Робърт Де Ниро: Късметлия съм да имам този живот

Източник: Нова тв


Той е един от най-великите актьори на всички времена. През 1981 г. Робърт Де Ниро получава Оскар за най-добър актьор за образа на Джейк Ла Мота в "Разяреният бик", а на 30 ноември ще бъде почетен на фестивала в Маракеш, съобщава в анонса си френското списание "Пари Мач".

Пари мач: С Мартин Скорсезе имате със сигурност най-забележителното творческо сътрудничество в историята на киното. Образно казано, вие сте като една стара двойка. Кое е това което прави толкова здрава тази връзка?

Робърт Де Ниро. Наистина имаме изключителни отношения. Това, което харесвам у Марти, е, че каквото и да му предложа, той винаги окликва. Той никога не отхвърля, не отказва. Ако той мисли, че греша и се окаже прав, и двамата отиваме в монтажната и той ми обяснява спокойно какво не е наред.

ПМ: Никога ли не се карате?

РДН: Никога.

ПМ: Знаехте ли, докато снимахте „Шофьор на такси“ и „Разяреният бик“, че тези филми ще бъдат шедьоври, които ще останат в историята на киното?

РДН: Когато заснехме "Шофьор на такси", дори за секунда не си представихме, че този филм ще докосне сърцата на толкова много хора. Още повече, че критиците не бяха единодушни. Но чувствахме, че има нещо много специално. Това беше работа, изпълнена с любов, това никой не можеше да ни отнеме.

ПМ: "Ирландецът", филм, в който за девети път си сътрудничите със Скорсезе, в който си партнирате с Ал Пачино, ще бъде излъчен по Нетфликс. Лично, вие какво предпочитате: един филм да бъде гледан от 100 милиона телевизионни зрители или на големия екран?

РДН: Филмите, които правим с Марти, традиционно са предназначени за големия екран. Нетфликс е в процес да видят дали могат да го показват най-малко няколко седмици в кината и в същото време и по телевизията. Всъщност, телевизионните екрани днес са такива, че често създават у нас усещането, че сме в киносалона. Честно казано, не знам какво ще произлезе от това, но съм убеден обаче, че всяко нещо идва с времето си.

ПМ: Казвате, че талантът на един актьор се крие в неговия избор. Съжалявате ли за някои избори?

РДН: Разбира се, но когато съм ги направил, аз съм ги приемал.

На снимачната площадка се чувствам като у дома си, до такава степен, че когато работя, имам усещането, че съм на почивка.

ПМ: Баща ви, който е бил художник, се е борил през целия си живот, за да оцелее, но до край остава верен на своето изкуството. Напротив, при вас изглежда, че предприемачът е надделял над актьора.

РДН: Винаги съм обичал киното и повече от всичко, че работя с Марти. Отне ни години, за да заснемем "Ирландецът", но е вярно, че когато има възможност да се направи нещо ново, никога не я изпускам. Това е едно удоволствие различно от киното, а когато се получава, признавам, това е много удоволетворително.

ПМ: След толкова много филми, все още ли се вълнувате, когато сте на снимачната площадка?

РДН: Винаги съм обожавал това. Чувствам се като у дома си, до такава степен, че когато работя, имам усещането, че съм на почивка. Аз имам своята малка рутина , винаги правя нещата в определен ред. Отивам на снимачната площадка, подготвям се, наблюдавам какво се случва около мен, гледам какво се снима в момента, препрочитам текста си. Между две сцени, подремвам, провеждам няколко телефонни разговора, работя върху сценария. Това е един много спокоен процес, който ми допада.

ПМ: Спомняте ли си първата ви реплика в киното?

РДН: (Той се смее и прави дълга пауза.) Беше в "Сватбено парти" на Брайън де Палма, където играя един от приятелите на младоженеца. (Мисли дълго време.) Не, вече не си спомням. Жалко.

ПМ: Чувствате ли се понякога заложник на известността си?

РДН: Свикнал съм с нея, мисля, че може да бъде и по-лошо. Казано откровено. Късметлия съм да имам този живот.

ПМ: Винаги спускате една димна завеса между вас и другите. От срамежливост или искате да запазите загадъчността?

РДН: Предпочитам да пазя известно разстояние.

