Проф. Димитър Иванов: В бюджета не се виждат стимули за технологическа модернизация на страната

Източник: бтв


В бюджета не виждаме нито инвестиционна програма, нито някакви стимули, катализиращи технологическата модернизация на страната. Хората са справедливи да протестират, защото те искат да видят има ли път, има ли хоризонт пред България. Път има, но той става не с политика на разочарование, не с пасивна политика. Това каза в предаването „Лице в лице” икономистът проф. Димитър Иванов.

„Трябва да направим разлика между това, което се случва в Европа, в световната икономика, в паразите, с които търгуваме, и това, което е нашата собствена икономика, нашите собствени болести на тази икономика. Само вчера прочетох едно изказване на финансовия министър Владислав Горанов, че след 12 години след като се присъединим към еврозоната нашият БВП ще достигне 75% от средния за Европа.

Ако това изказване е вярно, аз бих излязъл още тази вечер на протест, защото едно е да се развиваме устойчиво, плавно и стабилно, но и охлювът също пълзи устойчиво, плавно и стабилно.

Въпросът е в скоростта на икономическия ни растеж, в качеството на този икономически растеж, в необходимостта от една бърза, ефективна, технологична модернизация на българската икономика, защото икономиката ни буксува.  Средната класа обеднява, обедняването сред долните слоеве, маргинални слоеве, по-бедни слоеве, продължава с голяма скорост”, каза икономистът.

Данни на статистиката показват, че от октомври миналата година до октомври тази година инфлацията е 3,7%, допълни професорът. 

„Разходите за храна и безалкохолни напитки на лице от домакинството са се увеличили с 8% за последната година, за жилище, вода, електроенергия, отопление – с 8,6%,  за здравеопазване с 10,4%, за транспорт, съобщения и услуги – 18,7 %, са се увеличили цените, култура, отдих и образование – цените са се увеличили с 31,3%, за данъци и социални осигуровки – 12, 2%”.

Независимо, че виждаме, че правителството предоставя бюджет с очевидното желание за социални реверанси към определени групи население, тези реверанси първо не са достатъчни, защото инфлацията ще изпревари тези увеличения – 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор, 20% сред педагогическия персонал, имаме увеличение на минималната работна заплата, което предлага бюджетът след първо четене, каза още икономистът.

По думите му, политико-електоралните желания на правителството, желанията да се удовлетворят интересите на определени важни социални групи не бива да доминират над макроикономическия реализъм и рационализъм съобразно реалностите, в които се намира нашата икономика.

„Едно е да увеличаваме разходите за заплати, за доходи на калпак. Няма реформи в бюджета по този въпрос.

10% се изливат в заплати в бюджетната сфера, нещо, за което ЕК до месец май ни критикуваше изключително остро, че няма реформи в нашата администрация.

Ако погледнем какво се прави – увеличаваме социалните разходи – откъде ще ги заработим.  Не виждаме в бюджета нито инвестиционна програма, нито някакви стимули, катализиращи технологическата модернизация на България.

Ако погледнете протестиращите – хиляди младежи, които са създали стартъпи, които вкарват във фирмите си по 50% разходи за нови технологии – те нямат стимули, няма инвестиционни стимули, плоският данък е изчерпан като инструмент, нищо не се прави в тази насока. На пазара няма кредити за нови технологични открития, или прогрес, коментира професорът.

„Правителството от една гледна точка разписа некролога на политиката на малките пици, които Симеон Дянков предлагаше.

Бюджетът не отговаря на това как ще заработят основните двигатели на икономиката, как ще заработи реално потребителското търсене, как ще се увеличи домакинското търсене, и най-вече инвестициите. На тези въпроси отговор няма”.

Бюджетът е разработен по стария ведомствен подход и в същото време ние се намираме в една сложна макроикономическа конюнктура, Европа навлиза в един много труден период – не само заради брекзит, а защото на вратата на този все още нереформиран съюз чука Италия, с въпросителни, на които Европа все още не може да даде категоричен отговор. Започват да се вдигат лихвените проценти през 2019 г., т.е. за всеки един процент растеж ние ще плащаме повече, и всичко това не дава отговор на тези протестиращи, обясни проф. Иванов.

„Увеличавайки социалните разходи, ние трябваше да отговорим как ще увеличим капиталовите, как ще реализираме една инвестиционна програма.

Ние прогнозираме 3,7% темп на икономическия растеж за 2019 г., но МВФ, Световната банка и Европа вече редуцираха своите виждания за такъв темп на икономическия растеж на България. Не се знае апетитът на нашите основни външнотърговски партньори дали ще бъде толкова голям, Нашето външнотърговско салдо продължава да бъде все още негативно, специалисти си заминават от страната. Аз искам да попитам – 3,7% с кои хора, висококвалифицирани, в кои отрасли, с какви технологии ние ще можем да постигнем този растеж”.

Българи има в най-големите технологични гиганти в света, ние тези хора ги прогонихме. Младият гений трябва да се върне в България и да бъде полезен на своята родина, каза икономистът.

По думите му, истинското реформиране не се вижда.

„На каква база ще се направи това увеличение от 20% за учителите, ще има ли вътрешни стимули за едни по-модерни педагогически методи на преподаване или няма да има. Аз искам да видя реформи в основните публични сектори, такива реформи липсват. Пари могат да се дадат, но секторите се нуждаят от много дълбоки структурни реформи, за които за поредна година този бюджет мълчи”, допълни икономистът.

Политиката на доходите е комплексен механизъм, обединяващ всички видове професии, производителност на труда, резултати и т.н. Политиката на доходите е леко изкривена и плод на социална демагогия и пропаганда, смята икономистът.