Борисов все още разчита на харизмата си, наясно е, че за обществото той е партията

В България институциите не са силни и лесно могат да се превземат от политици на власт, казва политологът Теодора Йовчева

Ключови думи: Теодора Йовчева, партии, ГЕРБ, Бойко Борисов, авторитаризъм, институции, популизъм, политолози

Теодора Йовчева е докторант в катедра „Политология“ на  Софийския университет. Академичното й поле е: политически партии, партийни системи, популизъм. Работи върху дисертация на тема: „Персонализация на политическите партии: ГЕРБ и НДСВ в сравнителна перспектива“.

- Г-жо Йовчева, от политологическа гледна точка как се промени качеството на българската демокрация през последните десетина години?

- Качеството на демокрацията в България традиционно не е високо и страната никога не е била първенец по този показател. Ако погледнем например доверието в институциите в сравнителна перспектива, ще видим, че всъщност нивата са константно ниски, т.е. гражданите като цяло не се доверяват на институциите в страната и това не се променя в зависимост от конкретните управляващи. Ако погледнем и в международна перспектива или поне европейска, също се забелязва нещо особено: недоволството към т.нар. политически елити расте, в резултат на което традиционните партии електорално отстъпват и все повече им се налага да се коалират или да се съобразяват с нови субекти. А в България не сме свидетели на такива вкоренени партии, както в Западна Европа. Тук сме много по-склонни да експериментираме с нови партии и харизматични лидери - Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов, и по- малки като формацията на Бареков или тази на Марешки. Всъщност именно ниското качество на демокрацията в страната е една от причините за търсене на нови субекти. От тази гледна точка демокрацията изисква и сериозно гражданско отношение.

- Проблем ли е, че Бойко Борисов се задържа на власт толкова дълго време?

- Сама по себе си продължителността в управлението не е проблем, когато е резултат от демократични (честни и свободни) избори. Германският канцлер Меркел например е на поста си от 2005 г.- един изключитело дълъг период от време, без това да навреди на качеството на демокрацията в страната. Защото управлението и продължителността в демокрацията са балансирани от отчетност. Тачър и Блеър са политици, които управляват страната си съответно 11 и 10 години. В този смисъл не продължителността, а начинът на управление имат ключово значение за демокрацията.

- Като че ли Борисов отказва да се развива като политик. Остава на почти същото ниво като отпреди 10 или дори 20 години…

- Борисов все още разчита на харизмата си в критични моменти. Това се забелязва с шеговитите му коментари, видеата във фейсбук и т.н. Въпреки че ГЕРБ развива местни структури, на него му е ясно, че все още в широката общественост той е партията и затова донякъде поддържа по- висок рейтинг от партията. От друга страна, се забелязва изместване на неговата активност в по-голяма външнополитическа дейност. Около българското европредседателство темата „Балкани” стана една от централните. Ако се направи един преглед на кариерата му като политик, ще се забележи, че в началото приоритети му бяха вътрешнополитически – строежи на пътища, усвояване на еврофондовете и борба с престъпността, а в последния му мандат приоритет е външната политика.

- Проблем ли е свръхактивността на Борисов в чужбина напоследък? Както се казва – не ни ли излага твърде много пред чужденците?

- Активността беше наложена от момента. Изборът на ръководители на основните европейски институции стана по този начин: съгласие между лидерите на страните-членки. От тази гледна точка той трябваше да присъства. Самите преговори доста се проточиха и това създаде впечатлението за голяма активност.

- Повече авторитарен ли е Борисов или е повече популист и кое е по-опасно от двете?

- Определено Борисов дойде с популистки заявки. Партия ГЕРБ се конструира около него, въпреки че Цветанов беше формално първият лидер. На всички беше ясно, че това е партията на Бойко Борисов и хората персонално гласуваха за него. Това е една от предпоставките за издигнатото положение на лидера и засилване на влиянието му особено в партията. Логиката е, че победата е персонална. Популизмът често е стратегия на нови партии и ако си остане само като стратегия не е опасно в близък план. Естествено, в дългосрочен е опасно, защото насажда цялостно недоверие към процесите. Авторитаризмът е далеч по-опасното явление и би трябвало институциите в една демократична страна да са спирачка за такива явления, независимо кой е на власт. Ако институциите работят, това е гаранция, че лидерът не може да разпростре влиянието си отвъд формалните правомощия. В България институциите не са силни и лесно могат да се превземат от политици на власт.

- Всъщност коя е главната задача на Борисов – да ни пази от комунистите ли?

- Главната задача е като на всяка партия и нейния лидер - да управлява. Управлението дава възможност за патронаж, ресурси и т.н. Повечето партии се стремят към тези възможности на някакво ниво - местно, национално и т.н.

- Има ли Бойко Борисов вина за срива на България по медийна свобода в класацията на „Репортери без граници” при неговите управления?

- Проблемът със свободата на словото според мен е свързан със собствеността на медиите. И тук вече е проблемът с частните интереси. Концентрацията на собственост позволява това сливане на частни интереси и публичен дебат. Големият проблем е тази концентрация на собственост на медии в ръцете на няколко богати бизнесмени и възможността им да използват медиите за влияние.

- Наблюдавате ли девалвация, влошаване на качеството на българските политици през последните 15-ина години? На какво се дължи?

- В персонален план ли? Далеч съм от мисълта, че България е разполагала някога с политици от ранга на Хелмут Кол или Франсоа Митеран. Безспорно в образователен план сме имали политици като Жельо Желев, доктор по философия, както и в правителството на Симеон Сакскобурготски беше впрегнат потенциалът на юридическия факултет на СУ. Но като че ли това не беше достатъчно, че избирателите да преценят, че искат тези хора трайно да останат в политиката. Проблемът на нашите политици е липсата на дългосрочно мислене. От друга страна, сякаш има някаква вълна на избиране на популярни лица и бизнесмени - вижте Тръмп например, преди това медийния магнат Берлускони. Може би България просто е част от тази вълна.