Жечо Станков: България е зависима от въглищните централи
Основната цел за развитието на енергетиката са пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, подчерта зам.-министърът
България ще продължи експлоатацията на въглищните електроцентрали, защото те гарантират нейната енергийна сигурност, заяви по време на дискусията „Интегриран национален план за енергетика и климат за периода до 2030 г." заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков.
Станков изтъкна факта, че въпросните електроцентрали, които работят на въглища, участват средногодишно с повече от 40% в енергийния микс на страната. Той подчерта, че основна роля в развитието на българската енергетика, съобразно изискванията на Европейския съюз (ЕС) и нейния изпълнителен орган Европейската комисия (ЕК), ще имат пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ и страната ще продължи да работи усилено по удължаване на техния живот.
Зам.-министърът обърна внимание и на проектите за природен газ и развитието на газовата инфраструктура на България, които ще помогнат както на страната, така и на целия регион да постигне пълна и ефективна енергийна диверсификация. Той не пропусна да отбележи и важността на предстоящото изграждане на междусистемната газова връзка между България и Гърция за пренос на втечнен природен газ.
„Поставили сме си висока цел по отношение на междусистемната свързаност. Определените 15% междусистемна свързаност до 2030 г. за всички държави членки на ЕС са под предвидените от българското правителство 22% за същия период“, подчерта Станков.
Той добави още, че планът за брутно крайно потребление на възобновяема енергия за България до 2030 г. е планирано да достигне 25% като след края на периода ЕС ще осредни всички индивидуални показатели за отделните страни, като сумарно делът на ВЕИ за блока трябва да достигне 32%. Заместник-министърът сподели пред присъстващите в дискусията, че важен приоритет за България е създаването на единен енергиен пазар с останалите страни в региона, който да бъде напълно либерализиран.
„До 2022 г. може да бъде създадено подобно обединение“, каза той. От друга страна се предвижда и изграждане на борса за търгуване на природен газ, като в това отношение България се консултира с други страни, които вече имат изградена подобна система.
Станков наблегна на идеята, че енергийната стратегия ще бъде поетапно изпълнена през следващото десетилетие като се очаква до 2022 г. България да е изпълнила 18% от поставените цели, а до 2027 г. – 65% от тях. От друга страна държавата си е поставила за цел да постигне 27-процентна енергийна ефективност до 2030 г., като за целта ще трябва да се ангажира и голям дял от частния сектор. Икономическото развитие не означава задължително по-голямо потребление на електроенергия, заяви по време на дискусията главният експерт на Европейската климатична фондация Юлиан Попов.
Той даде за пример Италия, която, въпреки своята по-голяма икономика спрямо България, има едно и също потребление на глава на населението като страната ни. „В България и Италия се падат по 2,5 тона петролен еквивалент енергийно потребление на човек“, посочи Попов, като добави, че енергийната ефективност трябва да бъде основен приоритет в развитието на енергетиката.
