Прокоба тегне над поколението на Ласкин

Тежка прокоба застига някои от най-големите звезди на родното кино и театър, които живяха като истински бохеми, пише вестник "Ретро". Преди дни се простихме с талантливия актьор и заклет бунтар Иван Ласкин, който си отиде само на 48 години. През 2013-а, пак на 48, почина неговият голям приятел Чочо Попйорданов, един от любимците на публиката. Колегата им от същото поколение дарования – Андрей Баташов, си отиде на 45 през 2010 г. Алкохолът погуби и тримата.

След кончината на Ласкин неговият екранен баща от филма „Васко да Гама от село Рупча” коментира: „Всеки от нас има своите слабости. Тук въпросът е коя е причината, за да го доведе до този край. Не смятам, че е това, което вероятно си мислят мнозина”.

Иван Ласкин, Чочо Попйорданов, както и Андрей Баташов бяха сред най-търсените актьори от своето поколение в началото на 90-те години. Пред тях изведнъж се отвориха големи възможности в киното – особено за Иван и Чочо, и те се превърнаха в истински звезди. В края на десетилетието обаче филмопроизводството забуксува, шансовете намаляха и те трудно изживяха шока от настаналото безвремие и комплекса да не могат да реализират всичко от себе си. И Иван, и Чочо, и Андрей бяха мъже с характери, имаха големи амбиции и не искаха да работят каквото и да е. Истината е, че киното и театърът не бяха на нивото на техните амбиции. Непрекъснатото разочарование и усещане, че трябва да играят неща, които не са им вкуса, което се проявяваше много отчетливо при Чочо Попйорданов, ги демобилизираха, коментират в гилдията.

Същата съдба вероятно можеше да сподели и друга звезда от това време – Георги Стайков, който обаче замина в чужбина и може би тъкмо това го спаси.

Иван Ласкин през последните години изпадна в професионална изолация и нямаше почти никакви роли, след като напусна Военния театър, на чиято сцена изпъкваше цели 17 години. С него от солидарност си тръгна и любимата му жена Александра Сърчаджиева. Иван беше мъжко момче с бърз ум, винаги болезнено прям и откровен, понякога до грубост, което му спечели освен заклети фенове доста врагове и негативи. Режисьорите не искаха да работят с него, той изпадна в изолация и се затвори в себе си, а междувременно проблемите му с алкохола се задълбочаваха. Не можа да се примири с еснафщината, лицемерието, предателствата. Преди няколко години той за пръв път публично призна за проблемите си: „Аз съм алкохолик, боря се! Имам проблеми с алкохола. Тежък проблем. Пия много. Казвам го, защото това е първият начин, по който да започна лечението. Никой не знае как се случва. Идва изведнъж. Никога не съм се излагал на представление, но съм изключителен алкохолик и пияница”, каза тогава Ласкин. И обясни, че пие, защото нищо край него не му харесва, защото държавата не цени талантите и младите. За жалост, въпреки огромната му любов към Александра и децата му – малката София и дъщеря му от първия брак Люба, Иван не можа да се пребори и да спре.

Ласкин издъхна в реанимацията на ВМА, където бе приет още в средата на декември. Лекарите не даваха никакви обнадеждаващи прогнози за живота му, тъй като много от органите му бяха спрели да функционират вследствие на задълбочена чернодробна недостатъчност. По-късно той бе приведен в изкуствена кома, за да не изпитва силни болки, и медиците се надяваха, ако успеят да го стабилизират, да му бъде направена чернодробна трансплантация. Организмът му обаче не е издържал и Ласкин не можа да се пребори с тежките усложнения. След тъжната вест за кончината му „Фейсбук“ почерня от прощални коментари. Стотици поднесоха съболезнованията си на покрусената му половинка Александра и ѝ пожелаха сили в този тежък момент. 

Иван и Александра се влюбват в труден и за двама им период от живота. Запознават се на снимачната площадка. Тогава Александра се обижда на чувството му за хумор и трябва да мине доста време, докато разбере, че не ѝ се подиграва, а се шегува. "Точно тогава майка ѝ, обичаната актриса Пепа Николова, се разболя неизлечимо от тумор в мозъка. Аз пък не се спогаждах с първата си съпруга. Изнесох се и живеех сам с кучето си в стая само с едно легло, отрупано с хартии от сандвичи. Алекс промени и мен, и живота ми", разказва в свое интервю актьорът.

