Виждали ли сте баба Яна? Близките й я търсят под дърво и камък седми ден
Баба Яна е облечена с тъмносиня жилетка, сиво трикотажно долнище и вишнева блуза, с бяла коса
26 Август 2019, Понеделник, 14:40 ч.
Автор: Флагман.бгВъзрастната жена страда от Алцхаймер и пълна деменция
Седми ден близки и приятели издирват под дърво и камък баба Яна. Възрастната жена е забелязана последно на 19 август в родното й село Верен, община Братя Даскалови. Районът е претърсван от местните полицаи, кучета също са включени в операцията, но от старицата няма й следа.
Баба Яна страда от Алцхаймер и пълна деменция. Облечена е с тъмносиня жилетка, сиво трикотажно долнище и вишнева блуза.
Жената е едра, в момента е с много късо подстригана бяла коса. Трудно съставя свързани изречения, не знае коя е и от къде е.
Моля, ако някой има информация, да се свърже с мен на телефон 0878 358 818, зоват близки на изчезнала жена.
В категории:
Животът
Асен Василев заплаши с нов протест, този път заради удължения бюджет
Разказ за доброто или как полицаи помогнаха на незрящо момче
Цените на петрола скачат след блокадата на Тръмп върху танкери от Венецуела
Кои са зодиите със силна интуиция
Млади художници от Бургас вдъхват образ поезията на Петя Дубарова
Гъста мъгла по „Тракия“, а видимостта е до 50 м в Старозагорско
Заподозреният за антисемитската атака в Сидни е обвинен в 59 престъпления
Ник Райнер може да получи смъртна присъда, убил е родителите си
Проектът за новия стадион на Левски е временно замразен поради липса на финансова гаранция от инвеститора
Автоинструкторите в Бургас излизат на протест
17/12/2025, Сряда 09:47
3
Жилищата в България удвоиха цената си за 10 години, но 86% живеят в собствено жилище
Васил Терзиев: Камерите в училищните тоалетни са недопустими, ще има пълно разследване
За тази "болест" се знаят симптомите и причините, но никой учен и доктор не смее да признае, че всъщност тази "болест" наречена деменция е всъщност нарушената част от структурата на човешкия дух борещ се с материалния свят. Днес хората сме вменени от живот пълен с материалности, докато мозъкът ни се опитва да проектира истинската ни същност. Когато мозъкът ни се умори да бъде роб на нашите материални желания клишета, норми и ограничения често се "деформира" и се превръща в преносител на материята ни ( с нашите желания и стремежи) към душевността ни - нашата истинска и единствена същност, живееща и след нашата физическа смърт . Впрочем, смъртта е понятие за физическия край на тленната ни структора, но не и на духовния такъв. Та за да бъда точен и ясен - Тази женичка и хилядите подобни страдащи от тази болест всъщност са жертва на дълговременното съществуване в нашия свят и борбата на съзнанието им да се съпротивлява на нормите, кривите убеждения, ограниченията, фалшът и стремежът на обществото да ни ограничава чрез страх. Така ни се насажда битие, което е далечно от природата и същността ни. Преоблечени сме в краткотрайна тленност, която на фона на отвъдните безвремие и вечност е по-скоро нещо като миг. В тази връзка, приемете, че дименцията въобще не е забрава и безпомощност. Напротив, това явление ( не болест) се появява в хора с неспокоен дух, в хора преживяли много на тази земя, проявява се в хора, които подтискат чувства, в хора които страдат и в хора, чиято съдържателна плът е в края на лимита си. Духът на тези хора се бори и често го прави чрез възприятията им. Мозъкът се явява този мост, който синхронизира действията ни на този свят и всичко онова, за което сме подготвяни преди да дойдем на него и след като си отидем от него. Хора с деменция бързо и лесно " забравят", но както всички знаем това е проекция на мозъка и точно това му качество да забравя е най-ценното нещо, което държи нас хората далеч от истината и вероятната елементарност на духовния такъв. Не случайно се говори, че хора с деменция на практика се реят в "световете". Те не правят разлика за време и пространство, нямат принадлежност и страх, не мислят за утре и вчера, не помнят лица и физиономии, но пък...чувстват. Точно това последното ги прави живи, па макар и в обвивка изглеждаща неадекватно за всички нас "нормалните и здравите". Е, тези хора наистина са сред нас, но в действителност през повечето време те са на място, което ние също не помним, но поради истинска забрава. За това място само гадаем и се молим за достойно преселение на нашите души, но пък макар и в незнанието си, предпоичтаме да го наричаме отвъд. Та питам ви. Кой според вас е болния ? Ние, че сме изгубили връзката с душевността си поради забрава и унесение да бъдем богати и материално облагодетекствани за сметка на чистотата в душите ни.