Как от престараване държавният апарат щеше да убие свиневъдството в България

Арбитраж: С помощта на зам.-министър д-р Янко Иванов (вляво) свиневъдите извоюваха отмяна на забраната за превоз на животните си, наложена от шефа на Агенцията за безопасност на храните д-р Дамян Илиев (вдясно)

Ключови думи: Свиневъдство, големи кланици в България, Агенция по безопасност на храните, Дамян Илиев

Черна седмица с щети за поне десетки хиляди левове. Така най-кратко може да се определи времето от 5 до 12 февруари за българското свиневъдство заради гаф на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). В опит да засили мерките срещу африканската чума по свинете, която Румъния не може да овладее, агенцията забрани живи животни да напускат Северна България. Без да съобрази, че на юг се намират повечето кланици, с които работят големите свинекомплекси, и за 7 дни буквално замрази индустриалното добиване на свинско месо. Сагата започва със заповед на изп. директор на БАБХ д-р Дамян Илиев, с която колегите от списание “Икономист” разполагат.

Документът от 5 февруари не допуска придвижването на прасета от Северна България към южната част на страната. Илиев мотивира рестриктивните мерки с решение на Европейската комисия от 22 януари, което изисква повишаване на превенцията в страните с вече регистрирани огнища на африканска чума по свинете.

“Това разпределение на страната на северна и южна постави бранша в изключително неизгодна ситуация. Ако не бяхме инициирали извънредна среща на 11 февруари в Агенцията по храните, можеше да се стигне и до фалити”, коментира пред “Икономист” д-р Румен Караманов, който представлява един от големите свинекомплекси от района на Добрич. Причината е, че преди да подпише заповедта, нито ветеринар №1, нито някой от чиновниците му се е съобразил с факта, че 80% от индустриално отглежданите свине в България са в Североизточна и в Северна централна България, а големите кланици с капацитет да ги обслужват са в южната част на страната (най-големите предприятия за добиване на свинско месо са в Сливен и Пазарджик). На практика администрацията е направила невъзможно законното добиване на месо и захранването на колбасарските цехове с българска суровина.

Други представители на бранша изразиха съмнения пред "Икономист", че от тази ситуация ще се възползат за навлизане в месопреработвателната индустлия т.нар. “мобилни кланици”, за чието субсидиране Министерство на земеделието защитава държавна помощ пред ЕК.

Проверка в регистрите на Агенцията по храните показва, че от 31 август м.г. до сега в България са регистрирани пет случая на африканска чума по свинете, като само първият е при свине в заден двор в село Тутраканци, Провадийско. При останалите в с. Кайнарджа и в с. Васил Левски, Силистренско, в с. Българево, Добричко и в землището на Девня заразата е открита при диви прасета. 

Как се гаси пожарът

Представителите на свинекомплексите са изискали извънредна среща за разрешаване на казуса в Агенцията по храните, с „рефер“ ресорният зам.-министър на земеделието Янко Иванов. Шефът на агенцията, наложил забраната, Дамян Илиев не е присъствал на срещата на 11 февруари, защото бил в болнични. 

“Свиневъдите ми се обадиха, докато бях в Турция на среща с министерството на земеделието. Проблемът на тази заповед е, че не е съобразила, че свинете от Северна България не могат да стигат до кланиците в Южна България. Как да кажа, колегите от БАБХ в стремежа си да не допуснат болестта са се престарали, като са разширили обхвата на ограничението за цяла Северна България”, коментира Янко Илиев, който е бивш шеф на Националната ветеринарномедицинска служба. Той обяснява, че подобен вид мерки не се изискват изрично от Еврокомисията, а решението й от 22 януари е „достатъчно гъвкаво, обща рамка с препоръки и дава възможност на всяка държава да вземе мерки спрямо специфичните си особености”.

Пред “Икономист” представител на голямо месопреработвателно предприятие посочи, че компанията му има пропуснати ползи от недобито и непласирано месо за десетки хиляди левове за дните на забраната.
Подобни оплаквания на срещата в Агенцията по храните са представили и други негови колеги, които имат договори с кланиците в Южна България. “Вероятно са нарушени и търговски споразумения за доставки към търговски вериги. В мое присъствие от БАБХ обещаха на бранша, че занапред няма да вземат такива важни решения без предварително съгласуване с индустрията”, каза пред „Икономист“ зам.-министър Иванов. 

