Справи ли се ГЕРБ без Цветан Цветанов

Ключови думи: Институт за стратегии и анализи, ГЕРБ без Цветан Цветанов, Бойко Борисов

04 Юли 2019, Четвъртък, 10:38 ч.

С поведението си Бойко Борисов демонстрира, че владее процесите и в държавата, и в партията,след като непосредствено след евроизборите започна окончателната му раздяла с Цветан Цветанов

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец юни 2019 година под заглавие:

БЪЛГАРИЯ СЛЕД ЕВРОВОТА:

БОРИСОВ ЗАТВЪРЖДАВА ВЛАСТТА СИ В ПАРТИЯТА И ДЪРЖАВАТА

- ГЕРБ СЕ РАЗДЕЛИ С ЦВЕТАНОВ БЕЗ ДРАМАТИЧНИ СЪБИТИЯ

- БСП ПРЕПОТВЪРДИ ЛИДЕРСТВОТО НА НИНОВА

- ДПС ЗАСИЛИ АКТИВНОСТТА СИ В ПАРЛАМЕНТА

- ПРЕЗИДЕНТЪТ - С НОВА АТАКА ЗАРАДИ ИЗТРЕБИТЕЛИТЕ И С ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ АКЦЕНТИ

- МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА ВВС УСЛОЖНЯВА ОТНОШЕНИЯТА НИ СЪС САЩ, РУСИЯ И БРЮКСЕЛ

- Г-20 – БЕЗ ОБЩО РЕШЕНИЕ ЗА ТЪРГОВСКАТА ВОЙНА И КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Ето резюме от

I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

Резултатите от европейските избори не направиха очаквания пробив на опозицията и на този етап затвърдиха политическото статукво. Хоризонтът за радикална промяна се отдалечи и стана зависим от случайни политически фактори.

Динамиката на институционaлните отношения във вътрешен план остава без промяна: налице са напрежение, задочен диалог, президентски вета и отхвърлянето им от парламента.

Темата, която доминира в публичното и институционално пространство в месеца след европейските избори, бе за намаляване на партийните субсидии.

Мълниеносното предложение за редуциране на сумата до 1 лев, без обществено или политическо обсъждане, разбуни духовете. Стигна се до напрежение вътре в управляващата коалиция, дори тръгна пореден разговор за преформатирането ѝ. Очевидно е, че проблемът ще се използва с максимално популистки заряд (от различни среди), за да се търси реализация на паралелни цели (влизане в политиката, унищожаване на опонент, акумулиране на обществена подкрепа), поради факта, че партиите като такива предизвикват масов обществен негативизъм. В този контекст се изпуска най-важният момент - как се изразходват средствата. Не може да се върви по линията на най-малко съпротивление, без оценка на риска и анализ на дългосрочните ефекти. В противен случай това не е политика, а вървене след желанията на масата, които често носят и ирационален заряд.

Сагата около закупуването на нови бойни самолети за армията продължи да се развива и през този месец. Ускорение за това даде признанието на министъра на финансите, че осемте машини ще бъдат платени накуп, каквото е настояването на американската страна.

Очевидно е, че постоянно променящите се параметри на тази сделка стават обществено все по-неодобрявани и управляващите търсят компенсаторен механизъм за намаляване на негативния ефект. В държава, затънала в социално-икономически проблеми, подобна сделка има потенциал да нанесе сериозни имиджови щети на кабинета.

Изнесената от президента цифра (3,45 милиарда лева в аванс) за покупката на нови самолети е индикатор за сериозна криза. Подобно плащане може да „взриви“ бюджета на страната и да свали рязко кредитния й рейтинг. В този смисъл сделката става проблематична и поставена под въпрос.

По отношение на ремонта на Су-25 правителството изпрати два разнопосочни сигнала, които по същество са водене на две различни външни политики – една към Беларус и една към Русия. В случая Москва бе поставена в унизително положение, а председателят на българския парламент - в нелепа ситуация.

Може да се направи извод, че темата със самолетите комплицира отношенията на България със Съединените щати (F-16) и Руската федерация (ремонта на Су-25). България продължава да се лута геополитически и забравя, че е член на ЕС. Редно е да оползотворява членството си в Съюза, за да навакса изоставането си спрямо всички страни от организацията.

Емитирането на нов дълг от 400 милиона лева за 20 години от Министерство на финансите стана без обяснения за какво са тези пари и защо се искат в средата на годината. Това създаде среда за слухове и спекулации. Още повече, че новината дойда от БНБ, а не от ведомството на Владислав Горанов, което е политическият орган във финансовия сектор и е редно да води комуникацията по разходването на публичните средства. Държавата не беше теглила заеми повече от година и половина. Бюджетният излишък в момента е повече от 3 милиарда лева. Ако парите се вземат заради добрата вътрешна конюнктура и изгодни условия, това следва да се аргументира публично.

