Адриана Палазова: Дворовете на училищата трябва да се ремонтират и да се отключат за децата
Кандидатът за общински съветник от ПП ГЕРБ с преференция 131 акцентира върху улеснен достъп до спорт за деца, подпомагане за семейства на деца със СОП и превенция на здравето за деца и възрастни
- Г-жо Палазова, вече няколко години алармирате за занемарените спортни площадки в училищата. Като кандидат за общински съветник създаването на по-добри условия за спорт и оползотворяване на спортните терени в училищата Ви е основен приоритет.
- Да, като майка на две доста активни деца и съпруга на спортист темата за спорта ми е много близка и не мога да стоя безучастно, когато виждам, че нещата могат да бъдат подобрени. Виждам как се инвестират много пари в изграждането на спортни терени около училищата, а площадките в самите училища не се ремонтират и стоят заключени. Всички помним как като ученици, след като напишехме домашните, отивахме в училище да ритаме топка, да играем баскетбол. Това в момента го няма. И е лицемерие да искаме децата да излязат от домовете си, да оставят компютри и телефони, а да не им дадем възможност за това. Защото, добре, десетгодишното Ви дете излиза и къде отива? На бебешката площадка?! В момента училищните дворове стоят заключени заради тези, които рушат. Този проблем е решим, чрез добра система за видеонаблюдение и ясни наказания за вандалските прояви.
Изобщо, достъпът на децата до спорт трябва да бъде много по-улеснен и да не е само за тези, които тренират в спортни клубове. Да не е свързан с много пари, с много ангажименти за родителите, с тежка логистика в късните часове. Защото това е един от проблемите на спортните клубове. В същото време трябва да има социална политика към децата, които не могат да финансират извънучебните си спортни занимания. Да, искаме да спортуват, но част от тях не могат да си го позволят. Затова трябва да има критерии, по които деца от социално-слаби семейства, деца с един родител, деца от многодетни семейства да могат да спортуват без това да утежнява семейния бюджет.
Една от идеите ми е да вкараме клубовете в училищата при началното образование, точно както е в детските градини. В момента, ако имаш две деца, които тренират различни неща в различни точки на града, в различни часове, е невъзможно да се справиш с логистиката. Разбира се, това ще е решение на самите клубове, но общината може да им предложи работещ вариант, който ще бъде полезен и за клубовете, и за учениците. Общината тук може да има по-скоро логистична и организационна подкрепа. Може да обвърже субсидирането на клубовте с ангажираност към социално слаби семейства, които нямат възможност да осигурят спорт на децата си, могат да вкарат според съответните училища различна програма, която да е свързана със свободното място, което разполага самото училище. Едни ще имат свободно място за тенис на маса, други ще имат свободно място за клуб по шах…
- Вече повече от десет години работите в сферата на здравеопазването, като много от известните профилактични програми на МЦ „Дева Мария“ са Ваша заслуга. Каква е причината да акцентирате върху профилактиката?
За годините, които съм в здравеопазването, съм разбрала две неща - първо, че здравната система е в дълг към хората по отношение на профилактиката и второ, че с профилактика могат да се спестят много средства на здравната система. Тези два извода, които всеки може да направи за себе си, са сред приоритетите и в програмата за мандат 2019-2023 на ПП ГЕРБ в сектор Здравеопазване. В момента общината развива много силно Комплексния онкологичен център - той ще бъде дооборудван с най-модерна апаратура като ПЕТ скенер и гамакамера, ще се изгради нова сграда за отделението по нуклеарна медицина и сектор „Брахитерапия“ към отделението по лъчелечение. Това, което аз искам да направя, е хората да не стигат до там. Да нямат нужда от скъпоструващи лечения в последните фази на болестите. Това може да се случи с реални профилактики на социално значимите заболявания, които ще помагат болестите да бъдат диагностицирани още в началото и ще дават оптимален шанс на заболелите. Най-добрата комбинация, която ще можем да предложим на бургазлии, е качествена медицинска услуга, заедно с профилактика на заболяванията, преди те да са стигнали до степен, нуждаеща се от сериозно лечение. Едни от най-тежките болести протичат без симптоми в началните си фази. Трябва ли да се стига до оплаквания и не е ли по-рентабилно за цялата система да се акцентира върху профилактиката? Колко пъти личният лекар е дал направление за профилактика на млад човек? Затова поставям като акцент за себе си подобряване на здравната култура на хората, подобряване на материалната база на общинските диагностично-консултативни центрове, и организиране на мероприятия, свързани с превенцията- и при деца, и при възрастни.
- Личната Ви кауза е да се създадат по-добри условия за обучението и свободното време на децата със специални потребности. Ангажиментът с малки общности не е сред предизборните похвати, генериращи гласове. Как се почувствахте ангажирана с проблемите на тези семейства?
- Личната кауза затова е лична, защото я носиш в сърцето си и не търсиш дивиденти от нея. Дори и да не вляза в общинския съвет, ще намеря начин да работя за подобряване на живота на семействата, отглеждащи деца с някакъв вид увреждане. В професионалния си живот съм се сближила с много такива родители, често си говорим и знам с какво се сблъскват, опитвайки се да организират някакво сравнително нормално ежедневие за себе си и децата си.
Много често един от родителите е ангажиран с придружаване на детето в училище, което го лишава от обикновените за нас неща като ходене на работа, среща с приятели. Да, последното може да ви прозвучи смешно, но всеки човек има нужда от глътка въздух, а това е невъзможно, когато си ангажиран 24 часа в денонощието. А представете си и че това е единственият родител на детето. Този човек няма възможност да ходи на работа, няма приходи, няма възможност да осигури рехабилитация. И се получава омагьосан кръг. Затова трябва да се работи не само с децата, но и с родителите- да им дадем шанс да се почувстват отново част от обществото, да се развиват и да се чувстват полезни. Да осигурим сигурна и адекватна почасова грижа за децата извън дома, която не изисква присъствието на родител. Родители са ми казвали, че са готови дори да доплащат за подобна услуга, само да я има.
Друго важно нещо, върху което трябва да се обърне внимание, е че при наличие на дефицит всички специалисти се съсредоточават върху него. В опит да изгладят дефицита, не се обръща внимание върху нещата, които всъщност детето може. Едно дете може да не се придвижва само, но да учи изключително лесно езици. И вместо да се работи върху уменията, които след време ще го направят човек с професия, който да може да се самоиздържа, уменията се неглижират. Затова подходът трябва да бъде индивидуален за всяко дете. Трябва да се прави комплексна оценка на уменията му и да се търси начин това дете да бъде развивано спрямо интересите му. Трябва да се подобри психологическата и логопедичната грижа и достъпът до тях, сензорните зали, които са изградени, да се използват на пълен капацитет, да се осигурят треньори по спорт, които да са обучени да се занимават с деца със СОП. Всичко това ще даде още един шанс на децата и техните родители да се чувстват пълноценни граждани.
