Изумителна история: Майка ми посещава „Чернобил“ 3 месеца след аварията!

Ключови думи: чернобил, изумителна история от Чернобил, Олга Козлова

Олга Козлова, 57-годишна блондинка със среден ръст и невероятно тънка фигура за възрастта си, седи в малък двустаен апартамент на дървена маса, покрита с бяла покривка. На ръба има малък, постоянно включен телевизор, чиния със сирене (вероятно Рокфор), ароматна свещ и лаптоп. Запознайте се с майка ми. Това пише журналистката Виктория Рябикова, цитирана от bg.rbth.com.   Тя работи за застрахователна компания от сутрин до вечер. Когато си е у дома, гледа "Игра на тронове".

Не е гледала миналия сезон, но е видяла всички спойлери, така че е разстроена и настоява да ѝ намеря нов сериал.   - Какво ще кажеш за "Чернобил"? - предлагам аз, избутвайки нашето хиперактивно хъски Лъки далеч от сиренето.

Август 1986 година. Мама слиза от влака на жп гарата в Мелитопол (1100 км от Москва). Тя е на 24 години и преди няколко години е завършила Института по комуникации и компютърни науки със специалност инженерство.

Работи за градската телефонна служба в Москва и прекарва почивките си на Азовско море.   С нея на перона има няколко двойки на средна възраст и такива пред пенсиониране, плюс високо, светлокосо момче, изглеждащо като че ли току-що е ходило на професионално къдрене, както и висока жена с кестенява коса на около 30 г.  

"Веднага се сприятелих с това момиче - Ира. Каза, че е дошла в Украйна, за да си намери годеник, но навсякъде имаше само двойки. Мъжът се казваше Алексей и беше само на 18 години, все още учеше в колеж, за да стане зъболекар", спомня си майка ми.   Висок сивокос мъж с приятен външен вид на около 50 г. се приближава към групата с куфари и раници. Оказва се, че е Остап, екскурзоводът.   "Той ни вкара всички в малък автобус и ни закара до село близо до Мелитопол. Там останахме в малки дървени колиби, които местните жители отдаваха под наем. В едната стая имаше трима души, но беше евтино и весело", продължава тя.   Първата седмица от пътуването е спокойна. Остап понякога ги води на екскурзии из Украйна, вечер пият вино и плуват. Едно нещо привлича вниманието на майка ми - на някои места по крайбрежието има знаци, че плуването е забранено от 16:00 до 20:00 часа.  

"Попитах Остап, а той каза "радиация, но всичко е наред" и се засмя. Бях предпазлива, но не прекалено много", казва тя.   "Готови ли сте, деца?", пита той.

"Да, капитане!", с единодушна детска наслада групата без колебание се съгласява с предложението на Остап да посетят "уникалния Чернобил".   "Разбира се, всички знаеха за инцидента. Но бях сигурна, че радиацията няма да окаже влияние върху мен. За нас тогава думата "Чернобил" звучеше някак далечно. Какво като е избухнал, случва се", спомня си мама.  

Пътуването от Мелитопол до Припят (на 3 км от ядрената централа, където се случва трагедията) е около 850 км с кола. Този августовски ден през 1986 г. е горещ, малко над 30°C. Мама разказва, че групата предварително се въоръжава с бутилки вино, така че всичко, което тя си спомня, е спирането на столовата и знаците "Замърсено". Те нямат предпазна екипировка, само летни дрехи.   Приближавайки се към 19:00 часа, автобусът спира в гората близо до река Припят. Остап се изкачва, държейки бутилка вино в едната си ръка, а в другата – гайгеров брояч.  

Цялата обиколка трае около два часа - групата се разхожда из гората, снима.  

"Много от дърветата и храстите изглеждаха неестествено ярки и свежи, въпреки че не бе валяло дълго време. Покривите на вече изоставените сгради се виждаха отдалеч, нищо повече", споделя майка ми.   Изведнъж на ръката ѝ каца муха. Мама твърди, че била голяма колкото половината ѝ длан.   "Да, ако се натъкнете на мутанти, не се тревожете", шегува се Остап. Всеки се смеят и започват да търсят насекоми мутантни. Някой се опитва да откъсне листа от дърветата, което не е позволено. Тъй като не намират нищо по-интересно, туристите искат да отидат до града.   В отговор водачът поглежда към гайгеровия брояч.

Секунда по-късно, сякаш внезапно изтрезнял, той заповядва делово: "Всички на борда, екскурзията свърши!"   Няколко месеца по-късно в Москва майка ми изпитва непоносима болка в долната част на корема. Получава обаждане от Алексей и Ира - страдат от подобни болки, докато тя се оплаква и от постоянна слабост и световъртеж. Останалите от екскурзията също се обаждат, за да се оплачат от болки и да предложат съвети, но тя вече не си спомня имената им.  

"Диагнозата отне 10 дни. Първоначално смятаха, че е апендицит, но се оказа, че възпаление на придатъците на матката", казва тя.   Алексей обаче наистина има апендицит.   "Като зъболекар той се самодиагностицира и отиде в болницата. Не грешеше", спомня си мама.  

Оказва се, че Ирина е на ръба на рака. Лекарите откриват увеличен брой левкоцити в кръвта ѝ и тя получава спешно кръвопреливане. И тримата успешно се възстановят, въпреки че на мама ѝ отнема поне три месеца. Тя не знае нищо за съдбата на останалите участници в екскурзията.  

"Можеш ли да си представиш, дори ме съветваха да забременея - казаха, че това е най-добрият начин да се предотврати възпалението", спомня си тя.   "Но каза на лекарите, че току-що си била в Чернобил, нали?", възмущавам се аз и се радвам, че съм родена десет години по-късно.   "Не, защо? Казах ти, че това бе обикновена обиколка, никога не ме слушаш! Само родителите ми не бяха съгласни".