Защо има недоволни от изсветляването на медийната среда?

Източник: Правен свят

Разговорът за фалшивите новини е актуален в цял свят. Но отвъд него, отвъд темата за фалшивите новини, като лъжа и измислица на дадена статия или репортаж, има една по-сериозна тема, един много по-сериозен въпрос. За "фалшивите медии" и "групите за натиск" и формиране на "правилно" мнение.

В България от години е ясно, че има медийни кръгове и публични говорители, които се издържат от чужди фондации или от щедри спонсорства на хора от бизнеса. Видимо е наличието на цяла една мрежа от информационни канали, която се опитва да манипулира и формира общественото мнение, без да е ясно кой поръчва и контролира, образно казано, музиката, защото не се знае кой, колко и на какво основание плаща.

В тази връзка, особено актуални и интересни са приетите с внушително мнозинство от парламента промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Законът е внесен през февруари от група народни представители от Движението за права и свободи (ДПС), но и в комисия, и в зала срещна разбиране и подкрепа сред много по-широк спектър народни представители. Среща подкрепата и на обикновените журналисти и медиите, които и сега са с ясен собственик и финансиране.

Промените, станали пословични като "закон за медиите", всъщност целят изсветляване на медийната среда, като се стъпва на няколко основни, прости, но решаващи изисквания. Задължават се печатните, електронните и онлайн медиите да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик (дали заема публична длъжност, дали има влязла в сила присъда), да се декларира и лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и редакционната политика (главен или отговорен редактор) и да декларират полученото финансиране за предходната година (кредити, заеми, дарения и др.) като размер, основание и лице, което го предоставя. Има задължение към разпространителите да декларират също своя действителен собственик и броя на техните обекти. Определя се и отговорна институция, която да следи за изпълнението на тези нормативни изисквания, а именно Министерството на културата.

Разбира се тези текстове, преди и след приемането им, срещат огромен отпор от конкретни субекти. Ако се проследи информационният поток, много лесно ще се различи всъщност кои медии и информационни агенции не са били на светло досега и кои групи за натиск са се уплашили от закона. Съвсем умишлено се внушава, че това е "Законът Пеевски", защото звучи удобно и се пропуска фактът за широката обществена и политическа подкрепа. Но тези групи така работят – обвиват в мистика и обвинения дадено свое твърдение и повтарят без край техните манипулативни тези. Например, по този начин от години внушават, че у нас съдебна реформа не се случва, само защото удобният им министър Христо Иванов безславно подаде оставка или че у нас медиите са пленени и няма свобода на словото, най-вероятно защото така им е лесно да печелят пари от чужди благодетели.

Така се стига до парадокс – в годината, в която има най-много акции на прокуратурата и на правораздавателните органи (вкл. на новата антикорупционна комисия), "фалшивите медии" и "групите за натиск" от сутрин до вечер обясняват, че битка с престъпността и корупцията не се води. Може би защото голяма част от тях или техни приближени се оказаха с обвинения. В епохата, в която всеки може да бъде репортер, да подаде сигнал до медия, да изпрати снимка или видео от дадено събитие или закононарушение, което му се струва важно за отразяване (като наглост на някой чиновник, нарушение на пътя или некачествен ремонт, например), същите кръгове обясняват как сме на последно място по свобода на медиите и у нас има цензура. Въпреки че в същото време от своите медии, захранени с пари от чужбина, те ни учат на морал и демокрация, без никой да ги притеснява. За каква репресия и цензура говорят всички медии и сдружения, които са получили пари от чужбина, коя българска институция ги е питала за какво и от кого са тези средства? Никоя държавна структура не е питала или предприемала каквито и да е мерки срещу десетките поощрявани с грантове от чужбина анализатори и информационни канали (основно сайтове) - защо защитават една или друга теза, която често не съвпада с българския национален интерес.

Пита се, защо тогава тези кръгове са против закона? Защо, след като с него ще стане ясно кои медии реално функционират на пазарен принцип и се самоиздържат от дейността си и кои разчитат на щедра подкрепа от чужди спонсори и фондове? Защо, след като ще е ясно има ли монопол или не при разпространението на печатни издания - нещо, с което се спекулира отдавна?

Не е ли редно обикновеният потребител на произволен информационен сайт или друга медия да знае, че конкретна новина, журналистическо разследване или позиция на анализатор се ползва с подкрепата на конкретна фондация и е поощрена от конкретен собственик и редактор на медия? Защо, например, хората, които непрекъснато четат колко страшен е Путин и колко опасен е Тръмп - твърдения на едни и същи анализатори, да не са наясно, че всъщност авторите на тези писания се издържат от определена чужда фондация?

И отговорът на въпроса "Защо?" е много лесен - както престъпникът никога не харесва тежката си присъда, така и хората, които манипулират обществената среда чрез групи от медии, говорители, сдружения и фондации нямат интерес някой да ги задължи да бъдат "на светло".