Полицаят Караджов, разстрелял собствените си родители, с ексклузивни признания от килията на пловдивския затвор

Венцислав Караджов,бивш полицай от Икономическа полиция и настоящ подсъдим, даде ексклузивно интервю от килията си в пловдивския затвор за вестник "Марица". В своята изповед той споделя през какви изпитания преминава и как се чувства човек, обвинен в разстрела на собствените си родители.

-Вярвате ли, че след обжалването присъдата Ви ще бъде променена?

-Аз съм убеден в своята невинност и ще се боря за пълното ми оневиняване, като не приемам изключително несправедливата първоинстанционна присъда. Има морални хора в съдебната власт, които работят обективно, не се поддават на влияние и спазват законите и конституцията. В тази връзка считам, че въззивните инстанции ще ме оправдаят напълно и ще прекратят този срамен фарс срещу мен и семейството ми.

-Вие ли убихте майка си и баща си?

- Категорично заявявам, че нямам нищо общо със смъртта на родителите си и никога дори не съм си мислил да извърша такова деяние. Не отричам, че през последните няколко години от живота им не бяхме в добри отношения и имахме много конфликти по повод заведените две граждански дела за недвижим имот в Пловдив от мен. По повод на тези наши конфликти бяха извършени проверки от II РУ - Пловдив и Районна прокуратура - Пловдив, които приключиха с прекратяване поради липсата на данни за престъпление. Аз никога не съм искал да имам конфликти с родителите си и никога не съм ги провокирал, като по тази причина търсех правата си единствено по законен начин. Спекулацията, че съм ги бил тормозил и заплашвал с убийство, категорично не отговаря на истината. И цели единствено да създаде отрицателна обществена нагласа срещу мен, все едно че аз съм единственият човек в тази държава със семейни проблеми и дела.

- Как синът и съпругата Ви приемат ситуацията?

- Детето и съпругата ми са преки свидетели очевидци на моето алиби за времето, в което ме обвинява прокуратурата - от 19 до 21 часа на 15 май 2016 г. Във връзка с това обстоятелство те буквално бяха “размазани” да променят първоначалните си показания. С тях беше беседвано почти денонощно, като към онзи момент детето ми беше малко над 14 години и имаше сериозни здравословни проблеми. На 18 май 2016 г. при беседа в 01 часа посред нощ синът ми беше отведен и разпитван в Криминална полиция, където се намирахме и ние със съпругата ми. Той беше силно разстроен, плачеше и разказа, че им е обяснявал игрите си на компютър, а те му показвали истински пистолети и патрони. Разпитвалата го психоложка така се увлече, че твърдеше, че детето ми реално е използвало пистолет Глог 18 - при положение, че това е картечен пистолет, който е забранен за употреба и продажба на територията на България.

- От самото начало на разследването и през целия процес в Окръжния съд Вие твърдите, че сте невинен. Ако е така, как си обяснявате присъдата?

- Аз бях осъден изцяло на косвени доказателства, които сами по себе си представляват предположения и не са преки доказателства. Например обвинението твърди, че има видеозаписи на баща ми, съпругата ми и мен, които обаче не съществуват между кориците на делото.

-Кой може тогава да е убил родителите Ви? Имате ли Ваша версия?

-Аз нямам никаква представа кой е убил родителите ми, единственото нещо, което знам на 100%, е това, че не съм аз. Като версии има няколко, но прокуратурата отказа да работи по всичко различно от това аз да съм мишената. По свидетелски показания има данни, че в района на имота са се навъртали наркомани и е имало сборище. Отказано беше да се провери и липсата на значителна сума пари - над 20 000 лева, от продажбата на земеделски земи от майка ми, за които се разбра впоследствие. За себе си имам изградени още версии, но проверката им след такъв продължителен период на бездействие размива сериозно тяхната ефективност.

- Коментирайте доказателствата, на базата на които Ви дадоха доживотен затвор?

-Реално няма доказателства. Осъдиха ме на предположения, наречени косвени доказателства. Прокурорката посочи, че действително няма преки доказателства за моя съпричастност, но въпреки това тя е убедена, че аз съм извършителят. А доказателства липсвали не защото съм бил невинен, но понеже съм бил много умен, съм заличил доказателствата! От тези думи се подразбира как може да бъде осъден всеки, което звучи направо ужасно в една уж демократична държава. За датата и часа, в който ме набеждават, че съм извършил това престъпление, имам алиби от трима свидетели очевидци, че съм се намирал на друго място. Поради тази причина разследващите искаха да пречупят чрез денонощен тормоз съпругата ми, детето ни и тъща ми да променят показанията си. В “беседите” с тях лично участваше бившият зам.-директор на ОДМВР - Пловдив, с когото аз работех в Икономическа полиция - Пловдив, и с когото бяхме в остър служебен конфликт. Бил съм заплашван, че ще се погрижат да бъда уволнен и дори изпратен в затвора. Най-абсурдното по делото за убийството на родителите ми е, че разследването дори не можа да докаже, че е извършено на 15 май 2016 г. между 19 и 21 часа.

Съдебномедицинската експертиза от 18 май 2016 г. посочва две-три денонощия като времеви период за смъртта на родителите ми, а не конкретен ден или час. Реално от следобеда на 14 май 2016 г. до намирането на труповете им на 17 май 2016 г. родителите ми не са били виждани от свидетел или заснемани на охранителни видеокамери, както и не са разговаряли по телефоните си с някого. По делото има материали, в които е видно как полицейски служители са принуждавали по време на разпит свидетелката Анна П. да каже, че е била разговаряла и видяла баща ми около обяд на 15 май 2016 г.

Осъдиха ме при положение, че имам алиби, че не се знае реално часът и датата на убийството, на местопрестъплението не са открити мое ДНК, пръстови отпечатъци или следи от обувки, кръв, барутни или стъклени частици, сходни с тези от местопрестъплението по тялото и дрехите ми. Експертизите посочват извършител в изправено положение от 185-190 см, а аз съм висок 194,5 + обувки поне 197-198 см. Не съм заснет от видеокамери в целия квартал да идвам или отивам някъде, няма свидетели, които да са ме виждали в посочения период в близост до местопрестъплението. А не е открито и оръжието на престъплението, не са открити незаконни боеприпаси мое притежание, както и каквото и да е друго, което да ме прави съпричастен.

-Какво искате да кажете на хората, които Ви познават?

-Да не вярват на това несправедливо обвинение. В крайна сметка истината ще излезе наяве. В бъдеще ще изнеса допълнителна информация, за да се разбере как всеки гражданин у нас е уязвим и може да се превърне в жертва на една продънена съдебна система и неработеща полиция, където кариеризмът, личният интерес и безнаказаността може да убие всичко човешко. Моето послание към всички честни и отговорни хора е да не се примиряват и боят от несправедливостта, защото това дава живот, а да се борят с нея.