Как ще решим проблема с липсата на работна ръка - с роботи!

Георги Арабаджиев (вляво) и Георги Георгиев искат да направят автоматизацията реалност и за малките производства

Ключови думи: Работна ръка роботи, роботизиране

Често представата за роботи е свързана с интелигентни хуманоидни създания, герои на холивудските блокбъстъри и научната фантастика. Но без роботи и автоматизация животът ни вече е немислим. Съвременната индустрия е невъзможна без "умните" машини и поточни линии, които произвеждат всичко – "от карфица до смартфон", пише списание Икономист.

Наскоро Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА) представи първото проучване за нивото на автоматизацията в българската индустрия. Въпреки че в него са участвали само 52 компании, то показва, че българският бизнес не изостава от световните тенденции – над 40% от анкетираните компании казват, че са вложили над 1 млн. лв. в автоматизация през последните 5 години.

Трудно е да се намери българско успешно предприятие, което да не е автоматизирало поне част от своето производство. Примерите за това са многобройни. От завода на Тesy в Шумен всяка минута излизат по 2 столитрови бойлера, в базата на Liebherr край Пловдив се произвеждат 4 хил. хладилни уреда на ден. В София Festo прави по 18 000 сензора дневно, а заводът на Schneider Electric в Радиново произвежда 416 000 прекъсвача на ден. В Русе Montupet лее и дозира с роботи метала за производство на блокове за двигатели. Mondelez International инсталира в Своге най-бързата поточна линия за производство на бонбони в света, която е с капацитет от 6600 продукта в минута. Примерите са безчетни, а това, което ги свързва, е, че тези постижения няма как да се постигнат без намесата на работиката.

Преди две седмици в България заработи и първата фабрика, която прави т.нар. lights-out производство. Това е най-висока степен на автоматизация, защото се обслужва изцяло от машини и може да работи без осветление. Предприятието е на пловдивския производител на климатични и вентилационни системи "Атаро Клима".

България е един от най-големите производители на велосипеди в Европа и без използването на индустриални роботи нямаше да стигне до тази позиция. Производствените обеми – стотици хиляди бройки годишно, които трябва да изпълнят най-големите предприятия, като Макском и Крос, не могат да бъдат изпълнени само от хора. Основни дейности като заваряване, боядисване, монтиране на части и детайли се извършват от машини, а хората правят фините монтажи и настройки и проверяват качеството на готовата продукция.

Освен класическите роботи – машини, извършващи сложни операции на дистанция от човека, в индустрията все повече навлизат и т.нар. коботи – роботи, които помагат на човека и си взаимодействат с него на производствената линия. Коботът може да държи част, на която човек да направи нещо, или да извършва операции по вземане, преместване и подреждане.

Основните доставчици на решения за автоматизация са Siemens, Fanuc, ABB, Kuka и Bosch, като първите две държат почти две трети от пазара. И това не е изненада – офисът на японската компания Fanuc в България е един от най-старите в Европа – открит е през 1980 г.

Проучването на ПАРА показва, че петте сектора с най-високо ниво на внедряване на автоматизация у нас са автомобилните компоненти, металообработването, фармацията, хранително-вкусовата промишленост и електрониката.

Основният мотив за автоматизация за българските компании е увеличаването на производството, като е следван от повишаване на качеството и липсата на работна ръка, сочи проучването. През последните 5 години водещи като инвестиции за роботика са системите за управление и контрол, но също така се използват все повече заваръчни роботи, металорежещи машини с компютърно управление, роботи за боядисване, кроялни роботи, които навлизат в българската шивашка индустрия.

На 19 ноември севлиевското предприятие "Идеал Стандарт – Видима" откри изцяло модернизиран своя завод за санитарна арматура. Голяма част от инвестицията е насочена за покупката на роботи IRB на компанията ABB, които шлифоват излетите кранове и смесители. "Направихме го, защото роботът е прецизен. Освен това така облекчаваме труда на хората, защото първото шлайфане, ако се прави на ръка, е доста тежка работа. Също така по този начин вдигаме производителността си и можем да произвеждаме по-голям спектър и повече бройки. Да не забравяме, че самите роботи могат да работят 24/7", казва Емил Гатев, изп. директор на предприятието.

Не посягат към работните места
Гатев обяснява, че автоматизацията не води до съкращаване на работници, които са вършили досега работата, която машините поемат, а до тяхната преквалификация. Нещо повече, мениджърът споделя, че тази година заетите в завода са със 150 човека повече, отколкото през м.г. "Хората в никакъв случай не трябва да се страхуват, че роботите ще им вземат работата", категоричен Георги Арабаджиев от Gigа Automatics. Опитът му показва, че където вече са интегрирали компютърно управляеми машини, не само че хората не остават без работа, но се занимават с по-креативни и интелектуални дейности на работното място. Арабаджиев дава за пример завода "АК Електрик" в Радомир, който е част от шведската AQ Group. Там е внедрена машина за точкови заварки, която заварява шпилки върху листов материал с точност от 0,1 милиметра. Тя изпълнява за един ден работата, която един заварчик ще свърши за 8 дни. В същото време хората са там, но се занимават с по-сложните детайли и решават проблеми, които са свързани с нестандартни заварки, като така работата им е доста по-адекватна.

България произвежда роботи
В България се получава добра комбинация както от местните производители на автоматизирани решения, които са намерили своята ниша и вече изнасят на световния пазар, така и от мултинационални компании, които работят в този бранш и имат развойни центрове у нас. Такива са примерите на Festo, Ocado и ABB. Ocado е световен лидер в автоматизирани складове за храна, като бизнес моделът им е robotics as a service – давате заявка за склад с определени параметри и обслужване, а те купуват техниката, правят цялостна изработка и интеграция на решението. В София се намира и вторият по големина развоен център на Festo след този в Германия.

