Виждали ли сте баба Яна? Близките й я търсят под дърво и камък седми ден
Баба Яна е облечена с тъмносиня жилетка, сиво трикотажно долнище и вишнева блуза, с бяла коса
26 Август 2019, Понеделник, 14:40 ч.
Автор: Флагман.бгВъзрастната жена страда от Алцхаймер и пълна деменция
Седми ден близки и приятели издирват под дърво и камък баба Яна. Възрастната жена е забелязана последно на 19 август в родното й село Верен, община Братя Даскалови. Районът е претърсван от местните полицаи, кучета също са включени в операцията, но от старицата няма й следа.
Баба Яна страда от Алцхаймер и пълна деменция. Облечена е с тъмносиня жилетка, сиво трикотажно долнище и вишнева блуза.
Жената е едра, в момента е с много късо подстригана бяла коса. Трудно съставя свързани изречения, не знае коя е и от къде е.
Моля, ако някой има информация, да се свърже с мен на телефон 0878 358 818, зоват близки на изчезнала жена.
В категории:
Животът
Проф. Георги Вълчев с послание за първия звънец: Семейството и училището трябва да вървят заедно
След година на три адреса: Учениците в Русе се връщат в преобразеното ОУ "Отец Паисий"
Огънят угасна, мистерията остава: Няма водеща версия за взривения склад на ЕМКО
4 зодии, чиято стара любов може да се върне тази есен
Проучване: Само 10 минути бавно тичане може да подобрят настроението и мозъчната функция
Гърция вдига данъка за чужденци при покупка на жилище: От 3% на 15% от 2027 г.
Втората половина на септември носи напрежение: 5 грешки могат да ви струват скъпо
ЕЦБ бие тревога: Газът и токът тласкат инфлацията нагоре, лихвите вече са 2,5%
Дара изненада феновете: Оттегля се от социалните мрежи, но готви нова музика
Само МВР ще спира шофьорите на пътя, край са дублиращите проверки
Андреа Банда скочи остро на Тити Папазов, постави под въпрос репутацията му
Линията на бедност скача на 443 евро от догодина, над 800 хил. души ще получат по-висока подкрепа
За тази "болест" се знаят симптомите и причините, но никой учен и доктор не смее да признае, че всъщност тази "болест" наречена деменция е всъщност нарушената част от структурата на човешкия дух борещ се с материалния свят. Днес хората сме вменени от живот пълен с материалности, докато мозъкът ни се опитва да проектира истинската ни същност. Когато мозъкът ни се умори да бъде роб на нашите материални желания клишета, норми и ограничения често се "деформира" и се превръща в преносител на материята ни ( с нашите желания и стремежи) към душевността ни - нашата истинска и единствена същност, живееща и след нашата физическа смърт . Впрочем, смъртта е понятие за физическия край на тленната ни структора, но не и на духовния такъв. Та за да бъда точен и ясен - Тази женичка и хилядите подобни страдащи от тази болест всъщност са жертва на дълговременното съществуване в нашия свят и борбата на съзнанието им да се съпротивлява на нормите, кривите убеждения, ограниченията, фалшът и стремежът на обществото да ни ограничава чрез страх. Така ни се насажда битие, което е далечно от природата и същността ни. Преоблечени сме в краткотрайна тленност, която на фона на отвъдните безвремие и вечност е по-скоро нещо като миг. В тази връзка, приемете, че дименцията въобще не е забрава и безпомощност. Напротив, това явление ( не болест) се появява в хора с неспокоен дух, в хора преживяли много на тази земя, проявява се в хора, които подтискат чувства, в хора които страдат и в хора, чиято съдържателна плът е в края на лимита си. Духът на тези хора се бори и често го прави чрез възприятията им. Мозъкът се явява този мост, който синхронизира действията ни на този свят и всичко онова, за което сме подготвяни преди да дойдем на него и след като си отидем от него. Хора с деменция бързо и лесно " забравят", но както всички знаем това е проекция на мозъка и точно това му качество да забравя е най-ценното нещо, което държи нас хората далеч от истината и вероятната елементарност на духовния такъв. Не случайно се говори, че хора с деменция на практика се реят в "световете". Те не правят разлика за време и пространство, нямат принадлежност и страх, не мислят за утре и вчера, не помнят лица и физиономии, но пък...чувстват. Точно това последното ги прави живи, па макар и в обвивка изглеждаща неадекватно за всички нас "нормалните и здравите". Е, тези хора наистина са сред нас, но в действителност през повечето време те са на място, което ние също не помним, но поради истинска забрава. За това място само гадаем и се молим за достойно преселение на нашите души, но пък макар и в незнанието си, предпоичтаме да го наричаме отвъд. Та питам ви. Кой според вас е болния ? Ние, че сме изгубили връзката с душевността си поради забрава и унесение да бъдем богати и материално облагодетекствани за сметка на чистотата в душите ни.