Спомени от соца: През 1985 г. моряци от Бургас донасят вируса на СПИН в България

Източник: socbg.com



През 1985 година моряци от океанския риболовен флот в Бургас, завърнали се от рейс в Западна Африка, се оказват носители на вируса на СПИН. Заразени са по хетеросексуален път след ползване на проститутки по африканските пристанища.

Според тогавашните закони на България, след тримесечно пребиваване в чужбина са се правели задължителни кръвни изследвания. По този начин се установява, че екипажът на акостиралия на бургаското пристанище кораб е заразен със смъртоносния вирус. Всички са шокирани. Седмици наред властите ги държат под карантина, а обществото ги заклеймява като прокажени.

Днес единственият оцелял жив от екипажа, чиято диагноза е ХИВ-позитивни е на 65 години и живее в селище край Бургас. След като научил страшната диагноза, семейството му го изоставило. Бургазлията 16 години е практикувал професията на моряка. Но заради болестта, моряшкият му живот е провален.



Така 4 години след като синдромът на придобита имунна недостатъчност е описан за първи път в САЩ той прониква и в България. С това се полага началото на HIV епидемията у нас. Първоначално оформеното “Бургаско огнище” се състои от 34 вирусоносители и заболели.

Поради липса на здравна култура, HIV позитивните продължават с безразборния секс и тук – и със съпругите си и със случайни бройки. Тъкмо така преди 30 години започва разпространението на СПИН на родна  почва. Постепенно вирусът, макар и бавно,  плъзва и из други райони в страната, като сред първите засегнати от него са в Габрово, Варна и София. Това става предимно по хетеросексуален механизъм на предаване по полов път.

Ето какво споделя по случая една бургазлийка, запозната отблизо с разпространението на смъртоносната зараза в края на 80-те, която обаче пожела да остане анонимна:

Аз съм от Бургас и въпреки че бях малка много добре си спомням зачестилите случаи в края на 80-те на мъже и жени отишли си от „някаква болест“. Мъжете обичайно бяха моряци, плаващи на дълги разстояния, а жените техни съпруги. Тогава под сурдинка се мълвеше за страшната диагноза „СПИН“, случаите зачестяваха.

Баба ми беше лаборантка и знам колко нелепо си отидоха сериозни и почтени жени – учителки, юристки и т.н. с двайсетгодишни бракове зад гърба си. Отидоха си от едното доверие към мъжете си. Да не говорим за тези от моряците, които освен съпруги си имаха и по няколко любовници във всеки град и без да имат информация за болестта правеха безразборен секс. По онова време, беше много „фешън“ да свалиш моряк, които бяха източник на валута и готини подаръци, които ги нямаше тук. Та кандидатки колкото искаш…



През 1986 г. е наблюдаван и първият болен от СПИН – танзанийски младеж, студент във ВМИ гр. Плевен, заразен в родината си, заболял в България и починал с разгърната клинична картина на СПИН. През 1988 г. почива и първият български гражданин (от групата на бургаските моряци) с клинична картина на СПИН. От 1989 г. заразените и болни от СПИН започват да се наблюдават и лекуват в инфекциозна болница в гр. София от екип от специалисти. Впоследствие в цялата страна има разкрита мрежа от стационарни легла за инфекциозно болни.

Понастоящем от ХИВ са заразени 120 милиона души по целия свят (и нови 5000 души се заразяват ежедневно!), 40 милиона от които вече са починали. По 5500 жертви на СПИН умират само за ден в Африка… В България носителите на смъртоносния вирус са около 3 хил. души.