Съдия: Да, грантово зависими сме, полезно е за доверието в съдебната система

Източник: Правен свят

Историческо признание направи един от новоизбраните членове на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България (ССБ) Красимир Мазгалов.

"Да, истина е, че Съюзът на съдиите е участвал и работи по финансиран проект от Фондация "Америка за България", което нито е забранено, нито е лошо и в крайна сметка е полезно на съдебната система, тъй като темата на този проект беше едно проучване в съдилищата за доверието в съдебната система". Така Мазгалов разясни в интервю за бТВ смисъла на определението "грантово зависим", което "определени медии" давали за съсловната организация. Магистратът не обясни обаче по какъв критерий е измерил успешността на проекта, възлизащ на близо половин милион лева, с оглед множеството социологически проучвания, които от години разкриват устойчивата тенденция общественото доверие към съда да е под нивото от 10%. Пропуснато бе да се уточни, че това е само един от много проекти, по които ССБ е усвоявал финансови средства в размер на стотици хиляди, отпускани в дълъг период от време чрез грантове от чужди организации.

Повод за участието на съдия Мазгалов се оказа декларация на ССБ от понеделник, с която "грантово финансираното" ръководство на организацията ултимативно поиска от Висшия съдебен съвет да се разправи с две медии – "Правен свят" и в-к "Монитор" заради една информационна публикация и един коментар по приключилото на първа инстанция дело за смъртта на две млади жени на ул. "Алабин" в София преди 12 години. И макар да разполагаше с повече от 12 минути ефирно време в една от най-гледаните телевизии (обстоятелство, което показва недвусмислено пристрастно отношение в редакционната политика на медията в полза на ССБ), съдията не успя да обясни какво точно е прегрешението на двете медии (чиито имена не бяха споменати), освен, че така се създавала "предварителна настройка" за изхода от даден съдебен процес. Твърдение абсолютно невярно, тъй като и двете, споменати в декларацията на ССБ публикации, са излезли едва след постановяването на решението на първоинстанционния съд и никъде в тях не се съдържа упрек към магистрата, освен да се прави извод, че "правосъдието е катастрофирало", тъй като не са установени виновни за смъртта на две жени, а и да се отправят призиви за повишаване на публичността при взимането на съдебни решения, особено по казуси като този.

Мазгалов си позволи да прави изключително тенденциозни внушения, че е практика медии да преследват магистрати. До момента обществено известен е един случай, при който една определена медия (Информационна агенция ПИК) е показвала снимка на членове на семейството и адреса на съдийка от Софийския районен съд, решила дело, по което ответник е била въпросната медия. Доказателства, че други медии са предприемали подобни действия, няма, най-малкото, защото такива не са осъществявани и едва ли биха били допуснати. Факт, който само затвърждава унизителното за съдебната система ниво, до което отделни нейни представители прибягват, в опит да представят себе си за "жертви" и така да получат индулгенция за взимането на определени решения, които могат да се разчетат и като пристрастни.

Крайно неубедително звучаха, а дори и обидно за самите съдии, твърденията на магистрата, че у нас медиите едва ли не правораздавали. Според Мазгалов публикации в "определени медии" влияели на съдиите при взимане на решения, особено когато се отнасяло до неприключили съдебни дела, с оглед на разглеждането на казуса и пред по-горни съдебни инстанции. Така се създавало "една атмосфера на страх", че ако не бъде взето определено решение, съдиите щели да станат обект на нападки. И докато твърдеше това, съдията Мазгалов сам даде основание да се заключи, че оказва натиск по делото, обяснявайки, че 10 години то било в досъдебна фаза, а в съдебна през последните две години. Очевидно пропускайки да уточни, че има още поне две съдебни фази, т.е. още неизвестен брой години, които трябва да изминат, до окончателното приключване на делото, освен, ако междувременно не се стигне до прекратяването му по давност.

От участието на Красимир Мазгалов се разбра още, че за ССБ били "изненадващи" заключенията в Мониторинговия доклад на Европейската комисия, вероятно защото в тях ясно се изразява подкрепа за действията на прокуратурата от последните години, както и за нейното устройство и реформиране. Съдията разви тезата, че в доклада имало неточности, с което индиректно упрекна в некадърност представителите на Европейската комисия, отговорни за написването на документа, който само допреди две години бе ползван, включително и от ССБ, с пропагандни цели.

И тъкмо когато интервюто вървеше към своя край, два-три коментара, под формата на въпроси, отправени от водещия Антон Хекимян, изглежда затрудниха госта. Като журналист, натрупал вече достатъчно опит, Хекимян констатира, че очакванията на хората по делото "Алабин" са били наистина да има виновни. На това Мазгалов отговори с оправданието, че трябвало да се разбере – решението на съда зависи от доказателствата. А на констатацията, под формата на критика в доклада на ЕК, че у нас продължава да липсват присъди, освен, че оправда съда, който бил на финалната фаза, Мазгалов заключи, че проблемът бил "комплексен" и препрати отговорността към правителството и държавата. С което даде основание да се смята, че поне за "грантово зависимите" представители на ССБ "съдът е държава в държавата".

През цялото телевизионно участие на съдия Мазгалов витаеше едно неловко, но достатъчно "шумно мълчание" около споменаването на конкретни имена на подсъдими по делото "Алабин" и свързани с тях лица. Става въпрос за имената на основния подсъдим - управителят на фирмата, закупила срутилата се сграда - Георги Кирчев. Макар да е публично известно, че Кирчев и съпругата му са били изключително близки с Елена и Иван Костови, а парите за закупуването на постройката са взети с два кредита от фалиралата Корпоративна търговска банка на банкера-беглец Цветан Василев, това остана скрито от зрителите на бТВ. Телевизионната аудитория не разбра и още два факта - как фирмата на Кирчеви е била сред дарителите на фондацията на Елена Костова, както и това, че едва след фалита на КТБ стана известно, че кредитите са останали непогасени. Дали тези факти имат връзка с изхода на делото на първата съдебна инстанция? По скоро не, а би било наистина притеснително, ако това е така. Но е факт, че от хилядите адвокати у нас, (вероятно напълно случайно) един от защитниците по делото "Алабин" представлява Цветан Василев по делото за фалита на КТБ, а друг от адвокатите традиционно през годините защитава (предимно) известни политици и бизнесмени, свързани с поизгубилия се десен политически спектър и активно промотиращи дейността на съдийския съюз.

От цялото интервю на Мазгалов се разбра, че липсата на идеологическа основа, която да не противоречи на елементарната житейска логика за справедливост, е най-големият проблем, чието положително разрешаване съдийският съюз трудно би могъл да постигне. Много по-голям от намалените бюджети по грантовите схеми, отпускани от чуждестранни източници на финансиране. Или дори от риска с промяна на Закона за съдебната власт (ЗСВ), този път да се забрани финансирането на съсловни организации на магистрати, извън членския внос. Като нов член на УС на ССБ, предложен от някогашния председател на организацията Нели Куцкова, включително заради активността му в "гугъл-групата на ССБ", полезно би било за Мазгалов да премине няколко курса по медийно обучение, ако не за друго, поне за да не хаби занапред ценно телевизионно време, а и за да може новото ръководство на "грантовия съюз", начело с Калин Калпакчиев, да има основание да поиска поредния грант.

А дотогава, добре би било почитаемият съдия Мазгалов да си върши работата, за която българските граждани му плащат заплатата и да не взима пример от други членове на ССБ, ами да си пише мотивите в срок.