При комунизма работехме като роби за жълти стотинки
Административните работници взимаха нищожни заплати. Но трябваше да се работи, без да се протестира. Последното беше наказуемо
Моята малка България е преминала през много войни, робства, буржоазен строй и накрая дойде т.нар. социализъм. А той си беше комунизъм, през който управляваха комунистите. 9 септември 1944 г. Още като превзеха властта, се заклеха, че ще подобрят живота в България. Първо нарекоха богатите „кулаци” и някои заминаха в концлагерите, а други не се разбра къде изчезнаха. Това беше на село. Бях на 6 години, чичо една сутрин каза тихо на баща ми: „Много хора унищожиха!”.
Първо се започна с ТКЗС. Имаха за цел да машинизират земеделието. Появиха се трактори, комбайни, производството се увеличи. Селянинът от сутрин до вечер работеше на нивата. А взимаше стотинки – 1,20 на работен ден. Същото беше при животновъдите. Младите избягаха в града, където се работеше в новопостроените заводи. Там имаше 8-часов работен ден и почивни дни. Но и заплатите бяха такива като на селянина.
Административните работници взимаха нищожни заплати. Но трябваше да се работи, без да се протестира. Последното беше наказуемо. Комунистите се мъчеха да покажат, че се грижат за благото на народа. Ясли, градини, училища, университети, лечебни заведения – всичко беше безплатно. Въпросът е, че ги използваха – и тези, които работят, и тези, които не работят. След текезесетата на село образуваха колхозите. Обраха селянина до последно. Независимо колко земя си дал, никой не ти дава нищо за нея. Истинско робство. Минаха 50 години. Мълчиш и работиш, границите затворени, няма къде да отидеш, децата на тези „прогресивни” хора учеха висше образование в Русия, в САЩ и на много други места. Другите учеха в нашите университети или не можеше въобще да бъдат приети.
Накрая тази „народна” партия реши да си поправи грешките и като набеди, че за това е виновен тоталитаризмът, реши да обяви демокрацията. Захвърли земите на селяните, които бяха измрели и вече не можеха да работят, а които бяха живи – нямаха с какво да я работят. Младежта я нямаше на село. В града заводите бяха затворени, работниците – освободени, отвориха границите и българинът замина за чужбината. Сега слушаме само за много пари в другите държави и че тук ще увеличават заплатите и пенсиите. Остава само да се надяваме.
Христина Неделчева, с. Герман за вестник "Ретро"
Григор Димитров продължава да ги побърква
Ученичка разказа за трилър с еврото и лева
"Взривете" залата в София, щурмувайте Европа, не предавайте Симеон Николов
Студът не разболява, но помага на вирусите: Как да се предпазим от зимните инфекции
Щеше ли Христо Ботев да подкрепя някоя партия, ако беше жив днес?
Рекорден януарски ден! Най-висока температура от началото на измерванията - ето къде
Младите българи и еврото - как гледа новото поколение на смяната на лева
Промени в "Созопол"
Жесток инцидент: Дърво падна върху оградата на детска градина в София
Тръмп: Нашата армия е номер 1 на планетата Земя, вторите дори не са близко
Три железни мезета за ракия
Наемите тръгват нагоре: Ето какво да очакват наематели и купувачи през 2026 г.
Селяндурите, тогава ти пращаха хубави домати, краставици, чушки, грозде, вино, ракийка, агнешко, пр.мляко, яйця, пиленца, луканки, сланинка, туршийка, лютеничка, и какво ли не . Сега яж банани, вземай пико, и се радвай на живота.
Друг е въпроса , че с тия демократични милиони , тогава можеха да се купят няколко тенекии със сирене ...
За по късопомнещите е редно да отбележим , че тогава управляваше така наречената "Демократична левица" , чиито редови членове бяха Бат Бойко , Цецката , Цецкото и прочие ...
Мъка,мъка, голяма мъка.
Два пъти в годината си позволявам почивка в чужбина.
Ям и пия каквото си искам!Ходя където си искам.Това,че ти си:мързелив,вината си е,само твоя.
Работя средно по 12-14часа на ден,събота и неделя почивка.
Заплатата на майка ми беше 90 лв., а на баща ми 120. Моята първа заплата беше 220 лв., но и цените мърдаха нагоре и покупателната способност си оставаше една и съща. Заглавието е вярно, но не съвсем точно - през комунизма работехме за жълти стотинки, но понякога и без пари. Имаше дни, когато хората бяха принуждавани да работят без пари - т.нар. ленински съботници, димитровски съботници, за Куба, за Палестина и др. комунистическо-терористични държавици, които издържахме с пари и оръжие и обучавахме техните терористи. И дори да не отидеш през този т.нар. "съботник" пак ти удържаха парите от заплатата.
Така че, в България работехме на само ЗА ЖЪЛТИ СТОТИНКИ, НО И БЕЗ ПАРИ. А тия които реват, че и сега работят за жълти стотинки какво друго очакват, като комунизмът не си е отивал никога - само си смени кожата.