията не са добър съветник и често ни подтикват към раздяла. А повярвайте, животът на самотен родител изобщо не е лесен, колкото и да изглежда така отстрани. Ако и след третата година нещата не са ок, тогава вече спокойно можете да помислите за раздяла. Но първо опитайте всичко останало.