КПКОНПИ оневини всички участници от скандала, станал известен като „Апартаментгейт“, от гледна точка на конфликт на интереси. С това се показа, че в политиката има две реалности – закон и морал. Казусът не е незаконен, но има етична страна, която е обществено неприемлива и доведе до серията оставки и смени на лица на висши държавни длъжности. Казусът не е напълно затворен дотолкова, доколкото прокуратурата продължава проверките и изчаква резултатите от данъчните ревизии на НАП.

България попадна и под европейски натиск заради скандала, като в резолюция на ПАСЕ се казва, че „Апартаментгейт“ е тест за антикорупионния орган. Постмониторингът върху страната ни остава, като тя е единствената страна от ЕС, наблюдавана от европейския орган и то вече близо 20 години. Сигналът е изключително лош в имиджов аспект.

По време на своето посещение в София холандският външен министър Стеф Блок обяви без дипломатически заобикалки и фризирани изрази, че Холандия е против приемането на България в Шенгенското споразумение, защото не е уверена, че страната ни пази стриктно границите на ЕС, бори се с корупцията и трафика на хора.

Сходни позиции изразява и Франция.

Това е тежка оценка за София и отдалечава перспективите за членство в споразумението, което се ползва с най-голяма обществена подкрепа сред българите. Подходът на българските власти да впечатлят госта със снимки на границата изглежда доста дилетантски и доведе до контра-изказване от негова страна, че е впечатлен от фотосите на границата, но борбата с корупцията има нужда от допълнителен напредък.

В началото на месеца излезе и Годишният доклад на Европейската комисия. В него има сериозни критики към много от страните-членки.

Акцент по отношение на България е липсата на достатъчен надзор от страна на държавата и службите за противодействие на прането на пари, включително от хора на високи позиции, и дежурната препоръка за корупцията. България все още не е приела всички евродирективи и правила, свързани с противодействието на прането на пари, а това е едно от условията за влизане в чакалнята на еврото (механизмът ERM II).

Премиерът продължава да намира баланси между тримата си коалиционни партньори и ДПС.Осигуряването на парламентарното мнозинство става лично от него, а не през коалиционни споразумения, договорки или координация между парламентарните групи.

Голямата въпросителна е дали Борисов ще успее пълноценно да действа едновременно като премиер, лидер на ГЕРБ, а неформално – и на парламентарната група на партията.

Основното предизвикателство е организационно с оглед на приближаващите местни избори и концентрацията на прекалено много отговорност и задачи персонално върху Борисов (структурни, кадрови, парламентарни, медийни, управленски, коалиционни).

Резултатите от евровота и първите социологически изследвания за юни (Тренд, Маркет линкс) препотвърдиха водещата роля на ГЕРБ в електоралните нагласи. Партията влезе в обичайното си русло на профил, доминиран от изпълнителната власт и лично от Борисов.

След напускането на Цветан Цветанов не последваха каквито и да е видими драматични събития(оставки, скандали, кадрови рокади). Въпреки това, анализът показва, че зад политическата фасада липсва компенсаторен механизъм по отношение на процеса на оперативно взимане на решения.

ГЕРБ вече е стабилно прокоалиционна и много гъвкава по отношение на участието си в избори и властова конфигурация.

Видимо като водещо лице, освен Борисов, се откроява вицепремиерът Томислав Дончев, който го придружава по време на срещи, появява се публично и очевидно се ползва с доверието на лидера.

Тежкото двегодишно разделение в БСП изби с цялата си сила на повърхността след загубата на европейските избори. Баталиите около разделението в партията показаха на широката публика партията и отвътре.

БСП изживя драматичен месец на вътрешно напрежение, което завърши с препотвърждаване на лидерството на Нинова от страна на конгреса на партията. На форума опозицията не се заяви като политика и намерения, а само като група за гласуване и медийни изяви преди конгреса. Нейните най-ярки представители направиха тактическа грешка – проведоха яростна медийна атака срещу Нинова преди конгреса и на самия форум вече нямаше какво да кажат. Има още един момент, който вътрешната опозиция подцени – редовите членове на БСП не обичат, когато публично се говори срещу лидера им. Те не приемат, когато той е обругаван, още повече пък, ако това го правят „наши другари“. „Сатанизирането“ на Нинова прехвърли граници, отвъд които то вече има обратен ефект.

Въпросът с оттеглената оставка остана на заден план на конгреса, но трябва да е ясно, че подобен ход се прави един път в кариерата, а тя вече използва своя. Дебати по отношение на ценностната политика на конгреса не се състояха. Нинова трябва да намери тон да говори с други партии и формации, чиято членска маса има същата социална база като БСП. Трябва да изгражда мостове, да лансира политика на събиране, политика на съгласие.

Обединените патриоти като общ политически проект изглежда съществува само де юре. Те вече са трета политическа сила само парламентарно, но не и електорално, като бяха изместени от ДПС (3-ма евродепутати срещу 2-ма на ВМРО, а „Атака“ и НФСБ завършиха с пълно фиаско). След евровота ВМРО демонстрира по-голямо самочувствие от коалиционните си партньори, очевидно като следствие от седем пъти по-голямата тежест, измерена в реални гласове. През месеца лидерът Красимир Каракачанов бе най-плътно до Борисов.

