Какъв не трябва да бъде българският съдия

Снимката е илюстративна

Ключови думи: Владимир Ковачев, български съдия, анализ за българската магистратура

Дебютната ми, но фундаментална, непреходна и основополагаща статия "Тежка ли е черната тога?", която, без никакво съмнение, един ден ще се изучава в учебниците не само в България, постигна зашеметяващ, грандиозен и размазващ успех. Съдя за това по огромното количество бели хавлиени чорапи, които получих от верните ми почитателки. Особено ми станаха любими тези, изпратени ми от готова на всичко за мен фенка от с. Горно Нанадолнище, които не са чисто бели, а на щампи с патенца и сърчица – много са сладки, "къртят" отвсякъде, обезателно ще си ги сложа за следващото ми открито съдебно заседание.

След опита ми да "бръкна" в душата си, който поднесох на вашето внимание предния път, сега пък направо ще се постарая да "разголя" същата, т.е. да се самопсихоанализирам и животоопиша. 

Според скромното ми мнение, българският съдия трябва да се поддържа в добро физическо състояние. Макар че това май не важи за самия мен. Когато се поглеждам в огледалото сутрин, гледката определено не е за хора със слаби сърца – кръвясали зеници, яки торбички под очите, издут търбух, големи "паласки" отстрани. Но да не придиряме много – както казват мъдрите хора, важна е духовната красота, а при мен тя е в повече.

Когато, макар и трудно, се добера до мястото, гдето полагам своя тежък и неблагодарен труд – Съдебната палата в гр. Благоевград, вдясно от входа винаги ме посреща любимата ми скулптура. Творецът се е опитал да извае знака за параграф от нормативните актове, но е съмнително дали е успял. Гражданите виждат в монумента комбинация от три пръста, средният от които е в изпънато положение, и затова с любов наричат паметника "Средният пръст". Та всеки ден, когато идвам на работа, поглеждам към въпросната мраморна композиция и се зареждам с положителна енергия, даже денят ми става по-светъл някак си, по-леко минава.

Когато вляза в кабинета си, обикновено се хващам за главата – пред мен е море от сини /несъстоятелности/, зелени /граждански и въззивни граждански дела/ и оранжеви /търговски дела/ папки. Става ми лошо, завива ми се свят. Ами сега?! Что делать?! Как да изляза от бедата, в която съм изпаднал, като въобще не ми се работи?! Веднъж ми хрумна гениална идея. Половината дела ги изхвърлих през прозореца, а на другата половина й дадох направление "към кръглата папка", т.е. към кошчето за боклук. Да се оправят! Не мога да се занимавам с такива дреболии и глупости – създаден съм за велики неща!

Вчера например усилено рових из шкафчето си. Търсех нещо, но – както обикновено – не го открих. В чекмеджето ми иначе има какво ли не – половин щафетка шпеков салам /ако ми прималее от глад/, "патронче" гроздова /ако случайно ми пресъхне устата/, спукан презерватив /нямам спомен кога съм го използвал и с кого/, трохи от хляб и парче сирене /когато се потя над сложните юридически ребуси, обичам да си резвам по малко сиренце и да си хапвам – затова и по делата ми редовно остават мазни петна, ама какво от това – на кого му пука?!/.

Когато с колегите се събираме на съвещание, за да си докладваме второинстанционни дела, на мен въобще не ми се слуша и жестоко се отегчавам. Защо въобще се морим, когато имаме чл. 272 от ГПК?! Препращай към написаното от районния съдия и край! Трябва да си имаме доверие, в крайна сметка! Не е ли така?! Щом е станал съдия, щом по някакъв начин е влязъл в системата, значи може, значи става, значи актовете му по презумпция са правилни. Ние да ги потвърдим, пък после другите да му мислят – ако подлежат на касация, върховните съдии ще оправят батака, а ако не подлежат – да се оправят самите страни. Животът и без това е достатъчно тежък, защо тогава ненужно да си го усложняваме и ние самите?! "Перкай" там и това е!

Когато ми се върнат дела от горните инстанции, винаги всичко е отменено - тук съм допуснал съществени процесуални нарушения, там не съм съобразил императивна правна норма - направо сеч! Аз обаче въобще не се трогвам. Здравето преди всичко – не е ли така?! То може ли човек въобще да се ориентира в този океан от тълкувателни решения, решения по чл. 290 от ГПК, определения, промени на закони?! Направо страхотия. Джунгла, ви казвам, същинска джунгла! Който може да се оправи, да се оправя – аз не мога!

Когато стане време за подкрепителен обяд, отивам в любимото ми заведение и на бърза ръка се справям с 10 кебапчета, 15 кюфтета, 2 бири и 1 шкембе чорба. Воня на чесън и бира, но това не е срамно, това са аромати от природата. Разбира се, не плащам нищо за консумираното – кръчмарят често има дела при нас. Компания ми правят неколцина адвокати, които редовно ми "помагат" финансово, а пък аз им "помагам" по определени дела.

Следобед "удрям" ключа на кабинета и се подготвям за традиционната сиеста. Удобно се намествам на канапето и неусетно потъвам в ободрителна дрямка.

