Любомир Божинов: В добър ритъм сме, но не трябва да подценяваме нито един съперник

Любомир Божинов иска да стане треньор, след като приключи с кариерата си на футболист

Ключови думи: Любомир Божинов, Нефтохимик, Трета лига, Югоизточната В група

Любомир Божинов е сред най-разпознаваемите и обичани от феновете бургаски футболисти. Роден на 16 май 1986, той прави първите си стъпки във футбола в школата на Нефтохимик, където преминават детството и юношеските му години. Като професионален футболист има осем изиграни сезона за родния си клуб, в различни периоди, последният, от които беше 2016/2017 в Първа лига. Защитавал е цветовете на Черноморец, Локомотив /София/ и Поморие, където се състезава последно.

Тази зима опитният халф се завърна в Нефтохимик, за да помогне за изпълнение на целите пред тима. Каква е оценката му за досегашното представяне на отбора, прогнозите и плановете му за бъдещето? Той сподели с клубния сайт.

-Нефтохимик е клуб, с който е обвързана важна част от кариерата ти. Какво е усещането отново да облечеш зелената фланелка?

-Реших да помогна в един важен за клуба, и за мен момент, защото Нефтохимик трябва да е в професионалния футбол. Надявам се, с моя помощ, с помощта на колегите, треньорите и всички в клуба, да успеем да върнем отбора във Втора лига това лято.

-Ти си един от най-опитните футболисти в тима. Когато погледнеш назад към началото на кариерата си какво си спомняш?

-Спомням си, че на 11-годишна възраст баща ми ме закара на първа тренировка на стадиона на Нефтохимик. Неделчо Матушев беше първият ми треньор и от тогава, вече близо 22 години, съм се отдал на този спорт. Юношеските ми години минаха в Нефтохимик.

-Последният път, в който се състезаваше за Нефтохимик, отборът беше част от елита. Разбира се, не може да става дума за сравнение между двата периода, но не може да не правиш лична съпоставка.

-Със сигурност периодът, в който бях в отбора тогава, не беше много положителен. Няма как, след като изпаднахме от Първа във Втора лига. Тогава много сериозно се бях замислил да прекратя футболната си кариера, но реших, че няма да е честно да се откажа на 29-30 години, когато имам още какво да дам за футбола. Сега пък се връщам, за да помогна и се надявам да успеем, защото този отбор ми е мил.

-Вече преминаха четири кръга от първенството. Как оценяваш представянето до сега?

-Четири кръга - четири победи. Мисля, че влязохме в добър ритъм. Надявам се, следващата събота, срещу Димитровград, да затвърдим доброто си представяне до момента и да спечелим пета победа. Трябва да се концентрираме върху всеки един мач и докато не си гарантираме влизането в професионалния футбол да няма никакво отпускане от наша страна. Ако подценим Трета лига - това ще доведе до грешки, затова подхождаме сериозно към всеки мач.

-До момента нещата вървят по план, но има още 13 мача. Какъв е твоя начин да не губиш мотивация и какво би посъветвал по-младите футболисти?

-Със сигурност всички в отбора - и младите, и по-опитните, трябва да не забравяме целта си. Аз се върнах, за да помогна на отбора да влезе във Втора лига. За нас - хората, които сме от Бургас, а и за другите, които не са - участието на отбора в професионалния футбол, може да бъде трамплин - възможност за развитие.

-Как виждаш развитието си като приключиш състезателна кариера? Какви са плановете ти?

-Аз обичам много футбола и няма да мога да се откажа напълно от него, затова, дай Боже да съм жив и здрав да играя още време, но след като приключа състезателна кариера, плановете ми са да се развивам в треньорската професия. През септември започвам курсовете за треньорски лицензи - първоначално от най-ниското стъпало и продължавам нагоре. Не съм от хората, които си правят дългосрочни планове, но на този етап съм се ориентирал натам.

-В събота предстои гостуване на Димитровград. Какви са очакванията ти за развоя на този мач?

-Днес започнахме подготовката за Димитровград. Когато сме победили в последния мач, през следващата седмица, по време на подготовката, настроението на футболистите и треньорския щаб винаги е добро. Мисля, че ни предстои една нормална тренировъчна седмица и мач, като всички останали. Разбира се, ние отиваме, за да победим. Целта ни го изисква и не можем да правим компромиси - независимо срещу кого играем.