Не е невъзможно един ден да стисна ръката на Тръмп, за да му благодаря за това, че ни измъкна от нашата апатия

ПМ: Парите често приспиват хората: вие открито и с много гняв критикувате Доналд Тръмп. Кое поражда този гняв у вас?

РДН: Не понасям несправедливостта! Аз съм яростен, дълбоко обиден, виждайки това, което причинява Тръм на страната ни и на света. Положителната страна, защото има такава, е, че хората и аз, на първо място, осъзнаваме ясно какви трябва да бъдат Съединените щати. Той събуди всички ни. Несъзнателно, той ни посочи какво в действителност трябва да бъдат достойнството, справедливостта, каква трябва да бъде нашата демокрация. Това е единственото добро нещо, което той постигна, откакто бе избран.

ПМ: Ако той беше пред вас, какво бихте му казали?

РДН: Не е невъзможно един ден да отида и да му стисна, за да му благодаря за това, че ни измъкна от нашата апатия и ни помогна да осъзнаем какъв шанс имаме да живеем в тази система, дори да не трябва да възприемаме нашата демокрация за даденост, а де се борим с всички сили да я съхраним. Когато Тръмп заявява: "Трябва да върнем величието на Америка", това е мрежа от лъжи. Казва го, за да угоди на избирателите си. През целия си живот той живееше само за пресата, как смее да се отнася така с нея днес? Начинът, по който се държи във Франция, е срамен, позорен. Най-лошото е, че рискува да бъде преизбран. Вие сте много щастливи, че Макрон е ваш президент.

ПМ: Може би просто липсва един харизматичен кандидат за демократ срещу Тръмп?

РДН: Не мога да си представя, че няма такъв. Това, от което се нуждаем, е човек, който може да се изправи срещу него, и знае точно как да се справи с опонентите си.

Ние сме свидетели на нова форма на фашизъм, трябва да се борим с цялата си сила срещу това

ПМ: Тръмп ще изглежда малко като Травис Бикъл, твоят герой в "Шофьор на такси", един малко шизофреничен параноик.

РДН: Не мисля така. Тръмп е клоун, един празноглавец. Винаги съм мислил, че всички тези негативни неща, които той изрича сред хората - "вие сте страхливец, вие сте неспособен човек" - всъщност са това, което той мисли за самия себе си. Това, което той критикува точно в хората, самият той го прави. Повечето членове на администрацията оправдават решенията си, като заявяват, че искат да защитят Америка, но в крайна сметка защитават собствените си интереси. Малкото републиканци, които напуснаха правителството, влязоха в частния сектор и направиха още повече пари.

ПМ: Въпреки всичко, оптимист ли сте за бъдещето?

РДН: Да. Нямам избор. Аз съм оптимист, но съм много разумен и внимателен. Страхувам се, че с Тръмп ще се случи нещо лошо. Никога не съм си предстаял, че ще преживея подобно нещо. Страната никога не е била толкова разединена. Повечето хора, независимо откъде са те, имат представата за това, кое е добро, правилно или не, и какво е достойно. Но не и той. Ние сме свидетели на нова форма на фашизъм, и ние трябва да се борим с всички сили срещу това. Трябва да го неутрализираме, да го поставим на място и ако можем да се отървем от него.

ПМ: За да бъдеш добър политик, трябва ли да си добър актьор?

РДН: Абсолютно, но са необходими чувства и страст. Проблемът с Тръмп е, че се интересува единствено и само от себе си.

Винаги съм мислил, че не ставаш актьор, а се раждаш такъв.

ПМ: Робърт Мичъм ми беше казал, че мечтата му е да бъде Хемингуей, Антъни Хопкинс, да бъде Бетовен. А вие?

РДН: Възхищавам се на тези изключителни и талантливи хора. Но съм доволен да бъда Робърт Де Ниро. [Смее се.]

ПМ: Има ли талант, който бихте искали да имате, но не притежавате?

РДН: Бих обожавал да мога да пея, но се страхувам, че е твърде късно! [Смее се.]

ПМ: Не ви харесва да говорят за вас като за една легенда. И все пак ...

РДН: Аз нямам култ към личността. Просто имах късмет, че имам талант. Винаги съм мислил, че не ставаш актьор, раждаш се актьор. На 10 вече знаех, че искам да играя, но спрях на 12 години и след това започнах отново на 16. Никога не съм се съмнявал какво искам да правя в живота, дори когато съдбата бе срещу мен.