Красивото лице на българското кино! Ролите, заради които Ламбо винаги ще бъде помнен

Стефан Данаилов ни остави в наследство незабравими образи, превърна се в емблема на родното кино

Ключови думи: Българско кино, Ламбо, Стефан Данаилов, роли на Стефан Данаилов

Днес, когато в памет на незабравимия Стефан Данаилов съболезнования постоянно заливат социалните мрежи, единствената утеха за болката от раздялата с всенародния любимец са актьорските превъплъщения от филмите, в които той ще продължава да живее, пише socbg.com. 

Остави ни в наследство незабравими образи – и в сериозни, и в комедийни роли. И във всички тях беше еднакво убедителен, защото с лекота му се удаваше да бъде истински. И защото познаваше добре човешката душа и психологията на българина.

Да си припомним някои от филмовите заглавия:

В култовия сериал „На всеки километър“ от края на 1960-те и началото на 1970-те години, Стефан Данаилов изпълняваше ролята на майор Никола Деянов – Сергей / Серж Омон, и участва в 12 от общо 26-те серии на филма – от втора до 13-а.

Сред сценаристите на филма са Павел Вежинов и Георги Марков. Режисьори са Любомир Шарланджиев и Неделчо Чернев, а темата е партизанска. Деянов е сборен образ на дейците на БКП през годините на комунистическата съпротива. Той е убеден комунист, чийто баща е убит по време на Септемврийското въстание от 1923 г. По-късно става агент на съветското разузнаване, участва в Гражданската война в Испания и в партизанското движение в България.

Той е млад, емоционален и силно въздействащ образ, с който Стефан Данаилов остави емблематична роля, независимо от политическите пристрастия и промени, които настъпиха в по-ново време. Младият и дръзновен майор Деянов от „На всеки километър“ е ярка роля във филмографията на актьора. Майор Деянов и Димитър Атанасов (Митко Бомбата), в изпълнението на Григор Вачков, остана ненадминат пример за партньорство на екрана. И до днес кадри с двамата от филма едновременно  разсмива и трогва зрителите.

Черните ангели“ е български игрален филм (драма) от 1970 година, по сценарий и режисура на Въло Радев, оператор е Атанас Тасев. Създаден е по книгата „В името на народа“ на Митка Гръбчева. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

Стефан Данаилов отново е в ролята на ярък герой от съпротивата – младият дръзновен „Пантер“ – Георги Михаилов Аргиров.

„Дами канят“ е любима българска комедия от 1980 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е на Георги Генков. В главната роля – на инструктора Яким Донев играе Стефан Данаилов. Много реплики от този филм станаха култови и се нанесоха трайно в хумора на всекидневието ни.

Сюжетът на филма се развива в годините, когато инструкторите по шофиране бяха важни персони. Героят на Данаилов – Яким , е разведен чаровен мъж, готов за всякакви авантюри. Те не представляват трудност, защото всяка от неговите „ученички“ зад волана се опитва да го впримчи, но Яким си знае цената. Младият Дон Жуан си има ядове с ревниви съпрузи, но много по-сериозни се оказват проблемите му с преследващите го влюбени жени.

Стефан Данаилов изигра провинциалния добряк Панчо Върбанов във филма на Никола Рударов „От нищо нещо“ / 1979 г. / – сложен образ, който ще се трансформира в хода на сюжета в един деформиран свой „събрат“. Ревността ще промени Панчо. Той не може да повярва, че кротка биволица е изяла ризата на приятеля му и той от уплаха е паднал в ямата, където Панчо го заварва заедно с жена си. Тя пък е паднала там, докато прави опит да спаси госта им, но на Панчо не му се вярва – той иска доказателство за опазената семейна чест. И решава да заколи биволицата, за да види дали в стомаха й ще се открие ризата на софиянеца?…И смешно, и тъжно!… Една трагикомична роля, изпълнена с много непосредственост от Стефан Данаилов.

„Обич“ е български игрален филм (драма) от 1972 година на режисьора Людмил Стайков, по сценарий на Александър Карасимеонов. Оператор – Борис Янакиев. Създаден е по романа „Обич“ на Александър Карасимеонов. Филмът донесе много награди на българското кино и превърна в легенда актрисата Виолета Донева. Стефан Данаилов играе в ролята на Николай, в когото се влюбва 20-годишната Мария. Момичето не се разбира с родителите си и баща й я завежда да си почине в една хижа на Витоша. Там й досаждат много мъже, но Мария има идеал в лицето на леля си и мечта – също като нея да стане лекар.

