Някои професионални актьори могат само да завиждат на ентусиазма на самодейците в Тополовград

Председателят на Съюза на българските артисти е в Тополовград за откриването на 24-ото издание на Фестивала на самодейните театри

Ключови думи: тополовград, велко кънев, театрален фестивал, любителски театри, христо мутафчиев, самодейци

- Г-н Мутафчиев, изглеждате щастлив. Рядко човек може да ви срещне толкова усмихнат, толкова радостен, а Вие сте в един твърде малък град в Сакар планина. Каква е причината?

- Този град толкова много прилича на един малък град, в който аз съм роден в Централния Балкан – става въпрос за Карлово. Аз си падам по малките градове. Не обичам мегаполисите, изнервят ме.

- Какво ви доведе в Тополовград?

- Откриването на 24-ото издание на Фестивала на самодейните театри.

- Добре, но това са самодейци. Вие сте председател на Съюза на българските артисти – на професионалистите. Как оценяте този фестивал като събитие? Защо сте тук, кой ви покани и защо изобщо смятате, че е значимо това събитие за вас?

- На първо място аз смятам, че театърът изобщо като такъв се е родил от самодейността, от ентусиазма, от желанието и таланта на уличните артисти – тези, които абсолютно безкомпромисно, безцеремонно, излизайки на сцената, се опитват да правят театър. Без да мислят за заплати, без да мислят за възнаграждания и без да мислят за последствията след спектакъла. Защото театърът е това, което се случва на сцената.

- Вие за пореден път присъствате на откриването на този фестивал и познавате работата на този театър. Какво мислите за работата на тези самодейци?

- За пореден път присъствам тук, защото съм поканен от един изключително ентусиазиран екип, воден от Красимира Ятакчиева. Преди цели 12 години те дойдоха при мен и ме запалиха да продължим идеята на един от най-големите за мен български актьори – Велко Кънев. За мен е достатъчна една искра само, а тя в случая е името на Кънев, за да се включа в едно такова събитие с цялата си съпричастност и ентусиазъм. Намирам тополовградските артисти за хора с чест и достойнство, а това е много важно за работата в театъра. Уверявам ви – има професионални актьори, които биха могли само да завиждат на ентусиазма на тополовградските им колеги самодейци. Точно това е част от горивото, което ме кара да продължавам да съм човек от сцената.

- Днес е 13 май, но Тополовград Ви очаква отново на 23 май. Разбрахме, че Общинският съвет с пълно единодушие е гласувал в подкрепа на това Вие да бъдете провъзгласен за почетен гражданин на Тополовград. Кое поред почетно гражданство в България ще е това за Вас и ще има ли стойност?

- Това ще е първото. Не, че има значение дали ще е първо, десето, или пето. Но признавам – това предложение ме ентусиазира и ме накара да се почувствам респектиран от предложението, от поканата. Фактът, че за първи път една общност от хора оценяват мен като личност. Остави настрана таланта, емоциите, чувствата – личността е нещо много важно. Смятам, че ние, българите, трябва отново да започнем да вярваме в личностите си, за да можем да им дадем път да ни ръководят и управляват живота ни. Защото докато се занимаваме с политици и партии... виждате какво е дереджето, в което се намираме в момента. Личността определя пътя ни, не партията. От тази гледна точка – това, че съм предложен за почетен гражданин на Тополовград е наистина огромна чест за мен. А и ме спечелиха с едно много добро предложение...

- Какво е то?

- Попитах какво ми носи това почетно гражданство. Те ми казаха „Ползване на безплатен градски транспорт“. Викам, да – ‘щото той Вашият градски транспорт пътува от тук до Истанбул по няколко пъти на ден... Казаха „Да, но и градската баня Ви е безплатна!“. Казвам: „Не знам дали имате, или нямате градска баня, но аз си имам моя баня. „Но и безплатно гробно място имате!“. Викам, „Ей тука вече ме спечелихте!“. Защото днес гробното място е една инвестиция за бъдещето, с която трябва да се съобразяваме. Оказа се, че и гробните места не са евтини.

- Мислите ли, че държавата се намира в тежко състояние в чисто политически план. Питам Ви като един от най-изявените интелектуалци на България за последните 25-30 години. Накъде върви държавата?

- Ами аз  като един от най-изявените интелектуалци на България, мога да Ви кажа, че България в момента е в едно балансирано състояние, в което отговорността, която е показано, че може да се носи и се носи от управляващите, трябва да се поеме и от хората, които живят в държавата. Не бива да очакваме само от управляващите, които и да са те, да стабилизират или управляват нашия живот. Трябва ние да вземем собствения си живот в нашите ръце. Нямам предвид народът да управлява сам, защото той не е създаден като народ за това. Той не е способен да управлява. Трябва да има лидери, които да носят отговорност и да управляват. Една такава държава като нашата – малка, с много дадености.

- Вашето превъплъщение в Стефан Стамболов ще се помни винаги от всеки зрител, видял някога актьорската Ви игра. Мислите ли, че това е личност, която е направила много за държавата, а не е взела?

- Това е най-големият държавник на България, лично за мен. Това е човекът, който не си е поплювал да обеси противниците си на върбата пред Президентството. Само защото е доказал, че половината от тях са били руски лобисти за интересите на Царска Русия в България. Това е човек, живял в едно изключително тежко политическо време. Външно и вътрешнополитическо. Но той успява с удар по масата да управлява държава, създадена от калта.

Довечера на мен се пада честта да връча един сертификат за взаимоотношения на много високо ниво между Съюза на артистите в България и лично Красимира Ятакчиева. Защото аз ценя личностите. Тя е основен двигател на фестивала – събитие с огромен мащаб, което се случва вече 24 години, а това никак не е малко.Хората не осъзнават и не знаят, че, за да се организира едно събитие, каквото и да е било то – дори един театрален спектакъл – е необходимо някой да носи отговорност за организирането на конкретното събитие – да покани публика, да организира продажбата на билетите, да организира реклама – такава, каквато да привлече публика. Никой не си дава сметка колко всъщност е трудно да се организира всичко това. Да не говорим за фестивал като този в Тополовград, който вече в продъжление на 24 издания все още набира скорост и става изключително устойчив не само за града, но и за България. Точно затова ще връчим сертификата на Красимира Ятакчиева – като един от основните „виновници“ фестивалът да се развива вече 24 години.

Гледайте на ЖИВО откриването на фестивала: