Опустошително земетресение срина Свищов със земята преди точно 43 години
Комунистическата власт скрива от населението истината за размера на трагедията
В 21,20 ч. на 4 март 1977 г. България е разлюляна от най-унищожителното земетресение в историята на страната ни. Свищов буквално е сринат със земята.
Епицентърът на труса с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер е в Източните Карпати, румънския окръг Вранча. Земетресението трае по-малко от минута, но разрушенията са колосални. Първият трус е вертикален, следващият хоризонтален.
Свищов потъва в мрак, а оцелелите тичат пищейки по улиците.
Блок номер 1 на улица "Георги Матев" и общежитието на "Свилоза" са се превърнали в огромни ковчези. Засегната е и църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 г.
Всички оперативни работници на криминалните служби на Районните управления на Великотърновския окръг са командировани в пострадалия дунавски град. Спасителните екипи започват работа в полунощ. Работата им се усложнява от продължаващите вторични трусове, някои от които също доста силни - от 3-та и 4-та степен по Рихтер.
"Плач, ридания, паника…Бягат нагоре-надолу, неориентирани хората, а земята се тресеше още. Трудно беше да гледаш тези тела извадени… 27 деца починаха при този трагичен инцидент в Свищов…Страшна картина", спомня си полк. Тодор Георгиев, служител в Криминалния отдел в Окръжното управление на МВР във Велико Търново по онова време.
Спасителната операция продължава 28 дни, а Свищов губи голяма част от интелектуалния си елит. По стар свой почин обаче комунистическата власт скрива от населението размера на трагедията. Официално е съобщено за незначителни разрушения и няколко жертви.
Истината обаче е съвсем различна. Полковник Георгиев е натоварен с най-тежката задача - да описва труповете и да намери място, където да ги прибере. Тъй като той е неподготвен за такава работа, дори нямал подходящи дрехи, взема един лекарски халат от болницата и облечен с него, започва на коляно на листите от детска тетрадка да записва имената на откритите трупове. За няколко дни той описва в тетрадката си 109 жертви на труса, от които 27 деца.
И досега точният брой на жертвите не е ясен. Според различни данни, под руините на сградите в Свищов намират смъртта си между 120 и 250 души. Общо жертвите в Румъния и в България са над 1600, повечето от тях в Букурещ.
Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал никакъв шанс – семейството е обитавало последния осми етаж на рухнала за секунди сграда. По ирония на съдбата многолюдната фамилия е на гръцки партизани, потърсили спасение в България.
"През цялото време аз записвах имената на загиналите и въз основа на тези записки е изготвен цялостният списък с жертвите. Това се случи на 11 март, когато приключиха всички операции. Нашата тежка задача беше да създадем организация за недопускане на мародерство. При такива случаи много криминални типове търсят начин да откраднат нещо“, връща се към ужаса полк. Георгиев.
На 7 март 1977 г. Тодор Живков каца с хеликоптер на стадиона в Свищов, след като ден по-рано шефът на Окръжния комитет на БКП в Търново Никола Василев му докладва, че Николае Чаушеску е бил сред разрушенията в град Зимнич - на отсрещния бряг на Дунав.
43 години след трагедията, днес жителите на Свищов отново ще сведат глави, спомняйки си за загиналите пред паметните плочи на ул. „33-ти Свищовски полк" и на пл. „Велешана".
Източник: Десант
