Добави ли стойност Пловдив като европейска столица на културата?
Ангелкова отчита междинен ръст на туристите, Банов очаква доклад от организаторите, а накрая и независима оценка от ЕК
Министерството на туризма отчита положителен тренд по посещения на Пловдив като европейска столица на културата за 2019 г. Това става ясно от отговор на парламентарен въпрос, зададен от депутатката Теодора Халачева.
Тя е отправила питане по темата и към културния министър Боил Банов.
Въпросите си Халачева, която е представител на "БСП за България", е изпратила през октомври, а отговорите е получила в писмен вид, става ясно от справка на сайта на парламента.
Във връзка с оценката на ефекта върху туристическия бранш в град и област Пловдив ресорният министър Николина Ангелкова отчита ръст.
Първо тя цитира статистика за цялата страна: „Съвместните усилия, които централната и местната власт полагат за утвърждаване на България като целогодишна туристическа дестинация, се доказват чрез конкретните резултати. Само за месец август 2019 г. постъпленията от международен туризъм възлизат на 788 млн. евро, което е ръст от близо 1% спрямо същия месец на 2018 г. Увеличение през август се отчита и при туристическите посещения от чужденци с 3,2%, като броят им достига 1,707 млн.“
Какво сочат данните за Пловдив с уговорката, че те са междинни?
„Статистическите данни за област Пловдив за периода януари – август 2019 г. също бележат ръст в размер на 6,5% в посещенията на чуждестранни и български граждани, отседнали в места за настаняване с 10 и повече легла. Съответно пренощувалите лица за периода януари – август 2019 г. са 372 905, спрямо 350 116 лица за същия период 2018 г. Приходите от нощувки в местата за настаняване бележат увеличение от над 8% и по-конкретно 36 057 124 лв. за периода януари – август 2019 г., спрямо 33 340 939 лв. за същия период 2018 г. Проследявайки тенденциите от последните години, следва да се очертае устойчивият постоянен тренд за повишаване на нощувките и приходите, но в същото време следва да се открои позитивният ефект на провежданата инициатива „Пловдив – ЕСК 2019 г.“, както и конкретните усилия на Министерство на туризма за популяризиране на културния туризъм“, пише Ангелкова на Халачева.
Министърката отбелязва, че изчерпателен анализ към конкретния момент не би бил цялостен от обективно времева гледна точка.
„Анализът, разработен към момента, се базира на данни от проучвания сред участници в събития от програмата на ЕСК, обобщени към месец юли 2019 г. Изследването представя междинни резултати, които имат информативна цел и очертават общите тенденции за този междинен период. Въпреки това тази статистика е красноречива по отношение на горецитирания положителен тренд, както в процентно отношение на визитите, така и на реализирани нощувки и приходи. Оценката на цялостния поток посетители през годината на ЕСК може да бъде направена след приключване на периода на провеждането“, заявява Николина Ангелкова.
Проучванията очертавали няколко важни структурни характеристики на посетителите на ЕСК (европейската столица на културата).
Около 80% от тях реализирали нощувки, които били средно 3 броя.
„В местата за настаняване тип хотели и хостели нощуват само около 1/3, следователно в местата с над 10 легла, обхванати от статистиката на НСИ делът е още по-малък. В този смисъл следва да се отбележи, че данните за посетители и нощувки от НСИ представляват не повече от 1/3 от всичките реализирани такива. Настаняването в частни домове (апартаменти, стаи, къщи) чрез интернет платформи за настаняване се предпочита от около 1/3 от посетителите, като сред по-младите този дял нараства, както и настаняване при приятели и роднини – над 1/5 (21%)“, пише в отговора на Ангелкова до Халачева.
В питането си до министъра на културата Боил Банов депутатката изразява съмнение в качеството на изпълнението на инициативата.
„Изминаха три четвърти от годината, през която град Пловдив е Европейска столица на културата, заедно с италианския град Матера. Тъй като в общественото пространство има противоречиви оценки за случващото се през този период Ви питам: Правени ли са оценки на реализацията на инициативата Пловдив ЕСК 2019, какви са изводите за тях и какъв е сравнителният анализ с резултатите на проекта Матера ЕСК 2019 г.“, пише във въпроса на Халачева към Банов.
Той обаче отговаря, че Министерството на културата няма правомощия да извършва мониторинг и оценка на реализацията на инициативата ЕСК-Пловдив 2019 г.
Според решения на Европейския парламент и Европейския съвет оценката на резултатите, постигнати от всяка европейска столица на културата през годината, били отговорност на съответния град.
Това ставало по указания на Европейската комисия.
„Съответните градове изготвят своите доклади за оценка и ги предават на Комисията до 31 декември през годината, следваща годината на проявата“, посочва Банов.
Реализацията на проекта е отговорност на Фондация „Пловдив 2019“.
Накрая обаче Европейската комисия трябвало да осигури независимо външно оценяване на резултатите от „Европейска столица на културата“ за предишната година в съответствие с целите и критериите за инициативата, въз основа на наличните за градовете данни и проучвания за оценка.
Там се отделяло специално внимание на „европейската добавена стойност.“
Оценката, извършена от независим оценител, трябва да представи обобщено описание на инициативата, включително статистически анализ и общи заключения. В него се изследват и ефективността, ефикасността и устойчивостта.
„Също така в него се разглежда комуникационната и рекламна стратегия, както и потенциалното въздействие на инициативата върху дългосрочното културно, социално и градоустройствено развитие на града. Въз основа на това независимо проучване Комисията трябва да представи на другите европейски институции доклад, който ще бъде публикуван и в интернет“, пише Боил Банов и заключава, че неговото министерство няма правомощия да извършва мониторинг и оценка на реализацията на инициативата.
Младите огнеборци канят на спортен празник в Бургас
