Разтърсваща изповед на родилка: В най-драматичната ми битка с тихи стъпки д-р Душепеев донесе надеждата

Бъди винаги такъв закрилник на живота, а ние ще мислим за теб с възхищение, с преклонение, което ти заслужаваш... И с огромен букет от цветя, пише благодарна родилка

Ключови думи: д-р антонио душепеев, нели веселинова, флагман, съдебен спор, д-р душепеев съдебен спор, флагман

12 Януари 2020, Понеделник, 00:15 ч.

Автор: Флагман.Бг

Нели Веселинова, чийто живот бе спасен от началника на АГ отделението в УМБАЛ-Бургас, написа сърцераздирателни думи в негова подкрепа

В редакционната поща на Флагман.бг получихме писмо в подкрепа на началника на АГ отделението в УМБАЛ Бургас д-р Антонио Душепеев. Той е подписан от Нели Веселинова, чийто живот бе спасен от лекаря.

Припомняме, че д-р Душепеев отнесе голямо унижение, след като циганка го обвини, че е „касапин, който е отрязал матката и яйчниците й“ в сеирджийското предаване "Съдебен спор", не приемайки факта, че д-р Антонио Душепеев е спасил живота на нея и детето й след изключително сложна операция.

За кожата на един лекар или как д-р Антонио Душепеев спаси живота на родилка, а тя го унижи пред цялата държава

След предаването стотици родилки - не само от региона, а от цяла България, подкрепиха началника на АГ отделението. Една от тях е Нели Веселинова.

Публикуваме писмото й без редакторска намеса:

За лекаря, за човека...

С него ни среща болката - нашата и на близките ни. Затова у него най-напред ценим човека. И това е естествено: болката винаги отваря рана, по-голяма или по-малка, а за нея са нужни внимание, грижи, топлина. Тихите стъпки, които чуваме в болничната стая - пристига този, който носи надеждата - ЛЕКАРЯТ. Започнахме разговор с д-р Антонио Душепеев - въпроси, отговори, съвети. От този момент започна безпощадното откриване на човешкото или формалното на онова, което изразява наличието или отсъствието на най-същественото за лекаря - професионализъм и хуманност.

Виждах го в отделението в размисъл при трудна диагноза, в драматичните битки, против човешката болка, в озарението на сполуките и покрусата при несполука. Често го срещах по коридора уморен. Не у всички обаче ние откриваме умората и я запомняме. За мен той си остава нежното присъствие край тревожната родилка и човека, който с ласкавите си ръце първи поема безпомощното телце на бъдещето. Нима има по-свидни неща от детските усмивки, от просълзените от признателност майчини очи, от здравото ръкостискане на мъжките длани?

Бъди винаги такъв, д-р Душепеев - предан и любящ, велик закрилник на живота! Възвръщай преломените криле на обезкрилените и вдъхвай вяра там, където я зоват пресъхналите устни на страданието.
А ние ще мислим за теб с възхищение, с преклонение, което ти заслужаваш... И с огромен букет от цветя...

С признателност: Нели Веселинова