На срещата свиневъдите и експертите на БАБХ са се договорили заповедта на д-р Илиев да бъде отменена. Вместо забрана за придвижване животновъдите ще са длъжни да изследват животните и да изчакват резултатите от пробите, преди да ги натоварят в камионите към кланиците. Този своеобразен мониторинг ще е за сметка на бизнеса, а резултатите от пробите ще се признават от Агенцията за безопасност на храните. 

Според д-р Румен Караманов браншът е склонен да плаща за проби, вместо да трупа загуби от непродадена продукция. 
Новите правила влизат в сила веднага, като не е необходимо те да се одобряват от Брюксел.

Мобилните кланици – само срещу кучешка тения 

Зам.-министърът на земеделието Янко Иванов отхвърля притесненията на бранша относно мобилните кланици(виж по-горе). Още през ноември м.г. д-р Светла Чамова от Асоциацията на месопреработвателите силно възрази срещу идеята на земеделския министър Румен Порожанов държавата да съфинансира на 50% изграждането на мобилни кланици. Според нея съществуващите 77 кланици и стационарни пунктове са предостатъчни и няма нужда от нови мощности, които ще са с малък капацитет и спорна хигиена. 

На съмненията на собственици на свиневъдни ферми, пожелали анонимност, че забраната за придвижване на живи свине от север на юг може умишлено или неволно да проправя път за мобилните кланици, д-р Иванов отговаря, че тяхната цел е съвсем друга и те не би трябвало да се използват в месопреработвателната индустрия. “Идеята е по време на празници като Курбан байрам, на Гергьовден, на Великден, когато се колят животни по домовете, да има хигиена, вместо отпадъците да се хвърлят по дворовете и кучетата да ядат потенциално заразено месо”, обяснява зам.-министърът. Аргументът му е, че България е с най-лош показател в Европа по оперирани хора заради кучешка тения, а преносители на болестта са овцете и агнетата, в които се развива заразата. Идеята е клането да се извършва в мобилни кланици, с течаща вода и под контрол на ветеринарен лекар, който да оглежда месото. 

Въпросните мобилни кланици нямат капацитет, за да се използват за промишлени цели, но Иванов се презастрахова, че някой “по български” може да се опита да ги използва и за това.

Спорните решения

Рестриктивните мерки на изп. директор на БАБХ д-р Дамян Илиев са поредният спорен механизъм, който използва ветеринар №1 в последната година. Всички все още си спомнят евтаназията на животни от цели села в Странджа, въпреки която агенцията не успя да убеди гражданите, че действително през лятото на 2018 г. там имаше чума по овцете и козите. Водещи ветеринари посочиха, че не става въпрос за огнище на болестта у нас, а за проява на вируса вследствие на ваксинирани животни, закупени от Турция. Нито от агенцията, нито от земеделското министерство обявиха финалните резултати от пробите, които бяха изпратени във френска лаборатория. 

В разгара на протестите срещу избиването на животни лъсна още по-сериозен скандал. Пресечен бе опит на д-р Дамян Илиев да наеме без конкурс, с пряко договаряне, компютърна фирма с история от 42 дни и капитал от 500 лв., регистрирана на 14-ия етаж на панелен блок. От нея се очакваше да доставя консумативите за откриване на чумата по дребните животни срещу 336 000 лв. За спирането на търга се намеси лично премиерът Бойко Борисов.

По време на огнищата на птичи грип в страната от миналата есен д-р Илиев отново смая обществеността, като предложи да се криминализира отглеждането на кокошки в задните дворове по селата. След големият обществен шум от агенцията започнаха да се оправдават, че не са разбрани от медиите. 

В края на миналата година хранителният бранш се оплака и от друго решение на Илиев – включването на т.нар. “мобилни инсинератори” в обезвреждането на храни и животински трупове. Така освен съществуващите заводи за обезвреждане на отпадъците в Шумен и във Варна тази дейност бе поета и от мощности на колела. След влизането на новите играчи таксата за обезвреждане обаче скочи от 25 стотинки на 1,20 лв. за килограм. Екарисажът в Шумен директно затвори врати.