Проф. Семов: Безумен е спорът дали Трети март да е националният празник, създаваме безродно поколение

Трети март разделя сериозните и глупавите хора, каза проф. Атанас Семов. Според него спорът дали тази дата да е национален празник, е също толкова безсмислен, колкото и голяма част от съдържанието в българските учебници

Ключови думи: Трети март, национален празник, Атанас Семов, учебниците, бежанци, мигрантска вълна, Турция, новините на Нова, Нова телевизия, Здравей България

Дали 3 март трябва да е националният празник на България е един безумен и безкраен спор. Според мен тази дата разделя само сериозните от глупавите хора. Това каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия конституционният съдия проф. Атанас Семов.

Не съм чул падането на Бастилията във Франция да разделя някого, добави той.

„Какво има да ни разделя Трети март – в обичта към Русия и абсолютно лоялното ни членство в ЕС и НАТО? Няма такава разделителна линия. Нищо не изисква да мразим Русия. Нито да забравим това, което тази страна е направила за нас“, коментира професорът. 

„Нищо в нашето добросъседстко отношение с Турция не предполага да забравим синилата от бича и следите от теглото, да се откажем от паметта си, от идентичността си. Какво има да разделя Трети март? После други сили променят съдбата на България с Берлинския конгрес, но въпреки това умния народ стъпва на миналото си и върви напред“, подчерта той.

„Включванията, които днес направихте от паметника Шипка, показаха хора със свободен дух, хора, осмислящи свободата. В това отношение сме свободни. Не сме свободни обаче от тегобите на миналото си, не сме се освободили от разделителните линии”, добави Семов.

„Ние имаме изключително минало. Има много народи, които нямат и петънце от нашето такова. Само три държави в Европа са по-стари от нас – Гърция, Италия и Франция. ¾ от държавите на ЕС са били създадени, когато ние сме се освободили и вече сме имали дълга история. Изключително важно е миналото да не бъде повод за напрежение, а да бъде опора за националното ни самосъзнание”, подчерта той.

Ние не отглеждаме историческа памет, не създаваме поколение, което носи гените на своя народ, а раждаме едни безродни хора, добави юристът. 

Според него дискусиите дали улици да носят имената на освободителите ни са пример на стихийното малоумие, на което се подаваме понякога. 

„През последните 15-20 години нашата иначе възхитителна толерантност се изроди в безродие. Това е грях. В никакъв случай не трябва образованието да насажда омраза към когото и да било, но това в никакъв случай не означава да забравим миналото си“, изтъкна Семов. 

„В учебника за трети клас по история пише, че българите се надигнали срещу чуждите властници. Ах, милите, защо сме се надигали към тях!? Как децата да разберат историята, ако не е обяснено, че властниците са били душмани, че са взимали за кръвен данък най-добрите синове на България за еничари, че е трябвало дедите ни да плащат, за това, че агата си търка зъбите, като отиде да яде у тях?“, попита той.  

„Баташкото клане е „заклано“ в българските учебници, няма го. Захари Стоянов е жив изгорял. Ред няма за „Записки по българските въстания“ в учебниците. Помен няма от героичното минало, от борбения дух“, коментира патриотът. 

„Спорът не е дали е имало робство или не, но от нашите учебници не можеш да разбереш какво му е било лошото в ония период и поради това няма как да проумееш героизма на опълченците, на въстаниците, делото на Левски, което няма аналог в Европа, творчеството на гения Ботев. Как да ги разбереш, ако не знаеш срещу какво са се бунтували?“, попита той.

„От учебника по история за пети клас не става ясно защо е загинал Левски. Бил е заловен и обесен. Не става ясно кое е делото му, заради което е осъден. Сякаш обикновен конекрадец е убит“, заяви професорът.

„Учебниците са изпрани. Става въпрос за криворазбрана политическа коректност. Това не е коректност, а самоубийствена неадекватност. Това е отказ от историческа памет“, предупреди той.

Семов коментира и хуманитарната криза в Турция и Гърция. „Конфликтът в Сирия няма нищо общо с мигрантската вълна. Тя не е бежанска. Сред тези, които са на гръцко-турската граница, няма хора от Сирия. Независимо откъде идват, това са хора със своята драма. Къде спят тези хора в студа, кой им дава вода и храна? Това са страдалци. Европа не се държи честно с тях“, подчерта Семов. 

„Не можем да отворим границите си пред всеки, който е тръгнал от дома си на 7 000 километра, за да живее по-добре в Европа, но е нужно да помогнем на тези страдалци. Трябва да тези хора не са от Сирия, трябва да си отговорим кой ги предвижи така бързо от южната част към северната част на Турция. Става въпрос за геополитически ход на Ердоган, който уж е приятел на България“, каза още проф. Семов.