Кои са основните политически битки и какво всъщност ще избираме на 26 май

На евровота ще се разиграят междупартийни битки на няколко терена

Ключови думи: БСП за България, ГЕРБ, евроизбори, партии, ДОСТ, Обединени патриоти, Демократична България, Движение за права и свободи

Демокрацията е сложна система за държавно управление. Качеството й зависи до голяма степен от политическата култура на гражданите. Популярният нашенски израз от по-миналия век „Всички са маскари“ продължава да е актуален и днес. Вина за това може да имат и политиците, но е показателен и за манталитета на българите. Лесно е да кажеш, че не вярваш на никого – така демонстрираш, че не са те минали, т.е. не си се оставил да те излъжат.

Това обаче е безотговорно от обществена гледна точка и показва неинформираност и незаинтересованост за случващото се на политическата сцена.

Всъщност да гласуваме е много важно. Много важно е и кого избираме.

На 26 май ще се проведат поредните политически избори у нас. По правило европейският вот предизвиква най-малък интерес сред гражданите.

Той обаче също има голямо значение.

Обикновено евроизборите се превръщат в своеобразен вот на доверие към управляващите. Обичайно е те да са предвестник на значими вътрешно-политически промени.

Настоящата предизборна кампания вече приключва.

Оформиха се ясно различните концепции и междупартийни битки.

Кои от тях са най-съществени за нас гласуващите, е въпрос на личен избор.

Мнозинството от тези, които ще се разходят до урните, обаче на практика ще се включат в най-мащабната битка – тази между двете големи партии ГЕРБ и БСП.

Социологическите проучвания дават по около 30% за въпросните формации.

Интригата тук е дали червената партия ще нанесе първа загуба на Бойко Борисов на парламентарни избори.

Премиерът отрича, че би подал оставка при поражение, но това не е толкова сигурно. Загуба за ГЕРБ може да даде началото на по-сериозно разместване на политическите пластове.

Ако партията на Борисов отново надделее, властта ще получи глътка въздух и спокойствие след неспирната серия от скандали през последните две години.

Третата политическа сила, която със сигурност ще изпрати представители в европарламента, е ДПС. Тя обаче също има своята битка – тази с партията на Лютви Местан ДОСТ.

ДПС претърпя сериозни щети на последните избори за Народно събрание заради новия си политически конкурент. Макар че през 2017 г. ДОСТ не успя да прескочи бариерата, тя взе близо една трета от гласовете на ДПС.

След това Лютви Местан бе изоставен от няколко важни свои съратници, но формацията му продължава да плаши сериозно партията на Доган. Това е видно от настоящата предизборна кампания. В нея ДПС залага основно на призиви за единство и за ново обединение на етническия й по характер електорат.

Интригата е дали ДПС ще успее да унищожи ДОСТ.

Следващите формации не са сигурни за прескачане на бариерата, която на евроизбори е висока – 5,88%.

Една от най-сериозните битки ще е за националистическия вот.

Причината е, че „Обединените патриоти“ сега се явяват разединени.

ВМРО, НФСБ и „Атака“ на 26 май ще могат да си премерят електоратите две години след като влязоха в изпълнителната власт. Резултатите им ще дадат импулс за последващи действия. Те може да са свързани с ново консолидиране, ако никоя от трите партии не прескочи бариерата и ако те покажат близки резултати, което е малко вероятно.

Ако една от формациите получи мощен вот и прескочи бариерата за сметка на останалите, може да се стигне до ускоряване на разпада и преформатиране на националистическия сектор. Не е изключено това да засегне и правителството.

Любопитен момент е, че на терена на националистите се опитва да играе и бизнесменът Веселин Марешки с партията си „Воля“. Той използва за реклама свои снимки с френския политически лидер Марин льо Пен.

На тази вълна е още една партия - „Възраждане“ на Костадин Костадинов. Той направи лек пробив в политиката на парламентарните избори през 2017 г., когато с малко прескочи бариерата от 1%, което му даде право да получава партийни субсидии от държавата. Стратегия на Костадинов е да привлича вниманието на публиката със скандали.

Като че ли в своя си писта бяга още една малка формация, която се движи близо до изборната бариера.

Това е коалицията „Демократична България“, в която са ДСБ, „Да, България“ и „Зелено движение“. Тя е сред малкото, които са в либералния сектор, с ярко проевропейски и антируски виждания.

Там битката е дълга и сложна, защото за основни политически противници са сочени и ГЕРБ, и БСП.

„Демократична България“ също като БСП използва антикорупционна реторика, за да удари партията на Бойко Борисов. На идеи за реформа на прокуратурата и правосъдната система като цяло залагат лидерите Христо Иванов, Радан Кънев и Атанас Атанасов.

Любопитен играч е и АБВ, която „открадна“ бившето име на обединението около БСП - „Коалиция за България“.

На пръв поглед партията на Георги Първанов и Румен Петков няма големи шансове да прескочи бариерата.

Номерът с името обаче може да порази сериозно БСП и дори да стане причина за загуба на вота. Очаква се съществен брой избиратели да се объркат и да гласуват за „Коалиция за България“ вместо за „БСП за България“.

АБВ покани БСП за общо явяване на евровота преди няколко месеца. След като предложението бе отхвърлено, играта на Първанов и Петков сега по-скоро е да удари партията на Корнелия Нинова.

Останалите партии и коалиции не се очаква да имат съществена роля на евровота, поне според социологическите проучвания. Те обаче в съвкупност може да отклонят немалко потенциални гласове за по-големите формации и така да се окажат фатални за някои от тях.

Който е зле настроен към партиите, може да избира между независими кандидати за евродепутати.

Все пак трябва да се знае, че прескачането на бариерата за тях е изключително изпитание. Т.е. е много малко вероятно. 

На тази писта има шест играчи, някои от тях атрактивни – бившият военен министър Николай Ненчев (лидер на БЗНС), арестантът и осъдена на първа инстанция за подкуп Десислава Иванчева, ексдепутатът Минчо Христов, синдикалистът Ваня Григорова, както и по-непопулярните Венислава Атанасова и Христо Симеонов.

Общо 27 са партиите, коалициите и независимите кандидати, които ще се борят за гласовете ни на 26 май.

Не бива да забравяме и възможността за преференциален вот – т.е. да дадем индивидуално предпочитание за определен кандидат от листите на формациите.

Така можем да разместим подреждането, направено от партийните централи.

Да залагаме на лозунга „Всички са маскари“, е контрапродуктивно. Избор очевидно има. Дори и вашият фаворит да няма голям шанс да влезе в европарламента, броят на гласовете за него може да го мотивира да остане в политиката – това е важно, погледнато в перспектива.