Утре Маргарита Петкова представя премиерно новата си книга „Тъй рече Виктор“ в Бургас

Събитието ще се състои на 7 март в Гранд Хотел и СПА Приморец

Ключови думи: Маргарита Петкова, Елка Василева, новини от Бургас, събития в Бургас

Ден преди празника на жените, на 7 март, в Бургас най-новата си книга „Тъй рече Виктор“ ще представи голямата поетеса Маргарита Петкова. Премиерата ще се състои от 18:00 часа в конферентна зала „Ахело“ на Гранд Хотел и СПА Приморец. Срещата ще открие Елка Стоянова. После, за Маргарита Петкова и Виктор ще говори Симеон Аспарухов. Входът за събитието е свободен.

Ето какво още разказва за Виктор и себе си самата Маргарита Петкова:

- Г-жо Петкова, на 21 февруари празнувахте рожден ден в компанията на Ваши близки приятели сред които Богдана Карадочева, Васил Найденов. Какво си пожелахте?

- Пожелахме си да сме здрави, да имаме работа и все така да се обичаме. Смятам, че това са най-важните неща в живота. Човек трябва да е здрав, да работи и да обича.

- Първите ви публикации са от ученическа възраст. Усетихте ли още тогава, че поезията е Вашето "нещо"?

- Това разбрах чак в 11-ти клас. Започнах да пиша от скука. Прекрасно си спомням този момент. Не ме пускаха да изляза навън, беше паднал първия сняг и се притесняваха да не настина. Казах си – сега какво да правя? Е хайде да напиша едно стихотворение. Естествено, то не беше никакво стихотворение, а компилация от това, което съм чела и са ми чели. По-нататък продължих да пиша - но всички знаеха, че ще ставам актриса - защото съм родена с три семестъра ВИТИЗ, според околните. В 11 клас в един момент усетих, че от мене няма да стане Невена Коканова, а на по-малко не съм съгласна и не кандидатствах изобщо в Академията.

- Как се разви животът Ви след това?

- Кандидатствах класическа филология - не ме приеха и слава Богу. Работих една година като монтажист в „Научнопопулярни филми“. Това ми е много полезно, защото сега мога да усетя къде са излишните дължини на всеки филм, който гледам. След това следвах българска филология. Тогава започнах да печатам и в „Пулс“. Станах популярна. Дойде предложението от издателство „Български писател“ да дам ръкопис, който ако те одобрят, ще издадат – както и стана. Три години и нещо беше издателският процес.  През това време се омъжих, родих дъщеря си и всъщност тогава излезе първата ми книга „Дива къпина“ (1983 г.). Предизвика истинска сензация, казвам го без излишна скромност. Бях на 28 години.

- С кои Ваши колеги поети, писатели сте имали възможност да общувате? Какво са оставили тези срещи у вас?

- Бях много щастлива от това, че Багряна пожела да се срещне с мен, след като излезе първата ми книга и след това продължи да ме кани на гости от време на време. Тя беше друга вселена.  Имах щастието да израсна като творец с едни колоси на литературата. Вече бях завършила университета и веднага попаднах в компанията на Дончо Цончев, Васко Жеков, Янко Станоев, Георги Джагаров, Виктор Пасков, Христо Калчев, Миряна Башева, Емил Симеонов, Борис Гуляшки, Виктор Самуилов… Това ми бяха компаниите в които се движех.

- Аз съм човек, който най-много от всичко обича да „пазарува“ – да седя и да слушам какво говорят другите и да си „купувам“, това, което ми е необходимо като поведение, не само като знания. Аз се равнявах по големите. Много лесно беше да влезеш в компанията на тези хора за една вечер. Правеха се големи маси, дойде този, онзи. Аз останах там, докато те един по един си отиваха. Знам, че ме чакат горе, като отида един ден, когато е рекъл Господ, пазят ми място на масата. Те са в мислите ми – винаги се питам – какво би казал тук еди-кой си, какво би направил. Това са житейски примери. Имам за пример баща си, но и Дончо и Георги. Винаги в главата ми е, как ще реагира някой от тях. Затова, умея да се сдържам, умея да изчаквам, да наблюдавам - и смятам, че това са качества, които съм успяла да усвоя.

