Изследване доказа: Бедните квартали са неурегулирани и без необходимата инфраструктура

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Ключови думи: Общински жилища, бедни квартали, новини от последните минути

България не изпълнява задоволително ангажиментите си по международни споразумения за осигуряване на адекватен достъп до жилища, пише Инвестор. Общините нямат жилищен фонд и финансови ресурси, с които да осигурят алтернативно настаняване на нуждаещите се, а бедните квартали често са неурегулирани и без необходимата инфраструктура. Това стана ясно по време на Третия национален жилищен форум, организиран от „Хабитат България“.

„Проектът на национална жилищна стратегия, който беше публикуван за обществено обсъждане, не адресираше истинските проблеми на т. нар. сегрегирани зони. Надявам се в подобрената версия на документа да намерим отговор на въпроса как ще решим жилищните проблеми на хората, които живеят в тези зони, и как да преодолеем бедността“, каза Даниела Ушатова от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Според нея все повече хора се стремят да живеят в градовете и това обуславя недостига на добри, достъпни и адекватни жилища за всички. „Общините не може да бъдат оставени сами при разрешаването на проблемите пред жилищното настаняване. Държавата трябва да създаде ясната рамка и достатъчно инструменти, с които да се прилагат ефективни политики на място, които да отговарят на очакванията на хората“, смята Ушатова.

Като положителна стъпка в усилията за урегулиране на незаконните квартали тя посочи, че всички български общини вече са изработили нови устройствени планове, които трябва да създадат основата за развитие на населените места. Следващата стъпка на подкрепа на държавата към общините и хората, живеещи в неурегулирани квартали, според Ушатова трябва да е подготовката на достатъчно гъвкави инструменти за включването на тези зони в регулационните планове и подкрепа за изработването на подробни устройствени планове, така че да бъдат запазени жилищата, отговарящи на съответните норми.

Според Никола Мобек, аташе по институционално и техническо сътрудничество в посолството на Франция у нас, за бедните квартали в България не се знае почти нищо, а това е от основно значение преди да се пристъпи към разработването на стратегии. Той даде пример с Франция, където съществуват бази данни, описващи зоните на бедност в различните общности и квартали, и посъветва да се създаде такава база и у нас, за да има яснота къде са съсредоточени бедните квартали и какво е актуалното им състояние. Според него властите на национално равнище трябва да прилагат стратегиите за осигуряване на достъп до жилище, а не всяка община самостоятелно.

В глобален план ООН си поставя за цел до 2030 г. да бъде осигурен достъп до адекватни и сигурни жилища на всички хора в света. Минчо Бенов, национален директор на „Хабитат България“, цитира данни, според които между 2000 г. и 2014 г. делът на градското население, което живее в гета, е намалял от 28,4% на 22,8%, но като абсолютен брой то се е увеличило от 807 млн. на 883 млн. души. „Това означава, че проблемът в глобален план се задълбочава и все повече хора живеят в нерегламентирани квартали и градски гета“, отбеляза той.

По данни на Световната банка 50% от дълготрайните материални активи в света са жилища. Според нейни изчисления стойността на т. нар. активи на бедните, или мъртви активи – незаконни жилища, които са извън стопанския оборот, възлиза на 10 трлн. долара.

Освен това до 2030 г. се очаква да възникнат 1393 града с население над 500 хил. души, а в същия период 3 млрд. души ще се присъединят към средната класа, която ще достигне 5 млрд. души в глобален план. „Това допълнително оказва натиск върху градовете, тъй като средната класа търси възможност за по-добра социално-икономическа реализация и достъп до разнообразна инфраструктура", посочи Бенов. 

Той цитира различни изследвания, според които за да бъде удовлетворена нуждата от жилища в глобален план до 2030 г., е необходимо да бъдат строени 96 150 жилища всеки ден, а необходимите финансови ресурси достигат между 3 и 5 трлн. долара на година. „Явно е, че целта за адекватно и достъпно жилище за всеки е много амбициозна, а осъществяването й ще бъде сериозно предизвикателство", смята Бенов.