Доброто ченге Радев, което играе в отбора за Ф-16

Президентът знае, че винаги може да си измие ръцете с дежурното "Толкова са ми правомощията" и няма да попречи на сделката

Ключови думи: сделка, ф-16, президент, румен радев, сащ, политика, самолети, изтребители, коментар, божидар божков, новини

Сделката за Ф-16 ще мине и България ще преведе до стотинка милиарда на Империята зад Океана. Който има дори капка съмнение в това, явно не живее в сегашните време и пространство. Никой няма желание да я спре – нито опозицията в лицето на БСП, нито Румен Радев.

Ветото на държавния глава срещу договора бе едно нищо. Евентуалното му вето срещу закона за държавния бюджет, в който е заложен милиарда за Америка – също. 

Преодолява се лесно, а при управлението на Борисов – още по-лесно: ако не достигат депутати, склонни да гласуват „за“, се набавят допълнително, като им се предлагат изкушения или им се вадят компромати, събирани с години, и те се отказват да са против. Който е поне малко запознат с парламентарния живот у нас в ерата на ГЕРБ и с личността на Бойко Борисов, го знае.

Ето какво в това отношение казва самият Борисов в един репортаж по друг повод и за друга категория хора: „Ние знаем как да се оправим с адвокатите, дето искат да ходят в Страсбург. Веднага им изкарваме нещата и те се отказват вече да ходят в Страсбург.“ Така – с „нещата“, бяха разцепвани партии, така бяха подчинявани върли опозиционери, така в лоното на ГЕРБ бяха набутани хора, които преди това дори издаваха книги, бичуващи партията и лидера ѝ Борисов.

Президентът също е наясно с това. Той знае и че винаги може да си измие ръцете с дежурното: Толкова са ми правомощията.

Принципно е прав – фактически толкова. 

Теоретично обаче един отговорен държавен глава в държава на ръба на разорението има безброй много възможности да повлияе върху сделка, която намира за незаконна, за загробваща, дори за рекетьорска. А тази за Ф16 е именно такава. Загробваща е, защото във времена, когато можеш да си купиш дори прахосмукачка на изплащане, американците настояват да получат милиардите веднага. Незаконна е, защото дори оборудване за общински офис не може да се поръча без търг, а този договор бе сключен въпреки, че търгът отхвърли тези именно самолети. И е рекетьорска, защото всички знаем как България бе притисната да я сключи – 

с натиск от „началниците“ във Вашингтон.

Когато знаеш всичко това, можеш да направиш много повече от официалните си правомощия. Можеш да поискаш полагащото ти се право за президентско обръщение към нацията в най-гледаното време и да назовеш сделката с истинските ѝ определения. Можеш да обясниш, че конституцията ти е вързала ръцете и не си в състояние да сториш нищо срещу този договор, но народът, който е суверен, би могъл, ако желае, да се противопостави на такъв пладнешки обир със съответни - позволени от закона - средства, и да го приканиш да го стори. Можеш да почерпиш с пълни шепи опит от някои свои предшественици и да свикаш нови Боянски ливади. От историята знаем, че върши работа.

Румен Радев няма да направи нищо от това.

Няма политик от подопечните на Империята територии, каквато е и България, който да не е в ръцете им по един или друг начин. Затова, когато Америка кихне, в цяла Европа и голяма част от останалия подчинен на Империята свят, си вадят носните кърпички (ако можем да перифразираме онзи стар виц за комунистическа Москва).

Как точно е попаднал в лапите им Радев си знае сам. Някой ден, когато стане немощен старец, на ръба на срещата си с онази с косата, когато вече няма какво да губи, може и да се осмели да го признае в мемоари. Но кога точно е попаднал, е публична информация - около 1992 г., обучавайки се в Ескадрилното офицерско училище на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“ в Монтгомъри, Алабама. 

Американците не пропускат да „прихванат“ всеки, попаднал при тях, и да си отгледат свои мерзавци, които после да управляват като кукли на конци. Много книги са изписани по тази тема, но едно интервю - с много отговорна личност, хвърля повече светлина за маниерите на Империята в това отношение.

Сваленият насила от поста си някогашен шеф на Организацията за забрана на химическите оръжия - бразилецът Жозе Бустани, разказа на 3 април 2018 пред Би Би Си.

Как американците са го шантажирали, рекетирали, заплашвали и накрая, понеже се оказал опърничав, го свалили, фабрикувайки му компромати. И всичко това, понеже доста преди, заедно с Британия и останалите от Коалицията на желаещите, да нахлуят в Ирак, той подписал споразумение с иракските власти за присъединяване на Ирак към организацията и пълни инспекции на територията на страната, които да потвърдят, че там химически оръжия няма.

„Американците побесняха, защото в момента, когато нашите инспектори влезеха в Ирак и Либия, нямаше да намерят никакви химически оръжия и поводът за агресията щеше да изгуби смисъла си. Американците бяха решили да нахлуят в Ирак и провеждането на инспекции противоречеше на интересите им", разказва Бостани. 

И продължава - тогавашният представител на САЩ в ООН Джон Болтън (който – виж ти случайност – сега е съветник на Тръмп по националната безопасност и пряко ангажиран със сделки, като нашата за Ф16) нахлул в кабинета на Бустани и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще си поеме последствията и не трябва да забравя, че децата му учат в Америка. Да повторим още веднъж – през 2002 година Болтън го заплашил с децата му, които учат в Америка. Толкова по въпроса, че Америка е демократична държава, върхът на сладоледа, където правата на всеки индивид се спазват.

Да се позамислим обаче - детето на кой политически български лидер учеше в Америка и остана да живее и работи там след като завърши?

И идея на кой политически лидер бе предложението Румен Радев да се издигне за президент?

Тези, на които мозъците им се бунтуват срещу всяка независима и сложна мисъл, могат и да не отговарят на двата въпроса.

За останалите картинката е ясна.