Иван става известен още 16-годишен - играе главната роля в  култовия филм "Васко да Гама от село Рупча". Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ през 1994 г. в класа на професор Здравко Митков. Малко преди това започва кариерата му в театъра - в „Сълза и смях“ играе от 1991 г. След това показва таланта си на сцените на почти всички софийски театри. От 1997 г. е актьор в театър „Българска армия“. Напуска го през 2014 г. с Александра Сърчаджиева. "Истината е, че се изчерпах там. Аз напуснах, защото стоях там заради Александра... а не трябваше. А Александра просто не издържа заобикалящото я режисьорско некадърие и малодушие. С изключение на Асен Шопов, Ивайло Христов и най-вече Крикор Азарян", написа в личния си фейсбук профил тогава Ласкин. Там обяви, че напуска Военния театър, след като 17 г. е играл на сцената му.

Александра бе голямата любов на Ласкин и той често и пишеше поетични послания в личния си профил във „Фейсбук“ като:

“Толкова те обичам, че дори не забелязвам детето ни, когато притичва покрай теб! Толкова те обичам, че когато стоеше под дъгата в Гърция, тя ми се видя черно-бяла... Обичам бръчиците и нескопосаната ти прическа сутрин, когато се събуждаш и приличаш на мокро врабче... Толкова те обичам, че само когато съм с теб, не съм егоист. Толкова те обичам, защото ме правиш добър и нежен, защото цериш просташкия ми характер само с поглед... защото те обичам! Обичам тайнството ти на честен човек и някои релефи от тялото ти, за които няма да споделя! Обичам дишането срещу лицето ми, когато спиш и аз те гледам! Обичам да те галя и ти да се усмихваш насън...”.

Алкохолът погуби Чочо и Баташов

Иван Ласкин си отиде на Ивановден, а преди 5 години, навръх Великден,  този свят по трагичен начин напусна непрежалимият му приятел Чочо Попйорданов. 

Чочо почина при нелеп инцидент на Боянските гробища. Отишъл там с жена си Даниела да садят петунии на гроба на майка му. Тя е починала десетина дни по-рано и той много тежко е преживял смъртта ѝ. Чочо тръгнал назад, Даниела му казала да спре и да внимава, той се спънал и паднал от 2-метрова подпорна бетонна стена. Не е ясно дали в този момент е бил под влиянието на алкохол. Въпреки усилията на лекарите Попйорданов почина в резултат на тежка черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол. Трагедията се случи малко преди двамата официално да осиновят дъщеричката си Катерина, която сега Даниела отглежда сама.

Чочо беше интелигентен, широкоскроен, свръхчувствителен, деликатен и раним. Живееше като бохем и накрая буквално се саморазрушаваше с алкохол. Опитваше се да спре, но не можа да се пребори с порока и той го съсипа. През последните години страдаше и казваше, че колегите му в театъра го гледат с ирония и снизхождение. Накрая му бяха останали малцина верни приятели. Но публиката винаги ще го помни с ролите му във „Вчера”, „Адио, Рио”, „Козият рог”, „След края на света”, „Дунав мост”, „Граница”, „Хайка за вълци”...

През 2010 г. на 45 години почина друг голям талант - Андрей Баташов. Той си отиде от полиорганна недостатъчност, получена  вследствие на цироза и сепсис.

Андрей бе известен като аристократа на театъра заради благородническия си произход. Освен даровит актьор и перфекционист в професията, той беше и красавец с купища обожателки. Неведнъж е признавал, че е съпътстван от завистта. Баташов играеше на сцените на Народния,  „Сълза и смях”, Театър 199. Запазената му марка беше култовият моноспектакъл „Секс, наркотици и рокендрол”, който се игра цели 500 пъти. Представлението го превърна в голяма звезда и идол на дамската публика. Андрей преподаваше в НАТФИЗ и режисираше. За кратко беше и депутат от парламентарната група на НДСВ.

„Aкo Андрей имаше поне още една роля в Народния театър, нямаше да умре. Но тогавашното ръководство се отнесе нечовешки с него“, каза през сълзи Аня Пенчева в „199“ неотдавна, където приятели и почитатели на Баташов се събраха 8 години след смъртта му.

Страдал е, че в последните години в Народния театър е бил изолиран. „Свалиха негови представления. Не му даваха да репетира заради проблемите му с алкохола, казваха, че никой не иска да работи с него, а не беше така. Ако не беше Театър 199, сигурно щеше да си отиде по-рано. Андрей казваше, че уж иска да играе сам в моноспектакли, за да е независим, но всъщност не искаше да играе сам и това му беше болката”, споделят негови колеги.

В личния си живот Баташов също не беше щастлив, а след раздялата с жена си Боряна изпадна в дълбока емоционална дупка.