Голяма загуба в живота на Тони Димитрова, певицата разплака цяла България с емоционално признание

Благодаря, че беше в живота ни, винаги ще те обичаме!, написа певицата

Ключови думи: тони димитрова, кучето сара, сара, кучето на тони димитрова, флагман

Само тези, които някога са имали куче, ще разберат колко боли от загубата му. Хората се привързваме към домашните си любимци и те вече стават част не само от семейството, но и от живота ни. Тази загуба преди дни е изпитала и бургаската певица Тони Димитрова. Тя е споделила мъката си с много емоционален пост, посветен на домашния й любимец Сара. 

Тони Димитрова е купила кучето си преди 8 години от зоомагазин. Обикнала го е в мига, в който го е видяла. То е било най-незабележимото сред всичките четириноги, било е мръсно и грозно. Певицата го е грабнала и оттогава притежава най-варната любов на света - кучешката. 

Вижте какво написа Тони Димитрова за Сара, което разплака цяла България:

Когато те купих преди осем години, не исках да го правя. Преди тебе имах котка, умна и прекрасна, трудно понесох загубата й. Кака ти Маги все ми казваше, че иска куче, а аз категорично отговарях :никога!”. Все се сещах за Чико, пинчерът от нашата улица. Беше малък, сладък и все вървеше след стопанина си. Закачах го, той спираше за секунди и хукваше да не изтърве тате. Минаха 2-3 години, после стопанинът изчезна, а Чико чакаше до едно павилионче всеки ден. Върна се човекът, но явно беше болен и след няколко месеца си замина. И всеки ден, Чико стоеше и чакаше на улицата. Опитвах се да го заговоря, много ми беше мил, но не ме забелязваше. Чудех се къде живее, така и не разбрах коя е къщата, откъдето идваше.

Попитах хората, не можаха да ми отговорят. Тогава за първи път сякаш поисках куче. После Чико изчезна и никога вече не го видях. Може би е някъде там, при стопанина си и ситни след него. И когато те видях в магазина, в една клетка, мъничка, грозничка, мръсничка, те грабнах, защото ми дожаля, около тебе имаше много красиви кучета и ти беше незабележима. След няколко дни вече те обичахме. Кака ти те кръсти Сара, а аз те наричах всякак: Саче, Чиче, Мече, Кицка, и още и още. И ти все се обръщаше. И въртеше опашката с обич. Ама как я въртеше само, все ти казвах, че ще ти падне дупето от въртене! А когато започнахме да те учим да пееш, какво ли не ти пяхме, а ти реагираше на Уитни Хюстън,(Магито пееше), а аз онази песен за козата.

Побърквахме се от смях, бяхме щастливи трите заедно! Как ме чакаше да се върна от път, само като чуеше, че отключвам вратата, топуркаше с тъничките си крачета и ме гледаше с най-голямата обич на света. Как ме чакаше сутрин да изпия кафето, за да отидем на разходка, беше търпелива и добра, сякаш разбираше умората ми. А колко пъти съм ти плакала, споделяла, как ме гледаше с умните си оченца,лягаше при мен и в последно време се беше научила да се гушваш на врата ми! Ти никога не ме разочарова, не ме излъга, не ме нарани! Защото хората раняват, а кучетата обичат! Ти беше най-доброто и умно кученце, макар, че винаги ковваше новодошлите у дома по обувките или чорапите. А после ги заобичваше! Благодаря ти, миличка наша Сара, че беше в живота ни! Винаги ще те обичаме!