Германците откриха топлата вода: Циганите не стават за интеграция!
Те искат да живеят в Германия, но не се придържат към нейните правила. Защо? Вернер Йостмайер за проблемите на една особена група мигранти от България, които очевидно не желаят да се интегрират в Германия.
В Мюлхайм пет деца на 12 и 14 години изнасилиха 18-годишно момиче. Предполагаемите извършители са български граждани. По този повод Александър Андреев от "Дойче веле" разговаря с Вернер Йостмайер, почетен консул на България в Мюнстер и Северен Рейн-Вестфалия, който има богат опит с българските мигранти.
Г-н Йостмайер, част от българските мигранти в Германия принадлежат към турскоезичното и към други малцинства - точно както предполагаемите извършители на изнасилването в Мюлхайм. Встрани обаче от конкретния случай: какви проблеми имат тези хора в Германия?
Вернер Йостмайер: Според мен, основните проблеми са в това, че тези хора често попадат на недобронамерени посредници или на работодатели. Те им предлагат работа и жилища, но при много лоши условия и лошо заплащане. Тези хора често работят на много-много по-ниско възнаграждение от минималното. Понякога им прибират документите, а заплатите не се изплащат - под претекст, че те трябва да заплатят пътните си разноски до Германия. Тези мигранти имат големи трудности с интеграцията в Германия, много се затрудняват с немския език. Но те имат проблеми дори и с българския. В редица големи градове като Дортмунд, Гезлзенкирхен и Дуисбург те създават свои общности и прекалено много се изолират.
На какво се дължи това?
Вернер Йостмайер: Те предпочитат да живеят сред свои и така остават затворени само в своя кръг. Не желаят да бъдат контролирани от държавните органи, например от Службите за закрила на децата или дори от полицията. Не проявяват дори желание да общуват с германските си съседи и да се включват в живота на гражданското общество. Същото се отнася и до културата или спорта: не посещават курсове, не ходят на концерти или на черква.
Споменахте Службите за закрила на децата. Вчера от Мюлхайм съобщиха, че семейството на едно от заподозрените деца е отказало помощ от тази служба. Какви са впечатленията Ви от семействата, които се намират в подобно положение? Какво си помислихте, когато чухте тази новина от Мюлхайм?
Вернер Йостмайер: Такова нещо е неприемливо. Не знам дали Службата за закрила на децата може да предприема принудителни мерки. Ако има такива правомощия - аз бих го препоръчал. Ние не можем да връщаме тези хора в родината им. Те обикновено имат български паспорти и се ползват от свободата на придвижване вътре в ЕС. Но след като това е така - нека да имат добрината да се придържат към правилата, които важат тук. А когато влязат в конфликт със законите, тогава германските власти, включително и Службата за закрила на децата, трябва да имат правото да помагат или да санкционират.
Какво може да се направи за по-добрата интеграция на тези мигранти? Какви мерки са необходими?
Вернер Йостмайер: Когато става дума за тези турскоезични български граждани с български паспорти, трябва да призная, че нямам някаква магическа рецепта. Такива проблеми има в редица европейски страни. Ето защо вътре в ЕС е необходимо да се хармонизират правилата в държавите, от които идват тези хора, и държавите, в които те се заселват. Тук включвам и ценностите на обществото като равноправие между мъжа и жената, свобода на вероизповеданието, зачитане на човешкото достойнство, спазването на закона, монопола на държавата върху налагането на наказания. Всеки, който иска да живее тук, просто трябва да се придържа към тези правила.
Тези хора са една малка част от българските мигранти в Германия. Какви са общите Ви впечатления от българите в Германия, сред които има много успешни хора, включително и такива, завършили висше образование в страната?
Вернер Йостмайер: Разбира се, аз познавам много такива българи и дори бих казал, че те са мнозинството. Това мнозинство български граждани, живеещи в Германия, се справя отлично. Те създават свои културни дружества, помагат си взаимно, търсят контакт с другите хора. С тази група мигранти няма абсолютно никакви проблеми.
7 признака, че партньорът ви е истински верен
Бум в стартирането на хотели и ресторанти, всеки иска да бизнесмен
На лявото или дясното ухо е полезно да държим телефона
Това е рецептата за най-бързите и пухкави мекици
те и словаците слушаха проповедите на емисарите на съвета на европата и ес няколко години, докато вътрешният им министър на една конференция на която ес ги хока за циганите (и стените около гетата) не заяви, че словакия не може да се оправи, та ако ес иска да се пробва - да заповяда... оттогаз ес не е казал дума по темата.
което ясно показва колко хуманни и цивилизовани са били предците на емисарите от съвета на европа и ес, които идват да ни поучават с техните ценности
пп. тези които искат да внесем 100 000 000 имигранта нето в ес (програма европа 2030) и които плевнелиев и цветанов ни пробутваха усилено.
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.
но в интерес на обективната истина трябва да се добави, че ценностите като равноправие, свобода и законност ги имаше в комунистическа България в повече от германия в който и да е момент от нейното развитие.
именно немските говеда дойдоха и разбиха нашата ценноста система, за да създадат техния фалш и лицемерие.
пп. а ние сме си виновни, че наивно оставихме най мръсната пяна от стария режим да изплува отгоре.
Да им се издават паспорти като цигани и да се екстрадират в родината им Индия.