За професора с любов и болка

Ключови думи: Юлиан Вучков, Алина Дуарте

От Алина Дуарте за Lentata.com

Здравейте на всички, които ме помнят. Нямаше да се върна тук повече, но днес, в 21:02 се случи онова, което за всеки нормален човек се нарича “ трагедия”.
Ще се наложи днес да пиша дълго, навлизайки в най-дребни детайли, за да ви отегча с моята драма.

Днес, в 20:57чq почина професор Вучков. Почина човекът, който ми беше като роден дядо, като духовен брат и най-интелектуален събеседник от всички , които имам в графа
“ приятели”.

Всеки ден се чувахме.
През ден се виждахме.
Професорът няма деца.
Споделял ми е за негов полубрат, с когото не подържат никаква връзка, защото той го ненавижда. Други роднини няма.

Запознах го с Виктор- мой близък,който преди време в едно предаване разказа за тежката си съдба на сирак, никога не познал топлотата на семейството, живял в бедност, но винаги изкарвал прехраната си с честен и тежък труд.
Виктор се грижеше всеки ден за професора в продължение на 4 месеца.
Всеки ден го водеше на разходка.
Всеки ден се хранеха заедно.
Всеки ден Вики му разтриваше “прасетата”-както обичаше професорът да казва на прасците си.
Те двамата бяха като синът и бащата, видяли се със закъснение в четири десетилетия.
Те бяха като дядо и внуче, седнали на сянка на една от пейките на Витошка.

. . .

Днес си отиде човекът, който живееше за работата си така както никой друг.
Днес си отиде човекът, намерил любовта чак на 70 годишна възраст , изживявайки я пълноценно цели 10 години.
Днес си отиде човекът, който в следващите 3 години не погледна друга жена след кончината на своята любима, макар и да имаше много обожателки от 50 до 70годишна възраст, готови да заживеят с него.
Днес си отиде човекът, който презираше политиката до болка.
Днес си отиде човекът, не спестил нито една истина за управляващите и изричащ всичко както в ефир , така и на живо.
Днес си отиде човекът , който пишеше и четеше всеки ден.
Днес си отиде човекът, който утре щеше да се снима за корицата на новата си книга.
Днес си отиде човекът, който имаше по-здраво сърце от моето.
Днес си отиде човекът, чиито пълни изследвания показваха цветущо здраве.
Днес си отиде човекът, който “лекарите” от спешното на ВМА убиха и не ни пуснаха да влезем при него.
Днес си отиде човекът, който можеше да живее пълноценно и вече не чувстващ самота поне още 10 години, като в това време щеше да направи още хиляди предавания, които да гледат милионите му фенове-зрители( рейтингът на евроком не лъже).
Можеше, можеше, можеше...
Всичко можеше...
Всичко приключи.