От 1 януари: Кметовете със заплата 4600 лева, ако Общинският съвет реши

От януари 2019 г. кметовете в България ще могат да получават заплата, равна на тази на министър (по груби сметки - близо 4600 лв.), независимо от големината на населеното място, което управляват, пише вестник "Капитал".

Топката е в ръцете на общинския съвет, който ще гласува ежегодно новия размер на основното възнаграждение на градоначалниците. Това са част от промените, предложени в Наредбата за заплатите на държавните служители и на Постановление № 67 за заплатите в бюджетните организации, публикувани в портала за обществени консултации на Министерския съвет.

Друга порция изменения стеснява категориите и повишава границите, по които се определят заплатите на всички държавни служители, които са около 130 хил. души, според оценката на въздействието, публикувана заедно с проекта. Предложенията са в етап на обществено обсъждане до 27 декември тази година. Ако бъдат приети, те ще влязат в сила от 1 януари 2019 г.

Новите заплати на местната власт

В момента заплатите на кметовете зависят от броя на жителите в населеното място, което ръководят. Така кметът на Столичната община например, може да получава основна заплата между 1200 и 3100 лв. на месец, на Варна, Пловдив и Бургас – между 1000 и 2700 лв., а кмет на кметство с до 500 души население – от 460 до 1500 лв. Предложените промени отменят долната граница на кметското възнаграженние и залагат само една максимална – заплатата на министър, която по груби сметки излиза около 4575 лв. Решението ще взема общинския съвет, който всяка година ще гласува размера на заплатите в местната власт.

За областни управители пък горната граница се повишава от сегашните 2700 лв. до 80% от заплатата на министър, или 3660 лв., а за заместниците им – 80% от заплатата на областния управител. Възнагражденията на други постове, като главния държавен здравен инспектор, ръководството на АПИ, на ДФЗ и други ще се определят от ресорните министри.

В обхвата на предложението влизат не само кметовете, заместниците и наместниците им, но и ръководители на агенции, на комисии, областни управители и заместниците им. Тези промени ще засегнат близо 5 хил. души. Сред мотивите на управляващите за тези предложения е премахването на дисбаланси между заплатите на органите на власт и служителите от подчинените им администрации, които след последните промени в правилата могат да получават повече от ръководителите си. Вносителите обаче предупреждават, че приемането на нормативната промяна може да доведе до други диспропорции, като резултат от субективните преценки на общинските съвети, а не на база оценка на управлението.

В година на избори за местна власт, промените донякъде приличат по-скоро на покана към кметове и областни управители да си вкарат автогол, отколкото опит да се намалят диспропорциите в заплащането на държавните служители, както се посочва в мотивите.

И на държавната администрация

Промените засягат и възнагражденията на държавните служители и начина на осъвременяването им. В момента заплатите на администрацията се състоят от два компонента – основна заплата и допълнително възнаграждение (бонус). Основната заплата е разписана в матрична скала, въведена през 2012 г., която на практика залага минимални и максимални граници на сумите, които може да получава всеки служител в държавната администрация според позицията му в йерархията. Сега се предлага да се свие броят на категориите – от шест на четири, както и да се повишат самите суми, защото заплатите изостават от тенденциите в частния сектор.

"В почти всяка администрация има служители с висока квалификация и опит и с устойчиво високи оценки на изпълнението, които се оказват с "изоставащи заплати" в сравнение със служители на аналогични длъжности", пише в мотивите към проекта. Там се посочва, че "особено силно е изоставането спрямо заплатите на новоназначени служители", а като причина се посочват редките увеличения и желанието да се привличат хора в администрацията чрез по-високи заплати. Сега се предлага да се повиши процентът, с който може да се повишава индивидуалното възнаграждение на база оценка за свършената работа. Така, ако в момента зает в администрацията може да получи максимум 1% увеличение на заплатата при получена най-ниската възможна оценка за работата си, то от догодина този лимит ще се вдигне до 2%. За оценка "Изпълнението отговаря напълно на изискванията" границата се вдига от максимум 5% до 10%, за "Изпълнението надвишава изискванията" – от 10% на 15%, а за "Изключително изпълнение" – от 15% до 20%.

Колко получава един министър?

Конкретна сума за основната заплата на министрите нормативно не е разписана, но те са с 30% над възнагражденията на народните представители в парламента. Един депутат към момента получава заплата, равна на три средни брутни възнаграждения за обществения сектор в страната от последния месец, за който е налична статистика. В случая, това е последнияj месец на третото тримесечие – септември, когато в обществения сектор средната заплата достигна 1173 лв. Така основното възнаграждение на народен представител се повиши до 3519 лв., което озачава, че министерската става 4574.7 лв.