ДПС отчетливо засили политическото си и парламентарно присъствие. Резултатите от Евроизбори 2019 поставиха Движението в добра позиция спрямо формациите в малката коалиция. Партията излезе рязко напред с предложението за намаляване на ДДС на хляба и лекарствата (5%) и за безплатни детски градини, лансирано в края на май от депутата Делян Пеевски. В резултат на това през целия юни темата за данъчната реформа доминира политическия дневен ред.

Движението отдавна настоява за промяна на формулата на управление, както и за програма за ускорено развитие на страната.

Въпреки че стана трета политическа сила на евровота и изпълни целите си, ДПС има нужда от разширяване на електоралната база и периметъра на влияние. Резултатите от европейските избори показаха, че традиционният електорат на движението е засегнат от острата демографска криза в България, като една от водещите причини е емиграцията.

Парламентът влезе в нормалното си русло на работа. Основен вносител на законопроекти продължава да е Министерски съвет. Тонът, засега, е много по-спокоен.

Разделителната линия между президента и управляващите на вътрешнополитическия терен остава дълбока. Диалогът между изпълнителната власт и президентската институция се води през медиите и засяга широк спектър от проблеми: инфраструктурните проекти, законодателството, субсидиите, модернизацията на армията, съдебната реформа, обществените поръчки и др.

България се оказа излъгана в подкрепата си за Македония и относно подписването на Договора за добросъседство. Съвместната комисия не работи нормално.

Антибългарската кампания се поде с нова сила около проблемни моменти, конкретно през изминалия месец – за Гоце Делчев. Допълнително усложняват ситуацията политици и от двете страни, търсещи пиар ефект.

Вече никой не говори за изключително важния „Коридор № 8“. Затъна се в разговори за миналото без очертана перспектива за бъдещето.

Стана ясно, че в Турция обединяващата реторика е печелившата. Опозицията се представи като изключително подготвена по време на повторното гласуване в Истанбул. Новата й комуникационна стратегия заложи на позитивни слогани и скъсяване дистанцията между политиците и избирателите. Обявено бе, че Имамоглу (новият кмет на Истанбул) ще бъде кмет на всички граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност, религия и произход.

Вашингтон смени посланик Ерик Рубин и номинира за поста г-жа Херо Мустафа. Биографичният и кариерен анализ на г-жа Мустафа показва, че с нейното назначение Държавният департамент ориентира основния вектор в работата на мисията си в София на югоизток – Турция. Това ще е основен регионален акцент наред с познанията й за политиката в Босна и Гърция.

Срещата на Г-20 в Осака приключи без решение на проблемите, които са на дневен ред пред света.Тръмп обяви, че ще поднови преговорите относно търговското споразумение с Китай, но на подобни думи не може да се отдава сериозно значение. Част от преговорния процес е постоянното спиране на разговорите. На срещата Тръмп предпочете компанията на лидери като руския президент, председателя на Северна Корея и престолонаследника на Саудитска Арабия. Вече е видно, че има някакъв фетиш към севернокорейския лидер, който постоянно приковава интереса му за разговори, писма, комуникация.

Вторият най-важен въпрос - за климатичните промени, остана без сериозно развитие. Вашингтон отказва да се върне в споразумението и блокира общи инициативи. Франция и Великобритания са основните двигатели за справяне с този глобален проблем, но не срещат достатъчна подкрепа от останалите, въпреки че с 19 от 20 гласа приеха финалната декларация.

Важната новина за страните от ЕС е създаването на най-голямата зона за свободна търговия, след като Брюксел сключи търговско споразумение с южно-американското обединение МЕРКОСУР. Сделката засяга около 800 милиона души. По силата на договора, постигнат след 20 години преговори, европейските страни навлизат на южноамериканския пазар с автомобили, телекомуникации, финансови услуги, докато към Европа тръгват селскостопански продукти при облекчени условия. Това автоматично предизвика недоволството на европейските фермери, които се опасяват за конкурентноспособността на своята продукция.

Една новина от огромно значение излезе през месеца – собственикът на Фейсбук Марк Цукърбърг обяви, че през юли корпорацията му пуска собствена парична единица.

Фейсбук валутата ще се нарича „Либра“ и вече предизвика цунами във финансовите среди. Това може да промени из основи банковата система в световен мащаб с бързо, лесно и безплатно местене на пари до всяка точка на света до опасност за световната финансова стабилност, защото нито една държава не обезпечава стойността на „либрата“.

Поради фундаменталното значение на този въпрос ИСА ще подготви специален доклад по темата в следващия си месечен анализ.

Анализът е изготвен от авторски колектив:
Д-р Калоян Методиев - политолог

Валерия Велева - Изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи

Таня Джоева - Институт за стратегии и анализи

Международни наблюдатели:

Борислав Ангелов (Македония, Русия)
Д-р Антон Панчев (Албания)
Иво Иванов (Турция)
Румън Гълъбинов (данъчна реформа)

Съдържание: