Пациентите ходят на кардиолог само при спешни случаи, тази порочна практика трябва да се прекъсне

Началникът на сектор „Ивазивна кариология“ към УМБАЛ „Дева Мария“ е категорична, че звеното в Бургас ще се превърне в едно от най-добрите в страната

Ключови думи: доктор мариана контева, умбал дева мария, инвазивна кардиология, интервю, новини

Д-р Мариана Контева е кардиолог, специализиращ в областта на вътрешните болести, кардиология и инвазивна кардиология, ангиология и инвазивна ангиология. Завършила е медицина в Медицинска академия-София през 1993 г. От 2011 година е в Бургас. От малко повече от месец е началник на Сектор „Инвазивна кардиология“ към УМБАЛ „Дева Мария“. Срещаме се с нея, за да говорим за нуждата от чести профилактични прегледи, както и за бъдещето на сектора по инвазивна кардиология в елитната болница.

-Д-р Контева, как избрахте да останете в Бургас, след като светът е отворен за кардиолози от вашия ранг?

-Всъщност този въпрос е много интересен. Ние, като че ли, спряхме да питаме защо младите си тръгват от страната, а по-интересен стана друг – защо младите остават тук? Аз останах, защото за мен медицината е предизвикателство, защото съм се заклела да лекувам хора и защото в момента много по-голямо професионално предизвикателство за уменията и качествата на един лекар е да остане той или тя в страната си. Много по-лесно е да емигрираш, да намериш мястото си в една страна, където да работиш по едни вече установени правила, където конюктурата е такава, че малко или много не позволява да разгънеш творчество и опит. Това, което можем да постигнем тук в страната си, е нещо, което никога специалистите, отивайки навън, няма да имат и няма да постигнат. 

-Вече един месец сте част от екипа на УМБАЛ „Дева Мария“. Какви са първите ви впечатления? Сработихте ли се с колегите?

-В България специалистите от нашия ранг не са толкова много, така че аз още с идването си познавах колегите, при които дойдох.Екипът е невероятен – това са изключително самоотврежени кардиолози с опит. Най-хубавото на УМБАЛ „Дева Мария“ е мултидисциплинарната насоченост.Имам честта да работя с невероятни специалисти в областта на съдовата и общата хирургия, на неврологията. Това е един от най-големите шансове на специалист като мен. Знаете, че интервенционалното лечение навлиза все повече в области извън коронарните артерии – извън сърцето. С колегите, с които започнах, шансът да успеем да работим интердисциплинарно е огромен и това за мен е най голямото професионално предизвикателство.

-Вие сте началник на Сектора по инвазивна кардиология в УМБАЛ „Дева Мария“. Имате ли планове за развитието му.

-Имам огромни планове – да направим единственото съществуващо в България мултидисциплинарно звено. Първо защото можем, и второ защото хората, с които работя, искат това да се случи. Няма друга формула за успех, освен желание и умения. Болестността се промени изключително много. Заболяванията „подмладяха“ и освен това се промениха и много рано засягат жизненоважни органи. Ние ще направим възможно комплексното лечение на артеросклероза – това е болест, която не обхваща единствено и само съдовете на сърцето. При нейното откриване тя винаги засяга в една или друга степен и периферията – мозъчните, бъбречните артерии, както и аортата. Обещавам на Бургас и на областта, че тук ще работи едно уникално звено,съизмеримо със световните стандарти.

-Постоянно се създават нови болници в страната. Прави ли това българина по-здрав?

-Не, защото една болница може да е  най-красивата в страната, но ако в нея няма работеща апаратура и най вече обучен, високо квалифициран и добре стикован екип, не се получава нищо. Без лекарите , без сестрите,санитарите,техниците,администрацията, дори и най-съвършенната сграда не може да функционира като лечебно заведение – тя се превръща в хотел. Все по-множащите се болници на фона на намаляващите висококачествени и квалифицирани специалисти и на неспиращото текучество на кадри извън страната, не смятам, че могат да подобрят здравето на хората в България. Това, което мисля е че ние можем да направим с нашия екип една болница еталон, желание на всички, които работят тук не липсва,умения и квалификация също и така ще задържим все повече млади специалисти тук. Аз съм уверена, че в УМБАЛ „Дева Мария“ те ще намерят едно невероятно място за обучение и развитие. Всъщност това е най-важното.

-Кога е необходимо да бъде потърсена високоспециализирана кардиологична помощ?

-Много често пациентите идват при нас и казват: „Аз за пръв път идвам на лекар, не съм пил лекарства – не e възможно да съм толкова болен“. Всъщност всеки един момент на търсене на специализирана помощ е късно. Реално българинът напълно пренебрегва профилактиката, редовното ходене на лекар. За съжаление търсенето на медицинска помощ е само тогава, когато има спешна ситуация. Много млади хора, включително и аз самата, не търсят помощ от лекари, защото нямат проблем. Това е върхът на айсбергът, защото по този начин, при възникване на спешна ситуация, се налага да се лекуват много заболявания или увреждания наведнъж. Пледирам хората, които са над 30 години, особено при наличие на наследствена обремененост, наднормени килограми, пушачи, хора, които работят на едно място без движение, при наличие на един от рисковите фактори, дори само артериална хипертония,дислипидемия  да ходят често на специализирани консултации. Дали човек е здрав трябва да е решение на специалиста.

-Възможно ли е негативната тенденция пациентите да се страхуват от лекар да се промени? Ще помогнат ли новите технологии този проблем да се реши?

-Новите технологии не могат да променят негативната нагласа на пациентите. Всеки ден излизат нови телефони, които са по-добри от старите. В мига, който ги купим, те остараяват. Колко хора ги ползват и за какво точно? Ползването им прави ли ги по-умни? Вероятно не. По-умни ги прави четенето на книги и желанието за информираност. Това, което ще помогне е да не спираме да повтаряме на хората да се грижат за собственото си здраве сами. Ние, лекарите, никога няма да спрем да помагаме,но лечението е екипна работа-без пациента и без неговото желание-няма екип,няма напредък. Затова лечението и бъдещето на пациента е личната му отговорност към собственото му здраве. Ако той не е ангажиран за себе си, за децата си, за близките си, на него никога няма да може да му се помогне, защото той никога няма да може да разбере защо се налага да пие определени медикаменти, да спазва определен режим или да прави профилактични прегледи. 

Малко или много технологиите накараха дори част от нас, лекарите, да спрем да мислим за пациента. Затворихме се в бъдещето, което не е непременно лошо, но някъде в тази цялата картинка трябва да намерим и самия пациент. Ако ние го изпуснем в началото, диагностицираме заболяване на късен етап... то тогава реално ние нищо не сме свършили. Но това е двустранен процес, в който участват лекар и пациент. И тази връзка сякаш се е загубила.