Първите космонавти на Европа идват у нас за 40 г. от героичния полет на българина Георги Иванов
Президентът ще връчи орден „Стара планина” на първия ни космонавт
От 10 до 13 април под патронажа на президента на Р България Румен Радев и на министъра на отбраната Красимир Каракачанов като председател на Инициативния и Организационен комитети, ще се проведат серия от официални събития с международно участие, с които ще отбележим 40 години от първия български космически полет и ще отдадем почит на първия български космонавт ген.лейтенант Георги Иванов.
В БАН ще бъде организирана изложба, ще се валидира пощенска марка, предвидени са научна сесии, пресконференции, пътуване на делегацията до родния град на Георги Иванов – Ловеч.
Екипажът на кораба – командир Николай Рукавишников и бординженер българинът Георги Иванов
С тържествена вечер в Руския културно-информационен център в столицата ще бъде честван 12 април, Международният ден на авиацията и космонавтиката. Очаква се президентът Румен Радев да удостои космонавта Георги Иванов с най-високото отличие от наградната система на Р България – орден „Стара планина”. Героят от международната програма „Интеркосмос” вече е бил награждаван с ордена през 2004 г., но с неговата Първа степен, с мечове.
Предвидено е тържествено събрание в големия салон на Централния военен клуб в столицата, съобщиха за Флагман от Организационния комитет.
„Това е сериозен повод да си спомним за плеядата гениални български учени и специалисти, които разработиха космически прибори и системи за осъществяването на повече от 25 научни изследвания и експерименти в космоса. Полетът стана възможен благодарение на уникалната международна космическа програма „Интеркосмос”,която даде мощен тласък в развитието на родната космическа наука и техника”, каза в ексклузивно интервю за Флагман ген.лейтенант Георги Иванов. Интервюто очаквайте след малко.
Космонавтите, които ще вземат участие в тридневните събития, са от Русия, Чехия, Полша, Унгария и Словакия.
От Русия пристигат Виктор Савиних, Павел Виноградов и Татяна Егорова.
Виктор Савиних е роден през 1940 г., летял е три пъти в космоса. Първият е през 1981 г. със Союз Т-4, в основна експедиция до орбитална станция Салют-6, продължителност на полета 74 денонощия, 17 часа и 37 минути. През 1985 г. лети със Союз Т-13 до орбитална станция Салют-7, която е без екипаж и поради повреда в нея, е загубена връзката. На практика Салют-7 е неуправляемо, свободно падащо тяло с тегло 20 тона, за което се предвижда през декември 1985 г. да се стовари на Земята върху място, което не може да се изчисли предварително. Задачата на мисията е да се скачи със станцията и да се направят необходимите ремонти. Командир на екипажа е Владимир Джанибеков, а бординженер е Виктор Савиних. Наречени са доброволни смъртници. Скачването е ръчно, станцията успешно е ремонтирана и е приета новата й експедиция. Полетът е от 6 юни до 21 ноември 1985 г. Савиних остава на борда 168 денонощия 3 часа 51 минути и 8 секунди. Третият му полет е през 1988 г. със Союз ТМ-5, до станция „Мир” като борд инженер на екипажа. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г. и е част от програмата Интеркосмос. С нея се осъществява вторият полет на българин в космоса. Савиних е бординженер, командир на полета е Анатолий Соловьов, космонавт-изследовател е българинът Александър Александров. Продължителността е 9 денонощия 20 часа и 10 минути.
Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“
се пази в Музея на авиацията в Пловдив
Павел Виноградов е роден през 1953 г., летял е 3 пъти, най-възрастният космонавт на планетата, работещ в открития космос, посрещнал 60-тата си годишнина на космическа станция. Виноградов е дубльор за полета с кораба „Союз ТМ-22“, който излита в космоса на 3 септември 1995 г. След това се готви за полет със „Союз ТМ-24“, но целият екипаж е заменен заради проблеми със сърцето на командира на полета Манаков. Лети на кораба „Союз ТМ-26“ през 1997 г. до космическа станция „Мир“. Връща се на Земята на 19 февруари 1998 г. По време на 197-дневния си престой Виноградов и командирът му Анатолий Соловьов извършват 5 космически разходки, прекарвайки в открития космос общо 25 часа и 16 мин. Член е на Експедиция 13 до Международната космическа станция, която лети с кораба „Союз ТМА-8“, и се връща на Земята на 28 септември 2006 г.