Лелята Ирина е нейният еталон за нравственост, но не присъства в живота й – обявена е за безследно изчезнала. Когато Мария се влюбва в Николай, без да подозира за чувствата й, той й споделя, че има приятелка, която е бременна от друг. Мария му дава кураж и той се оженва, но няма къде да живее. Тогава Мария му дава ключа от апартамента на леля си, убедена, че тя би одобрила този жест на истинска обич. Само че жестът става повод за скандал в семейството й…

„Топло“ е българска комедия от 1978 година, по сценарий и режисура на Владимир Янчев и музика на Симеон Щерев. Живущите в една софийска кооперация решават сами да си осигурят парно отопление. Договарят се с трима майстори и дори им предплащат услугата. И започва голямото пробиване на дупки в стените, в подовете и по таваните. Разрушителната стихия на майсторите с прякори Динго, Лебеда и Сопола, превръща кооперацията в руина, но пък сплотява съкооператорите. В ролите на майсторите се изявяват трима знаменити актьори, за жалост и тримата вече покойници – Григор Вачков, Стефан Данаилов и Тодор Колев.

„24 часа дъжд“ е български игрален филм (драма) от 1982 година на режисьора Владислав Икономов, по сценарий на Владислав Икономов и Никола Тихолов, изграден по разказа на Йордан Йовков „Частният учител“ от цикъла „Вечери в Антимовския хан“. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка. Сюжетът ни въвежда в пусто, гранично село с разкаляни улички от 30-те години на 20-и век. Появата на една красива жена от пътуваща театрална трупа нарушава монотонния ритъм на всекидневието и смущава мъжката компания на офицера Васил Алтънов, фелдшера Марински, кръчмаря Сандьо и учителя Станчо Палазов.

В рамките на двадесет и четири часа, през които непрестанно вали дъжд, се разкриват характерите на присъстващите. Стефан Данаилов играе в ролята на капитан Васил Алтънов, който се напива и решава да ухажва Елиза. Но има съперник в лицето на невзрачният романтик – учителят Станчо Палазов. Капитанът забранява на даскала да цитира Горки, защото това име звучало опасно, а той бил офицер на Негово Величество и мразел болшевиките. Вече порядъчно пиян, капитанът принуждава госпожица Елиза Барбиери да танцува с него и разкъсва дрехите ?. Станчо се намесва да защити дамата от непристойното поведение на капитана. Алтънов от своя страна намира за засегната честта си и изважда пистолет. Останалите не го спират…

„Зарево над Драва“ е военна драма от 1974 година на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Рангел Игнатов и Павел Вежинов. Оператор е Крум Крумов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Сюжетът ни препраща към ранната пролет на 1945-а. Бившият политзатворник Боян Василев е изпратен като политически командир на фронта в Унгария. Преди да замине, той се разделя със съпругата си Вера, обвинявайки я, че се е свързала с друг мъж, докато той е бил в затвора. Василев пристига в труден момент – войниците от полка са се разбунтували. Започват тежки боеве край Драва. В тях ще видим и поручик Блажев – героят на Стефан Данаилов.

„След края на света“ е български игрален филм (драма) от 1998 година на режисьора Иван Ничев, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператори са Георги Николов и Тошко Каменов. Музиката във филма е композирана от Стефан Димитров. Сюжетът ни отвежда в най-бедният квартал на Пловдив от средата на 20-и век. Там цари истинска етническа хармония между българи, евреи, арменци, турци, гърци и цигани. Поп, равин и ходжа – трима служители на древни богове, и един антихрист, наричан Къркача, са влюбени в една и съща едрогърда ханъма. Покрай смешните случки на тяхното съперничество, кавги и другарство, се случва и една красива любов – между еврейско момче и арменско момиче. Политическите ветрове разбиват идилията и разделят влюбените 12-годишни връстници на Ромео и Жулиета. Но минават години, и в Бачковския манастир те случайно се срещат: той е вече професор, а тя учителка по пиано. В ролята на проф. Алберт Коен /Берто/ – Стефан Данаилов.

„Няма нищо по-хубаво от лошото време“ е български игрален филм (драма, трилър) от 1971 година на режисьора Методи Андонов, по сценарий на Богомил Райнов. Оператор е Димо Коларов. Създаден е по романа „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ на Богомил Райнов. Музиката във филма е на двама колоси на филмовата музика – Борис Карадимчев и Милчо Левиев. Във филма звучат парчета на Grand Funk Railroad, Creedence Clearwater Revival и др. Сюжетът ни пренася в света на една световна шпионска история. Морис е търговец, работещ за голяма холандска корпорация. Заедно с внос/износа, фирмата се занимава и с допълнителна дейност – появяват се предложения за специални поръчки, свързани с шпионаж. Каква е играта на Морис и знае ли ЦРУ кой е той? Всъщност, той е български разузнавач – Емил Боев. Година преди това негов колега, на име Любо /Стефан Данаилов/ е разкрил, че зад фирмата се крие шпионска централа, и заплаща за това с живота си…