От Ocado имат развоен хъб, който е част от основната им дейност в областта на решенията за търговия на дребно в областта на хранителните продукти. Плановете им са да разширят своя център с лаборатория, в която на място да се изпробват различните модели и решения.

В сектора на производството също има българско присъствие. Пловдивската "Милара интернешънъл" произвежда компютърно управляеми (CNC) машини – индустриални роботи, които се използват в полупроводниковата индустрия по цял свят за производство на електронни процесори, както и за изследвани в областта на биотехнологиите. Има примери и за новосъздадени компании – стартъпи, които вече са на прага на пазарната реализация на техните продукти. Компанията със звучно име I Rise Mechanics 357 е създала устройството Omnibot – екзоскелет, който помага на хора с увреждания да се придвижват сами. Българската компания Gigа Automatics е създала кобота Animoto, който може да намери широко приложение в много индустрии (виж карето), а цената му от €10 000 го прави достъпен и за малкия бизнес.

Нужда от подкрепа
Но за да създадем истинско име в роботиката, ще са необходими промени, включително и нормативни. "При производството на роботи става въпрос за хардуер, а за да правиш изследване и развитие на хардуерни продукти, са необходими сериозни инвестиции, от порядъка на десетки милиони", казва Добромир Иванов, изп. директор на Българската стартъп асоциация (BESCO). Затова заедно с Асоциацията за дялово и рисково финансиране BESCO се бори да се вдигне прагът, до който пенсионните фондове могат да инвестират в рисков капитал. Сега той е 1% от портфейлите на фондовете, а ако се вдигне до 5%, парите, които могат да се инвестират в такива компании, могат да достигнат половин милиард лева.

Но парите са само едната страна. Другата, която може би представлява по-сериозен проблем, е трансферът на технологии. "Шансът ни да се развием на световно ниво и България да "роди" $1-милиардна компания, е много по-голям да се случи в т.нар. deep science неща – технологии, стъпващи върху наука, които са истински иновации", смята Добромир Иванов. Затова целта е в България стартъп общността да работи в много по-тясно сътрудничество с науката, за да може да направи дълбоко научни пробиви, които най-вече са хардуерни, включително и в роботизацията.

Засега участието на научната общност и инструментариум в стартъпите все още не може да стане. Въпреки че има наредба, която разрешава на университетите да създават съвместни дружества с компании, които искат да използват тяхното познание и лаборатории срещу съдружие, в нея все още има неизяснени елементи и в момента Съветът на ректорите заедно с BESCO работят за уточняване на текстовете.

Трябва да се изгради и все още липсващата връзка между стартъпите и големите местни производствени компании.

"В момента има стартъпи, които искат да направят някакъв продукт, както и заводи, които разполагат с необходимото оборудване, но няма връзка между двете страни. Затова искаме да изградим платформа, в която стартъпите, които имат готови продукти, да могат да се свържат директно с предприятията, в които да ги произведат", казва Иванов.

Голямата роботизация се случва и у нас, макар и без много фойерверки. България е част от световната верига на доставки и местните предприятия неизбежно ще внедряват автоматизирани технологии, ако искат да затвърждават и разширяват позиции. С много усилия от различни играчи има предпоставки страната да се превърне и в един от значимите производители на такива технологии. Дали ще се случи, ще покаже времето.

Кобот за всеки
Зад компанията Giga Automata, която иска да прави у нас колаборативните роботи – т.нар. коботи, достъпни за всеки бизнес, – независимо дали е голям или малък, стоят двама инженери – Георги Арабаджиев и Георги Георгиев. Първоначално двамата се насочват към CNC-машини – компютризирани устройства, които изпълняват определена работа, но те стават за специфични решения и не могат да се пренастроят, ако компанията един ден премине към производство на друг продукт. Затова Георгиев и Арабаджиев обмислят как да създадат универсална машина, с която да помогнат на повече бизнеси, и се спират на 6-осната роботизирана ръка. Нейното предназначение се сменя лесно и се преоборудва бързо за различен тип дейност.

Колаборативният робот добавя допълнителна сложност към обикновения робот, защото работи заедно с хора, а не е отделен с преграда, както са например производствените машини. Но точно заради неговата гъвкавост прогнозите на пазара са, че до 2025 – 2030 г. делът на коботите ще достигне 50% от общия пазар на роботи.

Подобни машини могат да се използват навсякъде, където има работа на поточна линия, коботът може да работи и с машини – например да обслужва шприц за пластмаса или 3D принтер, да вади готовите детайли и да ги подрежда в кашони. Може да извършва обслужване на други машини, както и различни операции – боядисване, заваряване, нанасяне на лепило и поставяне на уплътнения, да полира детайли и да сглобява различни продукти.

Animoto е все още в прототипна фаза, но от началото на следващата година машината ще започне да се доставя на първите клиенти и да се приемат нови поръчки за нея. Засега бизнесът на Giga Automata е насочен към България, защото в страната има голям глад за такива машини и автоматизация. Но българският кобот ще има предимство и при износ, защото неговата цена е €10 000 заедно с всичко необходимо за работата му. Това е в пъти по-евтино от сравнимите устройства на реномирани производители.

"Заложихме цената още в началото на проекта, защото искахме да направим иновация в цената, без да правим технологичен компромис. Единственият начин да го постигнем, е като проектираме и произведем всички компоненти сами – сервоконтролери, моушън контролери, платки, електроника, редуктори, електродвигатели и корпус", обяснява Георги Арабаджиев.