Ексклузивно за Флагман.бг! Интервю с най-стария Дядо Коледа, който радва децата на Бургас вече 40 години

Автор: Светлозария КИДЕРОВА, снимка: Моника ИЛИЕВА


Вече 40 години той радва децата на Бургас. Още от далечната 1978 година! Помни я, защото за пръв път дарява децата, освен с играчки, още и с невиждани екзотични цитрусови плодове, които са пристигнали с кораб на пристанището – портокали, мандарини и грейпфрути. Все още банани нямало. Той е легендата за Дядото на всички Дядо-Коледи. Най-старият по стаж в Бургас, със сигурност в България, а може би и по света.

„ Хо-Хо-Хо! Деца, пишете ми, аз ще ви зарадвам с желаните от вас подаръци. Къде? Разбира се, в Държавен куклен театър-Бургас. Хо-хо-хо...”
Така започва разговорът ни в гримьорната, докато репетира за поредното детско шоу.

-Дядо Коледа, кой сте всъщност Вие?
-Как кой съм?! Аз съм Дядо Коледа. За всички деца, с надеждата за по-добро и щастливо бъдеще на мама и тате, за повече радостни внучета за всички баби и дядовци.

-Дядо Коледа, коя е била най-запомнящата се Коледа за Вас през тези 40 години?
-Не е щастлив момент, а по-скоро трагичен. Беше най-големият ми урок след допусната огромна грешка. Във вихъра на тържеството, сред неколкостотин деца и техните родители, аз си позволих да се обърна към двама възрастни, смятайки, че са бабата и дядото на момиченцето, което бе на 5 годинки. Не знаех, че майката е загинала в тежка катастрофа и родителите й са осиновили момиченцето, което ги приема като свои мама и тате. Нарича ги така и те така желаят. Аз се обърнах към детето с думите, че трябва да уважава баба си и дядо си, защото те са стари, а са дошли в преспите до тук, така и така, така и така. Виждах как двамата възрастни пребледняват, а то ме гледа объркано. Беше голям конфуз, защото явно край тях имаше и близки приятели, които са били наясно с деликатната ситуация. Залата притихна. Момиченцето каза, че няма баба и дядо. И че е дошло с мама и тате, и се разплака, задавайки напълно резонните въпроси
къде са истинските й майка и татко, защо няма баба и дядо. Опитах да поправя грешката, но вече беше късно. Затова никога повече не правя непремерени обръщения с непремерени съвети. (Тук Дядо Коледа не може да сдържи сълзите си и се разплака не на шега, б.а.)

-Кога беше това?
-Преди 17 години. Да е живо и здраво детето. То вече е голяма мома.

- Защо се самообвинявате? Истинският Дядо Коледа не бива да плаче.
-Той трябва винаги да е точен и да може да реагира по правилния начин, минали са над хиляда представления след този гаф, но аз продължавам да сънувам този кошмар, със сълзите на детето и разочарованието на близките му хора. А беше Коледно тържество.

-Какво всъщност представлява появата на Дядо Коледа за децата като усещане?
-Мечта, очакване, подаръци, разбира се, но това е на първи план. Това е надеждата на всеки човек за по-добър живот и за повече щастие със семейството, защото е семеен празник и вече оттам всичко, което може да бъде добро и да донесе късмет. Защото и ние, старите, се радваме и очакваме.

-На кое се радва най-много детето, когато види Дядо Коледа? Най-честата реакция каква е?
-Най-честата реакция е при липсата на чувалчето на Дядо Коледа.

-Пристигате без чувалче?!
-Не, Дядо Коледа носи голям чувал и той винаги е препълнен! Метър на два ми е чувалът, и винаги не достига мястото от подаръци. И когато кажа на децата: „Деца, летя с вълшебната шейничка и в един момент ...пуф... чувалът ми падна и го изгубих, и сега не знам какво да правя. И настава смут.

-Тоест Дядо Коледа влиза без чувал, така ли?
-Не, влиза с чувал, но той се прави, че го няма чувала.”Деца, помогнете ми, търсете, къде е, как да намеря чувала, я вижте в онзи ъгъл, я в другия...”. Те тичат, врат се наляво и надясно, настава щура игра, но са сериозни, защото приемат нещата насериозно, но през цялото време очите им са вперени в чувала, който е в моите нозе. А аз казвам, че нямам чувал. Това е театър на абсурда. А те не осъзнават. И съответно в един момент ги спирам и викам:

„О, боже (това аз го казвам, те го пропускат), ето го чувала, ето го! Деца, но в него няма нищо! Ровя, ровя, няма нищо. Пак казвам: „Деца, бързо помогнете, влезте вътре и търсете!”. И всички влизат. Чувалът е огромен. Влизат вътре, тършуват. Вадят подаръци навън, пак ги прибират. Чудят се какво му става на Дядо Коледа. И викат: „Дядо Коледа има подаръци!” Аз отговарям: „Не, не няма нищо, какво да правя сега?!”. И се вайкам.

И те ми помагат да намеря решение, защото смятат, че съм стар и поизкуфял и се превиват от смях. Разбира се, всеки изпълнява коледна песничка, стихотворение. И тогава вече се появяват подаръците.

-Тези деца на каква възраст са?
-Аааа, не иде реч само 4-5-6-годшни. И на 70-годишни деца съм носил подаръци.

-Реакциите им пак ли са същите?
-Точно, даже те са по-искрени, защото веднага усещат представлението и веднага влизат в атмосферата, в роля.

-Къде се случва това?
-В старческите домове, също така и на представления, когато водят внуците си. Канили са ме и на частни партита, на фирмени мероприятия.

-Дядо Коледа, репортерският ни екип дойде днес в Кукления театър, защото колегите Ви казаха, че имате Рожден ден. И че заслужавате похвала за ролята ви в тия 40 кръгли години, но и те ви викат Дядо Коледа. Кой сте? От колко години работите тук.
-От близо 20 години работя в Държавния куклен театър-Бургас. Казвам се Красимир Хараламбов. И днес наистина имам Рожден ден, но не помня на колко ставам. Елате да почерпя, че ще се готвя за следващото представление. Започнаха да влизат децата.

- Дядо Коледа, не е ли рано да дойдете, все още е 4 декември?
- Това е един спектакъл на моята директорка Христина Арсенова, която е изключителен професионалист като режисьор - „Роня”, препоръчвам го на всички, много добър, интересен е, с много обрати , с прекрасни актьори и творчески заряд в него. Препоръчвам го и на възрастните деца.