Голям празник: 11 прекрасни имена черпят, спазват се вековни обичаи
Той се свързва с чудодейното явяване на Светия кръст пред император Константин Велики, който през 312 година се отправил с войските си към Рим, за да избави жителите му от тиранията на Максентий
На 14 септември православната църква почита Въздвижение на Светия кръст Господен - един от четирите дни в годината, в който се извършва поклонение. В народния календар празникът е известен с името Кръстовден, тъй като на него денят и нощта се кръстосват (изравняват). В някои части на България го наричат Гроздоберник, защото поставя началото на гроздобера.
Празникът се свързва с чудодейното явяване на Светия кръст пред император Константин Велики, който през 312 година се отправил с войските си към Рим, за да избави жителите му от тиранията на Максентий. Той помолил Бог за подкрепа, тъй като войниците му били много по-малко от тези в противниковата войска. Когато слънцето започнало да залязва, той съзрял на небето сияен кръст, под който пишело: "С това ще победиш", а вечерта в съня му се явил самият Божи син. Той му наредил да направи знаме, приличащо на кръста и да издълбае кръстове върху щитовете и шлемовете на своите войници.
Така Константин Велики влязъл тържествено в Рим, разгромявайки войските на тиранина със силата на кръста. През 326 година майката на Константин Велики, Света Елена, тръгнала към Палестина, за да търси затрупания преди близо два века гроб Господен от яростните гонители на християните. Не след дълго тя открила пещерата на гроба и три кръста, но кой от всички бил Христовият се разбрало едва след като наскоро починал човек възкръснал чрез докосване с един от тях. Елена изпратила малка животворяща частица от него на сина си в Константинопол, а кръстът Господен бил положен в главната Йерусалимска църква.
Над пещерата на гроба построяват храм, който тържествено е осветен на 14 септември 335 година. Той съществува и до днес, а на този ден пред него се стичат хиляди поклонници, за да зърнат Христовия кръст. Епископът го "въздвижва" (повдига) над главите им, откъдето празникът получава и своето име. Народното име на празника се свързва с древното вярване, че на този ден денят се кръстосва с нощта и се изравняват помежду си. По традиция жените заравяли или "кръстосвали" стъблата на многогодишните си китки в градината, за да не се "пресекат", тъй като студа наближава и се очаква.
Жителите на селищата, в които няма събор по случай Кръстовден празнуват с родата. Целият род се събира около празничната трапеза, на която присъства зелник, печена или варена тиква и в никакъв случай червени храни, като чушки, ябълки, домати, репички и други. На масата няма месни ястия, тъй като на този ден християните спазват строг пост, за да почетат кръста Господен. На Кръстовден официално се откривали и седенките, очаквани с огромно нетърпение от девойките и момците, а точно след месец първите сватбарски гайди оповестявали, че сватбите вече са позволени. В някои части на Източна България, по време на седенките, младите мъже и ергените изпълнявали обичая "джамала", като изработвали дървена конструкция, имитираща камила и я покривали с черга. Под чергата се криели двама души, за да носят джамалата, а заедно с тях участие в обичая вземали маскирани невеста с младоженец, девер и поп. Така влизали във всеки двор, обикаляйки из цялото село. На празника най-възрастната жена в дома замесва и опича Кръстова пита, която отгоре украсява с кръст. Когато родата се събере около трапезата, тя я разчупва, наричайки: "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли" и всички повтарят словата ѝ.
На този ден се почитат и чекръкчиите, които наместват навехнати или счупени крайници. Получилите изцеление ги даряват, за да изкажат благодарността си, а те подреждат трапеза в двора си и канят минувачите да хапнат и да пийнат, споменавайки с добро дарбата им на народни лечители. На 14 септември имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстил, Кръстина, Кръстила, Кръстена, Кръстилена, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Къна и Ставри.