Скафандърът на Георги Иванов от „Союз 33”
Татяна Егорова, вдовица на първия в света лекар-космонавт и голям приятел на България Борис Егоров, роден през 1934 г. и починал през 1994 г. Егоров е избран за член на екипажа на полет Восход 1. Астероидът 8450 Егоров е кръстен в негова чест.
От международната космическа програма „Интеркосмос” пристигат на 10 април Владимир Ремек от Чехия, Мирослав Хермашевски от Полша, Берталан Фаркаш от Унгария и Иван Бела от Словакия.
Владимир Ремек е роден през 1948 г., първият чех в космоса. Лети на борда на „Союз 28“ от 2 до 10 март 1978 г.
Мирослав Хермашевски е роден през 1941 г., първият поляк в космоса. Летял е с кораба „Союз 30“, прекарва 8 дни на борда на космическа станция „Салют“ и прави експерименти в областта на геонауките, фотографира земната повърхност.
Берталан Фаркаш е роден през 1949 г., летял е два пъти в Космоса - през 1980 г., на борда на "Союз 36", като извършва в орбита експерименти в областта на материалознанието, след извършени 124 обиколки на Земята, Фаркаш се връща на Земята на борда на "Союз 35".
Иван Бела е първият словашки космонавт, роден е през 1964 г. През 1999 г. извършва полет до орбиталната станция "Мир"с космически кораб „Союз ТМ-29“, проведени са планирани експерименти за определяне на невро-ендокринни и други физически функции на космонавтите при различни видове натоварвания с цел изясняване стресогенното действие на микрогравитацията върху човешкия организъм , продължителността на полета е 7 денонощия 21 часа 56 минути и 29 секунди.
Ген-лейтенант Георги Иванов е героят, в чиято чест са организирани мероприятията. Той е първият български космонавт, роден в Ловеч на 2 юни 1940 г. Родната му къща е в кв.Вароша.
На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време, по програма „Интеркосмос” Георги Иванов е изстрелян в орбита около Земята с космическият кораб „Союз-33“. Командир на двучленния екипаж е Николай Рукавишников. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“. На 3 км от нея става ясно, че се движат със скорост, която е по-висока от предвидената, затова системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. Знае се, че Николай Рукавишников получава припадък от психическото напрежение (В ексклузивния разговор от днес с Флагман ген.лейтенант Георги Иванов обаче опровергава този мит, бел.а.) През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и космическият кораб е приземен с резервния двигател именно от българина, на 320 км югоизточно от град Джезказган в СССР, след 31 пълни обиколки около Земята. В космоса прекарват 1 денонощие, 23 часа и 1 минута, докато командването на Земята реши как да се приберат. За първи път в историята на съветските пилотирани космически полети двигател на космически кораб се оказва неизправен. Налага се да се приземят по законите на балистиката. Капсулата се врязва в атмосферата по-остро от нормалното, натоварването е огромно, почти на границите на човешките възможности. Спускаемият апарат с екипажа се приземява на 12 април в 19,34 ч.
Полетът през април 1979 г. е постижение на българската авиация и на българските учени, които създават космически системи и техники, изработени са уникални уреди, които са използвани в Космоса и до днес.
Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети.
След 1989 г. Георги Иванов основава две авиокомпании - „Сиджи Ер Карго“ и „Ер София“. Народен представител в Осмото и Деветото народно събрание (1981-1990 г.) и в Седмото Велико народно събрание (1990-1991 г.).
Патрон на Фондация „Еврика”, която подпомага даровити деца в областта на научните и технически експерименти.
Очаквайте след малко във Флагман интервю с ген.-лейтенант Георги Иванов
Видеозапис с автентични кадри от драматичния полет на 10 април 1979 г. ВИЖ ТУК
