Как некадърници са на път да фалират БНТ*

Снимката е илюстративна

Ключови думи: Фалит на БНТ, Емил Кошлуков, дългове на БНТ, Иво Атанасов

Слуховете за „смъртта” на БНТ не са силно преувеличени, нито пък са от днес или вчера. Още на 6 март 2014 г. в отчета си пред Съвета за електронни медии (СЕМ) тогавашният генерален директор Вяра Анкова каза, че е поела обществената медия с дефицит 24 млн. лв. Четири години по-късно пък Константин Каменаров заяви пред регулатора, че е наследил от Анкова превишение на разходите над приходите със същия обем от 24 млн., при 7 млн. , позволени тогава от закона. А при последния си отчет на 20 март т.г. сподели, че задълженията са 18 млн. лв. – 15 млн.  просрочени и 3 млн. – текущи. На 12 юни и.д. генералният директор Емил Кошлуков изнесе данни, които наистина шокират – реалните задължения на обществената телевизия вече са 37 млн. лв., с перспектива да нараснат до края на годината до 44 млн. Което означава, че БНТ е в практически фалит.

Досега обясненията се търсеха в хроничното недофинансиране, което е истина. На 20 март т.г. Каменаров подчерта пред регулатора, че проблемът е „плашещо сериозен”. И още: „Бюджетът  на БНТ е 67 млн. лв. А простичката сметка, съдържаща заплати, ел. енергия и други такива разходи без програма, е 74 млн. лв. Няма спорт, няма външни продукции, няма кинопакети, няма нищо”. А при отчета на 12.09.2018  г. отбеляза: „Задълженията растат, ние практически нямаме пари за производство на програми. И това е фундаментът на кошмара. Позицията на даващите финансирането е: „Оправяйте се!”. Друга част от обясненията са свързани с поскъпващите права за излъчване на олимпиади, световни първенства по футбол и на други събития, към които традиционно зрителският интерес е голям, което също е истина. И сега 30 млн. лв. от общо 37 млн. от дефицита идват от договори за спортни предавания и права. 

И при Анкова, и при Каменаров БНТ правеше опити да затяга финансовата дисциплина, съкращавайки служители и намалявайки разходите за програми. Но както сподели на 20 март 2018 г. Каменаров: „Има едно поведение тип „винаги бъди ларж, не ти струва нищо”. Може би това са някакви манталитетни проблеми и навици на нашия адрес, но общо взето никой не е настроен и никой не се е загледал в това, да пести”. Може би това е вярно само донякъде, но все пак достатъчно, за да очертае още една причина за колапса.

Новото сега е не просто в мащаба на дефицита, но и във факта, че за пръв път официално се говори за източване на телевизията. Кошлуков заяви на висок глас, че има доста обезпокоителни неща в сключваните договори. И че ако информацията стане публична, ще се разбере кои външни  продуценти са били толерирани, с което неоправдано са се увеличили разходите. Такова безпардонно откровение отвътре, от длъжностно лице, за което се предполага, че е съотговорно за ситуацията, досега не е имало. Може би с това Кошлуков търси летящ старт в започналия конкурс за генерален директор. Неслучайно подчерта, че за тези няма и два месеца, през които изпълнява длъжността, е успял да ограничи дефицита с 8 – 9 милиона. Сторил го е с прекратяване на договори за закупуване на  програми, със спиране на съмнителни обществени поръчки и на реклами, които според него са вредни и опасни. Ей ме на, сякаш иска да каже на членовете на СЕМ. И побърза да отхвърли от себе си всякаква отговорност за този хал. Всички неизгодни решения са били вземани не от него като програмен директор на БНТ 1, а от Управителния съвет на медията. Сигурно е така, макар че един от петимата членове на ръководството – Зина Трифонова, възприе думите му като „публичен линч” и написа на ръка в заседателната зала на регулатора оставката си. 

Каквито и да са мотивите на Кошлуков, да приемем, че са изцяло благородни, важното е, че той от високата позиция на и.д. потвърди нещо, за което едва ли не всеки говори, но никой не може да докаже – че телевизията се източва с неизгодни договори. А с публичното признаване на този факт новият генерален директор, който и да е той, ще – не ще, дори  и да не е куражлия, ще трябва да реже подобни подаръци от страна на БНТ. 

Има една брюкселска дума – остеритет, която политиците може и да обичат, но гражданите – едва ли. Строг телевизионен остеритет ще бъде една от най-важните мерки за излизане от кризата. Орязването на разходите със сигурност няма да се хареса на работещите в обществената  медия особено ако са точни наблюденията на Каменаров за преобладаващия санстефански манталитет. Няма да се понрави и на зрителите, защото с по-малко пари най-вероятно ще се произвежда по-лошо съдържание. Освен ако вместо всички бюджети да се намалят с един и същи процент, не се режат най-вече онези продукции, от които изтичат  публични финанси. Тогава остеритетът може и да не засегне аудиторията, защото ще се види, че качествени програми могат да се правят и с по-малко средства.

Наложително е  кандидатите за генерален директор да изложат и вижданията си за повишаване на собствените приходи. Вече години наред  приходите от служебните барчета и почивното дело са ако не по-големи, то поне съпоставими с тези от продажба на програми, което няма как да е нормално. Във финансово отношение колос на глинени крака ще се окаже и най-успешният сериал „Под прикритие”. СЕМ многократно се  интересуваше каква е възвръщаемостта от тази продукция, но не получи отговор нито от Анкова, нито от Каменаров. Трябваше Кошлуков да стане и.д., за да се чуе, че сделката за разпространяването на сериала е неизгодна. Впрочем той изнесе и други подобни примери, разкриващи причините за тежката финансова ситуация. 

Къде е СЕМ в тази история? По закон той дава становище относно проектосубсидиите за БНТ и БНР и редовно подкрепя аргументите за по-добро финансиране на двете медии. Но какво от това, като според методиката числата трябва да са в рамката на тригодишната бюджетна прогноза, а не според реалните нужди. Ето как се получава хроничното  недофинансиране, което частично се компенсира с десетината милиона целева субсидия за покриване на задълженията към разпространителя на сигнала, но миналата година дори и това не бе сторено. Държавата трябва да смени подхода си, в противен случай и при новия си шеф обществената телевизия ще бъде държана на къса каишка, за да е послушна. А това никак не се вписва в обществената ѝ мисия. 


*Загавието е на Флагман.бг. Текстът е публикуван в последния брой на списание "Икономист". Авторът е Иво Атанасов, бивш член на СЕМ, бивш депутат от БСП и журналист.