Прекратяването на търговската война между САЩ и Китай няма да е лесно
Вашингтон излъчва сигнали, че би се оттеглил от всяка сделка с Пекин, сключена преди президентските избори през ноември 2020 г.
Търговските отношения между САЩ и Китай станаха толкова наситени, че тяхното въздействие се усеща на финансовите пазари, в директорските бордове и дори при централните банки. Вашингтон и Пекин вдигнаха митата през август и инвеститорите се уплашиха, което предизвика официални обещания за възобновяване на търговските преговори.
Но вероятно ли е САЩ и Китай да отстъпят, се пита на страниците на Financial Times Саймън Ийвънет, професор по международна търговия и икономическо развитие, и академичен директор на MBA програмата към университета в Санкт Гален?
Възможно е да се анализира тази стратегическа ситуация. За начало разделете този въпрос на три по-малки. Каква би могла да бъде приемливата основа за сделка? Какво може да предизвика сделка? И сделката ще бъде ли трайна? Нека разгледаме всеки от тези подвъпроси.
Икономически гиганти като Китай и САЩ не трябва да подписват сделки, освен ако не искат. Във всяко сериозно търговско договаряне въпросът „какво е в основата на сделката?“ се състои в това да се попитаме какво желае да направи всяка страна и в замяна на какво. Разглеждането на търговските преговори между САЩ и Китай единствено от гледна точка на реформите, които Китай трябва да предприеме, е безрезултатно. Връщането на американските мита към нивата отпреди търговската война вероятно няма да предизвика никакви ангажименти за реформи в Китай. Страната, която изисква спазване на международните правила, винаги плаща при търговски преговори, дори САЩ.
Идентифицирането на взаимноизгодни сделки изисква разбиране какво наистина иска всяка страна. Тук САЩ изпратиха смесени съобщения. Желаят ли САЩ Китай да прекрати нечестните търговски практики или да намали търговския си излишък с Америка? Или нещо друго? Липсата на яснота обърква изчисленията на Пекин и увеличава шансовете китайските предложения да не отговорят на очакванията на САЩ.
Резултатите от процеса също имат значение. Историята сочи, че китайските лидери държат на своята автономия – да не са командвани от чужденци има голяма стойност за тях. Публичната кампания от критики на американския президент Доналд Тръмп към китайската политика затруднява колегата му Си Дзинпин да прави отстъпки. В такъв случай поличбите не са добри.
Все пак търговските преговори често спират, за да се възобновят по-късно. Какви фактори могат да предизвикат сделка? Сключването на сделка трябва да бъде в близкосрочен интерес на поне едната страна, в противен случай сериозното договаряне няма да започне. Но има ли признаци, която и да е от страните да желае сделка? Китай разбра, че като обезценява своята валута, може поне частично да компенсира вредата, нанесена от американските мита. Пекин също предприе макроикономически стимули, които смекчиха удара. Темпът на икономически растеж в Китай се забави, но не драстично.
Макар че прекият ефект от повишаването на митата върху купувачите все още не оказва значително влияние върху икономиката на САЩ, косвените ефекти чрез отложени корпоративни инвестиции и спадащо бизнес доверие станаха по-очевидни след второто тримесечие на тази година. Колебанията на борсата със сигурност са привлекли вниманието на Тръмп.
С поглед върху перспективите си за преизбиране Тръмп публично упражнява натиск върху Федералния резерви да понижи лихвите и също обмисля намаляване на данъците. Парадоксално е, че всеки път, когато президентът критикува Фед, той дава сигнал на китайците, че се опасява както за американската икономика, така и за оставането си на поста. Със сигурност много фактори определят растежа на американската икономика и президентските избори в САЩ. Все пак шансовете са по-високи първата смислена маслинова клонка да бъде предложена от Вашингтон.
Последният въпрос, който е потенциалната лъжичка катран в кацата с меда, е дали сделката ще бъде трайна. Това включва няколко фактора. Роналд Рейгън имаше запомняща се фраза в ядрените преговори със Съветския съюз: доверете се, но проверете. Проверката за спазването на договореностите е важна и зависи критично от това, което е договорено на първо място. Китайските обещания за намаляване на субсидиите може да бъдат по-лесни за проверка, отколкото ангажиментите за възпиране на китайските компании от кражба на чужда интелектуална собственост. Най-лесен за наблюдение е двустранният търговски баланс, който може да направи търговската сделка привлекателна за някои.
Оценките дали дадена сделка може да е издръжлива се определят също от поведението на всяка страна по време на преговорите. В този смисъл срещите в рамките на Г-20 между Тръмп и Си Дзинпин са значими. Временните сделки, постигнати в Буенос Айрес и Осака, бяха приети от китайците като примирие, докато преговорите напредват. След тези сделки Тръмп повиши митата допълнително, поставяйки под въпрос дали САЩ ще се придържат към евентуална окончателна сделка. Това, съчетано с необходимостта да се защитава по време на президентската кампания в САЩ всяка сделка от неизбежните атаки на демократите, може да е накарало китайските политици да заключат, че САЩ биха се оттеглили от всяко споразумение, сключено преди ноември 2020 г. В такъв случай Пекин може да се запита защо изобщо да сключва сделка?
Има малко основания за оптимизъм. Политиката на ръба ще продължи, докато нещо не наложи сериозно преосмисляне в Пекин или Вашингтон. Плюс това, веднъж като даден въпросът достигне до бюрата на президенти и премиери, други съображения, дори несвързани, имат значение. Например геополитическото съперничество, личното надиграване и споровете за Тайван и Южнокитайско море могат да разпалят напрежението. Тръмп смята, че търговските войни са лесни за печелене. Габриел Гарсия Маркес беше по-точен по въпроса: войните по-лесно започват, отколкото свършват.
Който каже държава — казва една държава. Който каже една държава, с това утвърждава съществуванието на множество държави. А този, който каже много държави, казва в същото време конкуренция, съперничество, войни непрекъснати и безкрайни!