Когато правораздавам в съдебната зала по делата първа инстанция, нерядко ме чака цяла кохорта софийски адвокати. Те си мислят, че ще ме уплашат, но не са познали. Набързо отрязвам всичките им искания и ги пращам "у лево". Когато ме питат къде в ГПК /Гражданския процесуален кодекс/ пише такива неща, им отговарям, че ги има в моя кодекс – ВПК /Владимировски процесуален кодекс/. Често плахо се опитват да ми пробутат някакви писмени молби, но аз веднага ги парирам, като с едри червени букви пиша напряко върху тях "Потърсете правна помощ!" и пращам колегите да вървят по дяволите, което те послушно правят.

Често разсъждавам над преходността на битието и отношенията между представителките на Венера и представителите на Марс. Обикновено стигам до нерадостния извод, че мъжете сме по-елементарни същества от дамите – вълнуват ни само и единствено следните 5 неща: да се наспим, да отидем до тоалетната, да се наядем, да се напием и най-важното и най-сладкото /сещате се, нали/, заради което сме склонни да прескочим предходните 4.

При контактите си с дамите най-често прилагам тактиката на "блиц крига", т.е. действам по почина "От вратата – за краката". Това го зная от мъдри и добри приятели, които научно са обосновавали пред мен, че ако започнеш много-много да им се лигавиш и да им се обясняваш, представителките на нежния пол ще загубят интерес към теб, затуй трябва да ги атакуваш веднага и фронтално.

Обичам жените. Обичам да ги обичам. Когато край мен мине някоя дама, веднага ми се вдига… настроението . Не се доверявайте на учените, когато твърдят, че един мъж мисли за общение със срещуположния пол на всеки 15 секунди – не е вярно, засичал съм, секундите са много по-малко . Но такъв съм си аз – слаб ми е "ангелът". Какво да направя, като толкова харесвам дамите?! Е, вие какво искате – мъже ли да харесвам?! Все още не съм преминал на това по-високо ниво в сексуалното си развитие, не съм "качил левъла", така да се каже. Традиционалист съм. Консерва. Не смятам да се променям.

Обичам и да пия. Ама много. То, дет се вика, в петък вечер трезвен юрист не можеш да намериш. Но за мен всеки ден е петък вечер. Обичам да къркам, да смуча, да се натряскам като казак. Приятелите ми казват, че се напивам като прасе, но аз не им позволявам да обиждат така благородното животно, сравнявайки го с мен. Все пак държа да отбележа, че това ми падение има поне две благородни цели. Първата от тях е да унищожа всеки алкохол, до който мога да се добера, за да не изкушава останалите членове на обществото, а втората – когато видят на каква свиня съм заприличал от системната злоупотреба със силни спиртни напитки, на младите колеги и през ум да не им мине да сложат даже капка в устата си. На какви жертви съм способен в името на доброто – дори сам се учудвам от себе си…

Като всеки български мъж и съдия, винаги оставям ноктите на двете ми кутрета по-дълги. Те изпълняват функции от особена важност, а именно – почистване на носовото отверстие и ушните канали. Така поддържам хигиената си на високо европейско и световно ниво.

Когато ми стане скучно от делата – а това често ми се случва – обичам да разпускам с музика. И то не каква и да е музика. А истинска музика. Музика, която докосва най-съкровените кътчета на богатата ми душевност. Най-обичам да слушам изпълненията на Краля. Но не на Краля на рокендрола Елвис Пресли. Нито на Краля на попа Майкъл Джексън. А на истинския Крал – Кралят на попфолка, Императорът на чалгата – Васил Троянов Боянов – АЗИС. Направо обожавам парчетата му "Автомонтьор" и "Напипай го!". Пускам си първото и започвам да мечтая, че "ремонтирам" някоя атрактивна колежка, "ремонтирам ли, ремонтирам", даже й правя "ремонт на ремонта" … Когато пък чуя "Да падат дрехи и задръжки, да ме изпиват устни мъжки" на Ивана, направо "избухвам" и започвам да мятам телесата си в "мазния" и завладяващ ритъм на кючека ...

Та така си живея, колеги – в шеги и закачки преминава работният ми ден.

Драги приятели, описах толкова "цветно" простотиите, които ежедневно сътворявам, с една-единствена скромна цел: младите съдии да не се превърнат в това, в което се превърнах аз. Да запазят достойнството си. Да ценят честта си. Да вярват. Да мечтаят. Да се борят за мечтите си. Да не отстъпват в тази борба, както отстъпих аз. Да не се предават. Ще бъде трудно, да. Ще се огъват често, но не трябва да се пречупват. Не трябва да губят надежда. Не робувайте на авторитети, млади колеги, не си създавайте идоли и измислени герои! Не вярвайте дори на мен, когато ви давам тези съвети! Бъдете себе си, бъдете истински, бъдете добри! Не предавайте идеалите, съдържащи се в клетвата, която произнасяте при встъпването си, както се случи с мен! Дръжте високо и гордо знамето на Темида! Бъдете честни, доблестни и достойни български и европейски съдии! Следвайте съвестта си! Борете се за ПРАВДАТА!!! Дано Вие успеете там, където аз се провалих…

Ще завърша с един цитат от любима за мен книга /цитирам по памет, сълзите ми капят, но не върху белия лист, както гласи клишето, а върху клавиатурата – какво да се прави – модерни времена/:

КЪДЕТО ИМА ЛЮБОВ, ИМА КУРАЖ.

КЪДЕТО ИМА КУРАЖ, ИМА МИР.

КЪДЕТО ИМА МИР, ТАМ Е БОГ.

А КОГАТО БОГ Е С ТЕБ, ИМАШ ВСИЧКО…