Как Кольо Фичето спасил катедралата „Нотр Дам“

Емблематичната парижка катедрала Нотр Дам, която снощи бе изпепелена от пожар, е била спасена от разруха през далечната 1866 година от Кольо Фичето

Ключови думи: Кольо Фичето, Нотр Дам, рухване на катедралата, катедралата Света Богородица, архимандрит Георги

Емблематичната парижка катедрала "Нотр Дам", която снощи бе изпепелена от пожар, е била спасена от разруха през далечната 1866 година от най-великия български архитект Кольо Фичето. 
Интересна история, свързана с премеждията му във Франция, разказал някога игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги, съобщава sanovnik.bg. Словата на стареца, запазени от краеведи, са достигнали днес до нас.
През 1866 година за ужас на цяла Франция един от символите на страната – катедралата „Света Богородица“ в Париж, започнал да се руши, пише изданието. 
„Нотр Дам“ буквално означава „Нашата Дама", и е популярно римокатолическо наименование на Пресвета Богородица.
Стената на столетния храм се пропукала и хората със страх очаквали величествената постройка да рухне. Десетки признати от цял свят експерти дошли да видят катедралата и да разберат как могат да обърнат процеса, но всички се провалили.
В отчаянието си френските власти започнали да търсят помощ навсякъде с обещания за награда. Така новината достигнала и до българските земи, тогава в границите на Османската империя. Русенските земи в онези времена били управлявани от Митхад паша. Той бил френски възпитаник и се интересувал какво става във Франция и поддържал топли връзки с правителството на страната.
Като чул за неволите им, той откликнал и обещал, че ще изпрати на помощ най-добрия архитект в цялата Османска империя, простираща се тогава на три континента. Това бил не кой да е, а самият Кольо Фичето. Славата на българина отдавна била излязла от границите на империята.
Така родният архитект се озовал във влака за Париж. Пристигайки в тълпата на парижката гара, той не можал да намери посрещачите си. Те също не го видели в множеството. Чак когато народът се разотишъл, всеки по своя път, французите видели архитекта. Те не повярвали, че скромно облеченият човек пред тях е известният в цяла Европа Кольо Фичето.
Домакините предложили да го настанят и почерпят, но българинът отказал. Пожелал веднага да отиде и види катедралата. На момента започнал своите проучвания. Само за няколко дни открил и проблема – дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена, съобщава Съновник.БГ.
Французите не могли да повярват колко бързо българинът успял да се справи с проблема и да спаси Парижката света Богородица. Поканили го да остане във Франция, но той отказал. Имал работа. По това време строял Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.

Нотр Дам (Notre Dame) е катедралата на всички катедрали, пише bultimes.com. Овековечена в безсмъртния роман на Виктор Юго – „Парижката Света Bогородица”, катедралата Нотр Дам дьо Пари е най-забележителната църковна постройка в Париж, а навярно и една от най-внушителните в цял свят. Със своята великолепна фасада Нотр Дам се счита за един от най – изящните примери за френска готическа архитектура. Катедралата няма равна и що се отнася до брой на туристическите посещения. През последните години Нотр Дам задминава емблематичните за френската столица Лувъра и Айфеловата кула, като е най-предпочитаната туристическа атракция. Средно 13, 6 милиона души посещават ежегодно този великолепен храм.

Нотр Дам в буквален превод означава “Нашата Дама”. Катедралата е издигната в чест на Божията Майка Дева Мария, а името й е популярно римокатолическо наименование на Пресвета Богородица. Това име Нотр Дам носи вече близо 900 години.

Тя е построена в източната половина на остров Сите (Île de la Cité), разположен в река Сена. На това място преди издигането на Нотр Дам е имало древен римски храм на Юпитер, меровингска църква и каролингска катедрала. Заслугата за построяването на катедралата Нотр Дам е на парижкия епископ Морис де Сюли (Maurice de Sully), а парите за издигането й идват от духовенството на града, от краля, парижките благородници и дори някои дребни буржоа.
Основите на Нотр Дам са положени през 1163 година, а на тържественото събитие присъстват крал Луи VII и папа Александър III. Цели двеста години продължава изграждането на великолепната Нотр Дам , а то коства труда на няколко поколения архитекти и работници. Окончателно завършена през 1345 година, Нотр Дам се превръща в едно от най-великите постижения на готическата архитектура. Това, което я отличава от останалите готически църкви и катедрали е, че нейните черти се придържат изцяло към този стил, като не се забелязват никакви други примеси. Постройката впечатлява с идеалните си пропорции и хармоничната си фасада.

Нотр Дам е забележителна с двете си напълно еднакви квадратни кули, всяка от които е с височина 69 м, като са издигнати на три етажа. Дължината на Парижката Света Bогородица е 130 м, а на ширина достига 50 м. В южната кула са разположени камбаните. Най-голямата камбана на Нотр Дам тежи грандиозните 15 т., а само езикът ѝ е повече от 500 кг. Стрелата на храма е с височина 96 м. В Нотр Дам може да се влезе през 3 портала. Първият е посветен на Св. Ана, която е майката на Дева Мария, а средният изобразява Страшния съд. Третият вход е отреден за Дева Мария.

Има една интересна легенда около порталите на Нотр Дам , която разказва как майсторът, който ги изработва, не могъл да направи средния, защото бил продал душата си на дявола. С изработването му се заел друг майстор и това е причината днес средният портал да се различава от другите два. Над този портал на Нотр Дам е разположена розетката с диаметър 10 м, а под нея се намират 28 статуи на библейски личности.
В западната част на тази историческа катедрала Нотр Дам, станала арена на коронацията на Наполеон Бонапарт I, се намира съкровищницата, където се съхраняват ценни богослужебни предмети. В археологическата крипта под площада пред катедралата са изложени гало-римски и по-късни останки, намерени на острова на Сена.