- Тази година ще представите България на 6-тото поредно честване на Международния ден на поезията - 21 март, организирано в Рим от мрежата на националните културни институти на Европа EUNIC. Вълнувате ли се?

- Не знам. Писаха ми и аз приех. Не знам кой ме е предложил, защо. Не съм се интересувала. Не ги приемам тия неща като нещо – леле каква съм – както и наградите ми. Аз не участвам в конкурси. Всичките тези награди, които имам са ми присъдени. Някой ме е предложил, жури, хора са се събрали и са решили. Не съм се бутала да печеля нещо.

Благодаря на Господ че ме дарил със самоирония и с черния ми хумор към самата мен. Никога не съм се взимала насериозно. Това го заявявам съвсем сериозно, защото е друга сериозност. Винаги съм се съмнявала в това, което пиша и никога не съм се мислила за нещо повече от другите. Знам, че има много по-големи, грамадански поети и в България, и в световен план и че аз не мога да се издигна до подметката на ботуша на един Христо Ботев.

- Ще има ли продължение на откровенията на Виктор?

- Не. Виктор дойде внезапно. Не знам как се случи. Четири години можех да пиша само какво е рекъл Виктор. Ако ме питате кой е Виктор – Виктор е брат на Иван. (от едноименната песен „Иване, Иване“ на Богдана Карадочева, текстът е на Маргарита Петкова бел. ред.)

- Как ще протече премиерата на „Тъй рече Виктор в Бургас?

- Елка Стоянова ще открие вечерта, защото много я обичам и защото е много сериозен поет. Харесвам такива хора като нея като поведение. Има дяволче скрито в очите тя. После, за мен ще говори Симеон Аспарухов. Той си има някакви идеи, не знам какво ще каже. Аз никак не умея да измислям нещата за себе си. Симеон е много сериозен поет, а заедно с това ми е другарче по щурачество, много се обичаме. Работим заедно по различни проекти. Собственик е на издателство „Библиотека България“ и се мъчи да издава качествена българска литература. Звъним си по 70 пъти на ден, за да се питаме за сериозни неща и да си бърборим мили глупости. Имаме еднакви възгледи за литературата и живота.

- Защо решихте Виктор и Бургас да се срещнат именно в Гранд Хотел и СПА Приморец?

- Защото много обичам Бургас и неговите хора, имам много приятели и колеги, които уважавам. Радостна съм, че именно  Гранд Хотел и СПА Приморец ме покани да представим Виктор, тъй като това е място, което заслужено е извоювало да се превръща във все по-престижно средище на културния живот.

- Щастлив човек ли сте?

- Безкрайно. Жива съм, живея го тоя живот. Какво повече от това? Повече от това – каквото си направиш. Всяко нещо – добре е дошло. Има добри, има лоши неща. Преживяваме ги всичките и си продължаваме по пътя, защото той е важен. А животът е един и единствен. Дайте да си го живеем, както смятаме за добре, без да пречим на другите!

- Влюбена ли сте в момента?

- Естествено. Да не говорим, че в българския език и животът е от мъжки род.

- За какво сте благодарна?

- За всичко. И за меда и за жилото. Всичко, което ми се случва е урок, който съм длъжна да науча - и се надявам да ми пишат поне една тройка. Всяко нещо е урок, всяко изпитание трябва да го преминеш. То не ти се дава току така. Не може да е само весело и приятно в живота. Ако няма зло, как ще разбереш, кое е добро? Така че аз съм просто една ученичка от първия чин до прозореца вляво.

Още заповядайте да научите от самата Маргарита Петкова – на 7 март, от 18:00 часа, в конферентна зала „Ахело“ в Гранд Хотел и СПА Приморец.